Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

45 MERCY STREET

web

Този сън
е абсорбиран в костния ми мозък,
в този сън действителен
скитам нагоре-надолу по Bicon Hill
в търсене на уличен знак -
MERCY STREET.
Няма го.

Търся Back Bay.
Няма я.
Няма я.
И все пак знам номера.
45 Mercy Street.
Знам прозореца с витражите
във фоайето
с трите реда стъпала
и подовете от паркет.
Знам и мебелите ни и
майка, баба, прабаба и
слугите.
Помня онзи шкаф от "Spoud",
лодката кристална, масивното сребро,
там маслото в чистите квадратчета изглежда
като странни зъби на гигант
върху масата от махагон.
Помня ги добре.
Но ги няма, няма.

Къде отиде
Mercy Street, 45?
Къде отиде и прабаба,
облечена в корсет с банели,
коленичила
в молитва тиха, но свирепа
над легена-мивка
сутрин в пет,
на обяд
в люлеещия стол
дядо дреме,
баба бие малката камбанка за слугинята,
и Нана люшка Майка със огромно цвете
над челòто, покрило къ̓дрицата ѝ,
тя тогава е била добре, тя тогава е била...
И къде ме е създала и родила,
трето поколение
ще цъфне от семето на непознатия,
цветето, наречено Ужасна.

Ходя в жълта рокля
с бяла чанта, пълна със цигари,
хапчета достатъчно, портфейла ми, ключомвете,
на двадесет и осем или на четиресет и пет?
Ходя, ходя.
Паля клечки от кибрита, за да светне,
тъмно е,
тъмнината като мъртва кожа,
зеления си Форд изгубих,
изгубих къщата в покрайнините,
и двете мънички дечица,
засмукани като прашеца от пчелата в мен,
и съпругът си изгубих, онзи
който ме изтри,
за да не виждам свойта същност,
аз вървя и гледам
че това не е насън,
а гладкия и подреден живот,
и хората тук са алиби,
и улицата си не мога да намеря
цял живот.

Вдигни завесата! -
Не ме интересува!
Затвори вратата, Милост,
изтрий номера,
изтръгни и уличния знак,
какво има значение,
какво има значение за този скъперник,
който иска да притежава миналото ми,
отплувало като мъртъв кораб
и ме оставило сàмо на хартия?

Няма я.

Отварям чантата,
както правят всички жени
и рибите там плуват напред-назад
между доларите и червилото.
Аз ги избирам
една по една
и ги хвърлям по уличните знаци,
захвърлям чантата си
в река Чарлз.
След това изчезвам в съня,
но се блъскам в циментовата стена
на ежедневието
- живота -
и знам, че неговият улов са
тетрадките.

 


* Улица Милост, 45 (б.пр., И.С.).

 

 

© Ан Секстън
© Илеана Стоянова - превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.09.2020, № 9 (250)