Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МЕНСТРУАЦИЯ НА ЧЕТИРИДЕСЕТ

web

Мислех си за син.
Утробата не е часовник
нито звънец,
но в единадесетия месец от живота
чувствам Ноември
в тялото си, както и в календара.
След два дни е рожденият ми ден
и както винаги, земята се тресе с жертвата си.
Този път търся смъртта,
нощта, към която се навеждам,
нощта, която желая.
Добре тогава -
говорѝ за това!
Беше в утробата ми.

Мислех си за син...
Ти! Никога нероден,
никога незасят, никога непокълнал или захванат
от гениталиите ми, нещо, от което се страхувах,
стебло и дъх на паленце.
Ще ти дам ли очите си, ще вземеш ли неговите?
Ще бъдеш ли Давид, или Сюзън?
(Тези две имена избрах.)
Можеш ли да бъдеш мъж като твоите бащи -
с мускулестите крака, създадени от Микеланджело,
с ръце на селянин от Югославия, Славянин и решителен,
оцелелият, изпълнен от живот,
и възможно ли е всичко
да погледне с очите на Сюзън?

Всичко това без теб -
два дни лежа в кръв.
Ще умра без кръщене,
за третата дъщеря не се притесняват.
Ще умра на имения си ден.
Какво му е на деня?
Това е само слънчев ангел.
Жена,
тъче мрежата си над теб -
тънка и заплетена като отрова.
Скорпион,
лош паяк -
умира!

Моята смърт ще пререже китките,
с две имена на висящия край,
а кръвта като корсаж
ще разцъфти,
едното отляво, другото отдясно -
в топла стая,
мястото на кръвта.
Оставете вратата отворена
да се полюшва на пантите си!

Два дни от смъртта ти
и два дни до моята.

Любов! Тази кървава болест -
година след година, Давид, правиш ме дива!
Давид! Сюзън! Давид! Давид!
Пълни и разрошени, съскащи в нощта,
никога не остаряват,
чакам ви винаги на верандата...
година след година,
моето морковче, моята зелка,
щях да те имам преди всички жени,
крещя имената ви,
наричам те мой.

 

 

© Ан Секстън
© Илеана Стоянова - превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.09.2020, № 9 (250)