Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗАЙОВА КЪЩУРКА

web

Отива си лятото лека-полека.
Две зайчета малки по тясна пътека
в прохладната утрин вървят си самички
и всичко оглеждат със умни очички.
Горичката шумна сега е смълчана.
За зимата всеки се готви отрано.
Двете зайчета мили - Бето и Лили,
ненапразно са днес така подранили -
местенце си търсят уютно, което,
дом да им стане най-любим под небето.
Фазан и фазанка по пътя съзират,
Рунтавелка да видят, после се спират.
Как ли успяла е тя да натрупа
толкова лешници в свойта хралупа?

Тичат засмени по пътеката тясна
Бето и Лили във утрото ясно.
На полянка прекрасна срещат сърнички,
и елена, който помага на всички.
Отново ги виждат фазан и фазанка,
скрити в тревата висока на сянка.
- Накъде сте поели, зайчета смели? -
еленът попита. - Есен се стели
в гората ни вече надлъж и нашир,
а там зад завоя има стръмен баир!
- Хралупа си търсим, еленчо, удобна,
а няма такава в гората ни родна!
- Приемете съвета ми, Лили и Бето -
слушайте само гласа на сърцето!

Под клони високи със златни листенца,
в калта се въргалят пет диви прасенца.
Глиганчета още наричат се те -
това е известно на всяко дете.
Запъхтени при тях уж за малко се спряха
двете зайчета сладки, и дълго играха...
- Времето с вас колко бързо отмина!
Е, ще тръгваме вече, славна дружина,
че с Бето си търсим къщурка удобна,
а няма такава в гората ни родна.
- Повече време тук не губете,
мъдрата сова по-добре потърсете -
Грухчо им рече. А чичо Кълвач,
с клюна почука в прохладния здрач.

Пътеката следваха. Тичаха с дни.
Меката есен люта зима смени...
Планинското било откри се пред тях -
високо, високо се качиха без страх.
Седмици в снежни пъртини вървяха...
И чудо! Кокичета бели видяха -
знак, че отива си лютата зима.
Надежда за малките зайчета има!
Цамбурнаха сетне двамина в поточе,
което лудешки бълбука, клокочи.
- Не бойте се! Там, по-надолу водите
са много спокойни. Ще се спасите! -
отнякъде жабка зелена изквака.
- Какво ли, юначета, още ви чака?

Свети луната. Бето и Лили
на високо дърво са се приютили
в хралупата тясна на мъдрата сова.
Тя за съвет е веднага готова:
- Из Балкана сте бродили дълго, деца.
Поспете, имате тъй уморени лица.
А утре оттука рано тръгнете,
мечтаният дом в равнината търсете! -
И совата литна в смълчаната нощ.
Звездички блещукат в небесния кош.
Спят горски животни, цветенца и птички.
Бето и Лили не затварят очички.
В топла прегръдка нощта ги обгръща.
Пролетта, неусетно, отново се връща.

В равнината най-после са Бето и Лили.
(Откъде ли намират толкова сили?)
На полянка, постлана с жълти игличета,
в скрита хралупа, с петте си лисичета,
живее Лисанка. Каква бърборанка!
(От приказки даже не хваща я дрямка.)
- Ах, как си приличате, зайчета сладки,
с дълги ушички и мекички лапки...
Добре сте дошли в равнината ни родна!
- Хралупа си търсим, Лисанке, удобна.
- Ще намерите скоро, зайчета, зная!
И Лили от радост взе да играе,
разхвърчаха се капки нежна росица.
Дано да е права добрата лисица!

Слънцето грее, небето е ясно.
Скрита в тревите и гъстите храсти,
с кръгло отворче, дупка красива
Бето и Лили с изненада откриват.
Бето пъхна главичка в дупката, смел,
и към Лили извика: - Тук има тунел!
Някой дълго копал е! Но кой ли това е,
трябва бързо, сестриче, с теб да узнаем!
И еленът познат е дошъл в равнината,
с другарче сърничка - прекосил планината.
- Здравейте! - им рече усмихнат, напет,
и пристъпи няколко крачки напред. -
На това аз му казвам радост голяма!
Ние ще живеем на съседна поляна!

В тунелчето влязоха сетне двамина
и нещо се случи - цяла дузина
зайчета срещнаха в другия край!
Този чуден тунел е заешки рай -
с разклонения много, с дупки безчет
и хралупки свободни... Ех, че късмет!
Две зайченца ситни, почти в един глас,
ги приветстваха бурно: - Живейте при нас!
Новината щастлива щом еленът разбра,
с три малки сърнички при тях се поспря.
- Отново съм тук! - тържествено рече. -
Честито, душички, дом имате вече!
Щастливци сте, мили Лили и Бето,
че послушаахте вие гласа на сърцето!

Бето и Лили се запознаха
със зайчета много, и с тях поиграха...
В игрите улисани, входче откриха
към хралупчица малка, топла и тиха,
стъкмена уютно със мекичка слама.
Чудесно местенце точно за двама!
Подслониха главички под новата стряха,
по-щастливи от всякога, бързо заспаха...
... Сънуват потока, зимните хали,
и дните, в които за дом са мечтали...
Сънуват прасенцата, мъдрата сова,
елена, Лисанка... Все приятели нови!
В съня се усмихват Бето и Лили,
дома на мечтите най-сетне открили!

 

 

© Румяна Райкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.09.2008, № 9 (106)

Други публикации:
Румяна Райкова. Зайова къщурка. София: Пан, 2001.