Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВЪТРЕШНИ ТЕЛА

web

ЗМИЙСКИ ЕЗИК

Отвесната усмивка казва всичко, всичкото мълчание на света
и изхлузената тишина, раздвоеният език на тялото, което сменя кожи.
Съскане на дрехи. В най-златния си период студената жена не притежава никакви деца. В най-златния си период Климт нарисувал множество разкрачени, целунати жени.
В най-златния си период Юда нарисувал един-единствен разпнат и целунат мъж. Знаеш, словото става плът, но и обратното също е вярно, така че внимавай
какво отгръщаш да не би някоя случайна сутрин да се събудиш като разпилени изречения, думи, букви, знаци, звуци, люспи... Езикът, пълен с отрова, е езикът, който лекува. Всичко изречено и всичко изпълнено взаимно се унищожава. Два двойни езика взаимно се унищожават. Съскат лед. Съскат студ. Студ, с който може да се каже всичко. Студ и думи, които сами унищожават себе си.

 

РИБЕШКОТО OКО

Въдиците са хвърлени, но няма думи, които да се хванат. Мрежите са пълни с
мълчание. Рибешкото ми око се върти на триста и шейсет градуса.
Духът е в думите, думите са в писмото, а писмото е в бутилката.
Намисли си три желания, докато корабът пътува от сърцето до далака,
през възпаления и бури, острови и органи, по течението на лудостта,
покрай бреговете на белия дроб и сред чудовищата на коремната кухина,
макар тялото да не е кръгло и котвата да беше спусната на друго, грешно място.
Там е новият свят, където няма език и нещата нямат имена. Там е морската
болест, която те кара да пишеш. Там е сплинът, oт който извира духа.
Въдиците са хвърлени, но няма думи, които да се хванат. Мрежите са пълни с
мълчание. Рибешкото ми око се върти на триста и шейсет градуса.

 

УШНАТА МИДА

Целуни ухото. Прокарай раздвоения език по всички неми ръбове на мидата. Накарай я да се разтвори, да изпусне дълбочините на звука. Безценни са нещата, които ще излязат. Русалките, които са изгубили гласовете си, за да проходят. Безценни. Поетите, които са изгубили земята под краката си, за да проговорят. Безценни. Крехка е перлата на слуха, която чака да бъде похитена. Чуваш ли дъното, чуваш ли морето, чуваш ли проблясващите скъпоценности на бездната? Рапаните записват всичко – като черни кутии, чакат да бъдат прослушани. Надавам ухото. Приемам. Предавам. Приемам. Предавам. Записвай всичко, което чуеш. Записвай всичко. Гласовете на русалките и гласовете на поетите.

 

НАЗЪБЕНИЯТ НОС

Те идват с по две цепнатини наместо носове, като пещери, пълни със змийски гнезда. Яйца, от които ще се излюпи бъдеще. Телата, които ги очакват, са фабрично сгрешени, косите им са сплетени в плитка, ръцете са една за друга закопчани и все пак какво отчуждение, наистина, какво отчуждение... И как ще излязат от тези изначално сбъркани дрехи? Освен да влязат в скалите, в които може да се разпознае нечий профил, нечий нос, нечие осъзнаване. Друг е мирисът на допир, мирисът на близост. Друг е вкусът на червило, вкусът на сапун. Захапват гумата на колелото ми, тътенът на всички бъдещи земетресения, песента на птичката, следи по асфалта, мирисът на вятър, тишина и разронена, разранена скала.

 

 

© Ясен Василев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.08.2013, № 8 (165)