Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ОТНОВО

Ясен Василев

web

Още щом видя червените светлини от линейките отново пред къщата на Фьодор и Амели, госпожа О. нахлузи каишките на седемте си кучета и излезе уж да ги разходи. Пресече улицата и позвъни на вратата на госпожа И. Госпожа И. отвори с насълзени очи.

- Госпожо И. - каза госпожа О. с престорена загриженост. - Какво става тук? Пак линейки!

- Не разбрахте ли? - проплака госпожа И. - Амели, миличката ми Амели... Мъртва...

- Но как? - ококори се госпожа О.

- Не се знае. Намерили я сутринта. След бурята. Безжизнена. Мъртва. Без причина.

- Без причина?

- Ами, да. Не е убита, няма следи от насилие, не се е самоубила, не е отровена, не е взела нищо, няма никакви следи по тялото й, нали ви казвам, изглежда абсолютно здрава, само че е мъртва! Мъртва!

- Искате да кажете - несигурно започна госпожа О., - че просто си е умряла, ей така, от нищото...

- Така изглежда... - госпожа И. се замисли за миг. - Знаете ли, умряла е от мъка, ако питате мен... Фьодор я довърши...

Госпожа О. заклати глава одобрително и сви устни.

- Е, жалко... - каза тя после и подкани кучетата да вървят. - Трябва да тръгвам, да разходя кучетата. Довиждане.

Госпожа И. затвори вратата след нея, без да каже нищо.

 

Улицата е пуста. Къщата на Амели и Фьодор е черна, тъмна. Парчета град удрят по покрива и по прозорците, вятърът зловещо свисти в короните на дърветата, бурята бясно отваря и затваря, блъска и хлопа вратите на дворовете.

Амели се е свила на топка в леглото си под тънката завивка и цялата трепери. Бурята настоятелно чука по прозорците, върху които са спуснати черните завеси. Тя зъзне, трепери (но не от студ) и тихо ридае. Върти се в леглото, от време на време поглежда уплашено празната стая, в която отекват зловещите писъци на вятъра. След малко става, с разрошена, мръсна, немита коса, с подпухнали очи, с пресъхнали устни и с поглед на мъртвец се приближава до малката маса, грабва молива и надрасква нещо върху пожълтелия къс хартия:

Фьодор
Фьодор
Фьодор
Фьодор
Затварям очи - ти! Отварям очи - пак ти! Не мога да мисля за друго, не мога да правя нищо друго, освен да си представям теб! Болезнено... Драматично... Търся те безспир, неуморно те търся, непрестанно. Намирам те и те губя отново. Отново и отново. Кошмарен кръг. Но най-сетне разбрах. Разбрах - нашият живот е отвъд, отвъд живота, нашият живот е в смъртта. Ще бъдем заедно. Отново.

 

Бурята започва да утихва. И Амели осъзнава - Фьодор вече го няма.

 

- Фьодор, моля те! - проплаква Амели и се опитва да го задържи.

Фьодор стои изправен до вратата, навън вече вали като из ведро, от време на време в сумрака пробляскват светкавици и из тишината се чуват дълбоки гърмежи.

- Трябва да тръгвам. Нямам избор.

- Моля те! Моля те! - вече плаче Амели. - Моля те! Умолявам те! Остани с мен! Не ме оставай сама!

- Нямам избор.

- Поне тази нощ! Остани само тази нощ! Не ме оставяй сама в бурята! Не ме оставяй сама, моля те!

- Няма от какво да се страхуваш.

- Не се страхувам... Просто искам да останеш! Остани, моля те, остани! Остани... остани... - Амели свежда поглед, сълзите капят от очите й, тя покрива лицето си с ръце, и когато отново поглежда към вратата, Фьодор вече го няма.

 

- Фьодор! Фьодор! - крещи Амели с цяло гърло. - Как можа! Как можа да ми причиниш това! - тя е изправена пред снимката му на стената, поставена в рамка. Сваля я от пирона и я запраща в стената. Стъклото се разбива на парчета, които се пръскат по пода. - Няма да ти простя! Няма да ти простя! Няма да ти простя! - крещи тя, обезумяла от гняв. Вдига снимката от земята и започва да я къса, разкъсва я на малки парчета, които яростно хвърля по пода, а от очите й започват да се стичат сълзи от яд. - Мразя те! Мразя те, заради това, което направи! Няма да ти простя! Няма! Как можа да ми причиниш това?!

- Амели - чува гласът му. Обръща се и го вижда - на прага, под рамката на вратата, стои и я наблюдава с тъжен поглед.

Амели изведнъж изпуска остатъците от снимката и бавно се свлича на земята. Няма повече сили да крещи, затова започва да плаче. Навън птиците зловещо грачат, летят в кръг, предусещащи бурята. След малко Амели вдига поглед, но Фьодор вече го няма.

 

Амели се събужда и отваря очи. Фьодор лежи на леглото до нея, и двамата завити с тънката завивка. Тя поглежда през прозореца. Слънцето не е изгряло, скрито е от чудовищните черни облаци. Ще вали, мисли си Амели, и става. Фьодор не помръдва. Внезапно сърцето й се свива, някакъв скрит страх изпълва душата й, тя се приближава и се надвесва над него. Чува го да диша и се успокоява, поема си дъх. После слиза долу и прави кафе и за двамата, сипва го в чаши, слага захар, разбърква добре и се качва обратно горе. Навън е тъмно като в нощ. Тя влиза в спалнята, но леглото е празно - на него лежи самотна само тънката бяла завивка. Фьодор вече го няма.

 

Още щом видя червените светлини от линейките пред къщата на Фьодор и Амели, госпожа О. нахлузи каишките на седемте си кучета и излезе уж да ги разходи. Пресече улицата и позвъни на вратата на госпожа И. Госпожа И. отвори с насълзени очи.

- Госпожо И. - каза госпожа О. с престорена загриженост. - Какво става тук? Какви са тези линейки?

- Не разбрахте ли? - проплака госпожа И. - Амели, миличката ми Амели...

- Но какво е станало с Амели?

- Фьодор е починал тази нощ.

 

 

© Ясен Василев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.08.2008, № 8 (105)

Други публикации:
Литературен вестник, бр. 19, 07.11.2007.