ЛЯТО В ДУБРОВНИК

web

в старото пристанище
водата е зелена
избистрена от приказките на рибарите

така е тихо
след умората на вятъра от африка
и жълто е окото на града
от взиране към празното

заслушвам се в гласа на онова море
внезапно
хладно
побеляло от завръщане

отбивам се в странични тънки улички
по-тесни от бодли на цъфнал кактус

страдун е диамантена илюзия
сред църквите -
брадати сиви старци

открадвам си корал
за да прогоня духовете вътре в мен
и гледам островите -
далматински оазиси

подслушвам разговорите на камъка
на адриатика
на мраморни барокови разпятия

площадът произнася под зеленото небе
присъдата
на дългото мълчание

© Станислава Станоева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.03.2009, № 3 (112)