Ясен Василев

web

В огледалото тя винаги се е усещала някак завършена, някак обла и кръгла. А в живота всичко е в квадрати. И наоколо - родителите й, ръбестата й сестра, балконът, на който сега стои, паралелепипедният блок, градът. Квадрати. Всичко, което е сиво, е красиво. Дали? Тя гледа, но нищо не може да види. Дали да не се изтърколи надолу, през парапета, да се прехвърли като случайно откъсната кръгла водна капка и да сложи край на всички геометрии? Дали? Тя върти поглед. Но не може. Очите й не виждат. Като забодена с пергел е на терасата, на пулсиращия балкон, който все повече се свива, на който никой никога не е излизал, от който никога не са тръгвали вити стълбища, до който никога не са били иззиждани врати. Оттам тази сила на квадрата - тя е вградена - между вън и вътре, между горе и долу, нито там, нито някъде другаде. Квадрати. Какво остава за една кръгла, жива вода, освен да се разсъхне като змийска кожа под смучещата светлина на сивото слънце, захванало като карфица краищата на четирите ръба на света? Кажи, какво?

© Ясен Василев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.09.2009, № 9 (118)

Текстът печели Първа награда на конкурса за кратка проза, организиран от ErunsMagazine и LiterNet, 2009.