Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НОВАТА КЪЩИЧКА НА ПАТЕТАТА

web

Плуват тъжни в горското поточе,
Папко, едно мъничко паточе,
и сестричката му Паполина.
Нямат дом, а наближава зима...
Цяло лято, волни и щастливи,
си играха, но не бяха предвидливи...
Есента красива вред се стеле -
дом да построят са закъснели.
Топличко е още, слънце грее,
а когато вятърът завее?
- Ако знаеш колко си мечтая
дом да имаме...
- Да, зная...
Нещо спешно трябва да направим.
Как обаче двама ще се справим? -
насълзена рече Паполина.

Тези думи чу и Бърболина,
жабката, която най-обича,
до поточето да се припича,
да си бъбри сладко с пеперудки,
с водни кончета и със гугутки.
- Помощ, патета, ще ви окажа -
се обади Бърболина важно.
Мишчица отнякъде изникна.
- Ех, че ме уплаши! - Папко викна.
- Бях наблизо - зареди Мишанка, -
и макар че съм си мързеланка,
се реших - в градежа ще помогна.
- Колко мило! - Папко се затрогна.

- Ще се включа и аз във строежа! -
иззад близък храст изскочи ежа. -
Всичко от строителство разбирам,
мога даже и да проектирам.
Като майстор Ежко съм известен.
- Тъй ли? Явно е, че не си местен.
Всички във гората тук се знаем.
Бърболина, да се запознаем.
- Да, отскоро заживях в гората,
иначе, роден съм в равнината.
Е, честито! Ти си бригадирът!
Ще съветваш, който не разбира! -
рече Папко с блеснали очички.
Бригадира одобриха всички.

- Първата задача във строежа,
е основа здрава - рече ежа.
- Искам покривчето от тръстика!
- Папко, моля ти се, стига вика!
Сигурно това не е възможно!
Ако питаш мен, е много сложно.
- Сложно никак не е, Паполина.
Ще лепим тръстиката със глина,
а под нея и греди ще сложим
за подпора - да не се изложим.
Вятър силен скоро ще завее,
може покривчето да отвее.
Е, дружина, работа ни чака -
Ежко не обича да протака. -
Нужни са ни чукове, пирони,
бормашина, сито и триони.
- Майстор си голям, не ще съмнение! -
го изгледа Папко с възхищение.

... Шум голям се носи в ракитака -
с чука сивата Мишанка трака,
Ежко сухите клонаци чупи,
реже дъбови дъски и трупи.
Глината пренася Бърболина,
куп тръстика трупа Паполина.
Движи се пръстта! Какво ли става?
Я, къртиченце глава подава:
- Във копаенето ще помогна...
Да довърши, милото, не смогна,
че в тревата изшумя лисица.
- Да сте виждали една къртица?
- Острите бодли ще ми опиташ,
на къртичето, ако налиташ!
- Леле, тука взе, че страшно стана! -
и в гората шмугна се Лисана.

Зад баира слънцето се скрива.
- Хайде, време е да се почива.
Не издържам от умора вече -
Паполина със прозявка рече.
... На небето месецът изгрява.
Вятър тихо в клоните повява.
На полянката, сред ракитака,
всички спят в прегръдките на мрака.
Сън тревожен патето сънува -
зимна хала как ще забушува,
а къщурката не е готова...

... Но изгрява слънцето отново -
продължават дружно, без почивка,
да се трудят на лице с усмивка.
Само мързеливата Мишанка,
дреме сладко под дебела сянка.
- Мързеланке, я не се излягай,
на къртичето иди помагай! -
майстор Ежко строго я поглежда. -
Ето ти триона! - й нарежда.
Папко, нещо като общ работник,
плувнал в пот, съблякъл се по потник,
две огромни кофи с пясък носи
и обсипва Ежко със въпроси.
Пясъка къртичето пресява.
Работата все не намалява!
Бърболина, горда и щастлива,
дупки с бормашината пробива...
... В труд задружен и за десет дена,
къщата почти е построена!

Нов помощник, Мечо тук пристига.
- Я, каква къщурка, дечурлига!
Направете, моля, път да мина.
Бре, ама къде ви е комина?
- Майстор уж съм, а какво направих!
Срам не срам, признавам си, забравих.
- Здрава мечешка ръка ви трябва! -
кофа с вар мечока грабва
и на покрива се качва тежко.
- Хей, внимавай! - се тревожи Ежко.
- Чудна ми е твоята тревога!
Всичко зная аз и всичко мога!
Весел, на уста със песен,
скоро изгради комин чудесен.

Но беда! По хлъзгавата глина,
хлъзна се... и бумна във комина.
Здраво, клетичкият, се заглещи.
- Помощ! Помощ! Направете нещо!
- Бавно, ей сега, въже ще спуснем,
дръж се, Мечо, да не те изпуснем! -
Паполина трескаво нарежда.
Над комина леко се привежда -
Мечо целият от страх трепери!
На въжето края, щом намери,
се провикна:
- Хванах го! Теглете,
Моля ви, оттук ме извадете!
Здраво всички сграбчиха въжето.
Раз-два-трии! Накрая, хоп, мечето,
цяло се показа от комина,
без да има даже драскотина!
Много бързо от страха съвзе се.
Папко развълнуван произнесе:
- Благодарности, другари мили,
че се трудихте със всички сили.
Във прекрасна къща ще живеем!
Нямаше самички да успеем!
Но защо сте тъжни? Нещо има!

Първа проговори Бърболина:
- Дом си нямам аз за тази зима.
Тихо, Ежко каза:
- Нямах време
къщичка да построя за мене.
И след него всички си признаха,
че и те си нямат родна стряха.
- Новият ни дом, красив, просторен,
е за вас, приятели, отворен!
Заедно ще си живеем тука,
а когато пролетта почука
на вратата ни, че се завръща,
и за вас ще построиме къща!
Щом изрече всичко Паполина,
"Ура!" викна цялата дружина...

... Белоснежна, чудна пелерина,
над гората мята баба Зима.
Сняг се сипе, сипе на парцали.
Свирят хали с ледени кавали...
А на къщичката зад стените,
нашите приятели честити
с радостни сърца си пият чая
във уютната и светла стая.
Пукат съчки в топлата камина,
чакат с трепет Новата година!

 

 

© Румяна Райкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.09.2008, № 9 (106)