|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗА ДЪРЖАВНИЯ ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА И ЗА УЧЕБНИТЕ ПРОГРАМИ Ваня Костова, Янка Николова Държавните зрелостни изпити (ДЗИ) повишават цената на средното образование, мотивират учениците да усвояват системно и трайно учебния материал, да повишават знанията и уменията си, а също така стимулират преподавателите да работят качествено и отговорно. ДЗИ проверяват както учениците, така и техните учители и са гарант за добре свършена работа и от двете страни. На пробната матура учениците имаха възможност да избират между литературноинтерпретативно съчинение (ЛИС) и тест. Сега двата изпитни варианта са обединени. В сайта на МОН е публикуван примерен тест, известна е и изпитната програма. Бихме искали да насочим вниманието към теста и да изясним как е структуриран, доколко е свързан с учебния материал, а също така да изразим своите прогнози и очаквани резултати. Условно тестът би могъл да бъде разделен на три части. Първата съдържа въпроси от областта на съвременния български книжовен език, втората - от българската литература, а третата изисква да се създаде ЛИС върху изучавана литературна творба или откъс от такава. Продължителността на изпита е пет астрономически часа. Първите 25 въпроса от теста обхващат всички дялове на книжовния ни език. Те са свързани с извличане на информация от текст, с резюлиране на текст, с лексикологията, с правописа и пунктуацията. Част от тях се отнасят до материал, който се изучава в горния курс - това са теми за текста, стиловете и социокултурните сфери. Гимназистите се обучават да извличат информация от устен и писмен текст, да изпълняват различни задачи от областта на стилистиката. С други тестови въпроси се проверява преносът на знания от основната образователна степен. Една част от тях са свързани със синоними, антоними, пароними, омоними; друга - с частите на изречението и на речта; трета - с видовете изречения по състав и строеж. Именно тук зрелостниците биха срещнали затруднения, тъй като този материал основно се изучава в 5., 6. и 7. клас. Още по-тревожен е въпросът за упражненията в учебниците по български език, в които рядко се откриват тестови задачи. (В учебника за 8. клас на издателство "Просвета" има няколко обобщителни теста, но в този на издателство "Анубис" такива липсват.) За да подготви добре своите ученици, учителят сам трябва да съставя тестове, които не може да апробира. Тестът като форма за проверка и оценка на знанията и уменията навлезе при всички учебни предмети, но книга за учителя с тестове към учебниците, изработени на основата на науката тестология, липсват. За съжаление МОН не предлага на преподавателите стандартизирани тестове, по които задължително да се работи и чрез тях да се проверява как се усвоява новото учебно съдържание, да се анализират и отчитат резултатите. Грижата за обучението на учениците да работят с тестове е вменена изцяло на преподавателите. Вторият дял на теста проверява знанията по българска литература. Ако учениците познават съдържанието на литературната творба, чели са внимателно художествените текстове и са усвоили литературната теория, ще отговорят правилно на повечето въпроси. И при обучението по литература се сблъскваме с липсата на достатъчно тестове, поместени в учебниците. Такива (по два-три) можем да открием в тези на издателствата "Анубис" и "Диоген", но тяхното количество едва ли е достатъчно за пълноценна подготовка на учениците и за ползотворна работа на учителя. На книжния пазар вече могат да се намерят немалко помагала с тестове за ДЗИ, но доколко те са съставени добре, отговарят ли на необходимите критерии, е трудно да се каже. Преподавателят отново сам трябва са се справя с подбора на тестове или сам да ги съставя. След като МОН е решило, че зрелостните изпити ще стартират, необходимо беше да състави екип, който да изработи насоки за примерни тестове, които да са част от учебниците и да могат да се ползват от ученици и учители. Последната част от теста за ДЗИ по български език и литература е за създаване на ЛИС върху изучавана творба или върху откъс от такава. Чрез нея се проверяват не само езиковите компетентности на зрелостниците, демонстрирани при тестовите задачи, но и уменията те да се прилагат при създаване на интерпретативен текст; установява се доколко учениците могат да вникнат в художествената творба, да разсъждават по зададения литературен проблем, да създадат цялостен, завършен, логически последователен, убедителен текст, който да е и композиционно, стилистично, технически, графически и комуникативно издържан. Обемът трябва да е до четири страници. Струва ни се, че този обем на интерпретативния текст е голям. Мнението ни се основава върху опита на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", чийто изпитен тест предполага същата задача да бъде изпълнена в рамките на триста думи, т.е. на около две страници. От друга страна, фиксираният обем на текста би могъл да притесни и затрудни зрелостниците, тъй като някои от тях пишат точно, кратко, стегнато, имат дребен почерк, а други са по-обстоятелствени в разсъжденията си или пишат с едри букви. Последният въпрос, който бихме желали да засегнем, е за неясния начин на санкциониране на допуснатите грешки. За ЛИС са предвидени 30 точки, но никъде не е посочено по колко ще се отнема за типовете грешки. Така нито учителите, нито учениците имат точна представа за критериите за оценяване както на съчинението, така и на останалите тестови задачи. От всичко казано дотук бихме направили следните изводи и препоръки:
© Ваня Костова, Янка Николова Други публикации: |