ОДЕЖДИ

web

Сложѝ чиста риза
преди смъртта, каза един руснак.
Никаква слюнка, моля те,
без петна от яйце, от кръв,
пот, сперма.
Ти ме искаш чиста, Господи,
ще се подчиня.

Шапката, с която се венчах,
става ли?
Бяла, широкопола, с фалшиви цветя.
Старомодна и стилна като дървеница,
но в костюма за смъртта трябва нещо носталгично.

Ще взема също
свойта живописна риза
изпирана до блясък отново и отново,
цветът ѝ жълт е като всяка кухня, която съм боядисала.
О, Боже, имаш ли против
да взема всичките си кухни?
Запазили са те семейния ни смях и супата.

За сутиен
(уместно ли е да го споменем?),
с подплънки черни, любовникът ми се присмя,
когато го свалих.
Той каза: "Къде отиде всичко?"

Ще взема
и полата от майчинството ми в девети месец,
с прозорец за издутия корем
та всяко бебе да пада като ябълка,
водите да изтичат все към кръчма,
и да е шумна къщата,
в която искам да умра.

За долни гащи избирам бели и памучни,
такива носех в детството,
такъв бе майчиния диалект, тя казваше
че хубавите мънички момичета
обуват само бял памук.
Но ако беше жива днес
да види черното, червеното и синьото бельо
тя щеше да ми сложи черния печат във пощата.
Така! Перфектен край
и ще си ида като хубаво момиче
с ухание на хлор и фас.

Аз, същество с шестнайсети размер одежди,
ще си умра, изпълнена с въпроси.

© Ан Секстън
© Илеана Стоянова - превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.09.2020, № 9 (250)