ПОЛОВИНВЕКОВНА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ

Петра Ташева

web

Едва ли има български дом, в който името й да не е влязло било с нейна книга, било с учебник или с ярка, блестяща статия за големите ни творци. Половин век ученици, студенти, литературни сътрудници и обикновени граждани ползват изследователските трудове на Милена Цанева. Когато слушам развълнувания й глас за нова книга или за нов автор, когато гледам живите й очи, не вярвам, че са минали повече от 50 години, откакто тази енергична и усмихната жена е заживяла с творбите на писателите, откакто е започнала научните си изследвания за творците в нашата литература. Чудя се къде са тайните за нейната жизненост, за това, че тя е все така търсена, уважавана като литературовед - думата й на критик е все така решаваща и респектираща, че е ценена като историк на българската литература след Освобождението, и намирам разковничето в нейните собствени признания за силите й в живота: "Човек най-добре се опира на това, което обича. А аз обичам страната си, обичам литературата, обичам хората, обичам природата… Не бих могла да живея, ако не обичам…".

Милена Цанева е израсла в дом, който е своего рода литературен салон у нас през годините 1920-1990 г., един културен клуб, където се събира цветът на българската интелигенция. Най-добрите ни поети, писатели, композитори, художници се чувстват уютно в дома на Цаневи, в който всички от фамилията са свързани с литература, с наука, с култура. Като дъщеря на големия наш литературен критик и университетски професор Георги Цанев и на поетесата Бленика, Милена Цанева носи в кръвта си пламъка на твореца. И въпреки наследените си влечения към литературата, ако не са били настояванията и твърдостта на баща й като декан на Филологическия факултет, след първи курс студентката по българска филология Милена е щяла да прехвърли младежките си устреми за овладяване на науката геология. Защото започва да учи литература във време, когато се преосмислят ценностите на наследството ни след Възраждането, след войните, когато се отричат много от поетите ни символисти, естети и "декаденти", когато се заклеймяват големи автори. А тя е възпитана в здрави литературни традиции - да цени стойностното, истинското изкуство, да бъде толерантна към чувствителната душа на твореца.

Завършила с отличие Университета през 1953 г., тя спечелва аспирантура и остава във Филологическия факултет като асистент. Със студентите си Милена споделя своите знания за творците и техните произведения, запознава ги със сложността и своеобразието на нашата литературна панорама, като им предава и собствената си страст за задълбочено и ангажирано четене и безкомпромисно оценяване на литературните творби. В преподавателската си работа тя има едно свое правило: "Не може от всеки студент да излезе литературен критик, но трябва да се стараем да го изградим като добър, много добър читател!". Затова и оставя у всички свои възпитаници незабравими следи за търсачество на ценности, на красота и удоволствие от хубавото в литературата.

Във времето от 1954 г. до 1957 г. се появяват и първите й публикации във в. "Народна младеж", в "Родна реч", в "Пламък" - за Васил Друмев, за Захари Стоянов. Статията й за Вазов "И с таз земя се радвах и болях…" показва, че се е появила авторка ярка, темпераментна - със своеобразен, поетичен, прочувстван език. Емоционалният й тон, с който аргументирано излага свои мисли и разсъждения, прави впечатление на Драгомир Асенов, на Ефрем Каранфилов, които оценяват добрия й старт като литературовед и я канят да сътрудничи в редактираните от тях списания. С публикуването на първата й изследователска студия през 1957 г. - "Стилът на Светослав Минков" - в Известията на Института за българска литература към БАН, започва изявата на Милена Цанева като учен - литературен историк. По-късно (през 1961 г.) тя прави интересен литературнокритически очерк за този оригинален наш писател сатирик, който излиза в самостоятелна книжка. По-нататъшните й трудове: статии, студии, монографии, я определят и като критик, и като изследовател на литературата.

От 1955 г., когато се отбелязва 105-ата годишнина на Вазов, за чието честване тя пише с душа и вдъхновение, започват дългогодишните й занимания с живота и творчеството на любимия й поет и писател. Многогодишната й работа, публикуваните й трудове за патриарха на българската литература се отличават с компетентност и задълбоченост, в които живеят и завладяващата й чувствителност, и нежният й романтизъм, и я утвърждават като най-добрият, най-авторитетният изследовател на Вазов. Кандидатската (докторската) й дисертация е за шестгодишния период на Иван Вазов в столицата на измислената от Берлинския конгрес държава Източна Румелия: "Иван Вазов в Пловдив". Потопила се в богатството на обществената и поетическата дейност на Вазов, Милена Цанева го показва в ролите му и на депутат в Областното събрание, и на публицист - журналист, преводач, редактор, съставител на учебници, книги… Тя убедително показва внушителната фигура на народния поет, участващ най-активно в изграждането на българ-ската наука, култура, литература, театър, изкуство… Преди да се отпечата книгата й "Иван Вазов в Пловдив", излиза нейното изследване "Из поетичния свят на Иван Вазов" (1965), което всъщност е едната част от дисертацията й - за Вазовото творчество. През 1966 г. дисертационният труд излиза в самостоятелна книга, като преди това части от него М. Цанева публикува и доказва с усърдие и убеденост авторството на Вазови статии, оспорва по този въпрос безспорни авторитети, като Михаил Арнаудов и Емил Стефанов. Години наред тя удостоверява авторството на неподписани от Вазов статии. Сериозна и аргументирана е и в статията си за някои стихове, приписвани на народния поет.

Зареждат се много трудове на М. Цанева за Вазов, с чието творчество тя е израсла. Сега в изследванията си тя го анализира, показва като романист епик, като великолепен познавач на народния бит и душевност, като чувствителен "поет на националните съдбини" - нежен, романтичен, но и патетичен; разкрива непретенциозността, простота и епичния размах, с който той създава панорама на живота на българина, като величае неговите подвизи, издига на пиедестал героите му, заклеймява враговете му, принизява пороците и предателствата. За М. Цанева Вазов съчетава битовия реализъм с иронията, присмеха и трезво и добродушно се надсмива над недостатъците, глупостите, в които издребнява всекидневието - така изследователката прави една нова трактовка на Вазовите "Чичовци", чиито герои авторът всъщност обича. Изцяло посветени на Вазов са книгите й: "Из поетичния свят на Иван Вазов" (1965), "Иван Вазов" (1973, 1983, 1995), "По страниците на "Под игото" (1976, 1989), "В търсене на героя Иван Вазов на прелома между две епохи" (1979), "Иван Вазов. Поетически път" (1992), "Патриархът. Етюди върху творчеството на Ив. Вазов" (2000)… И сега има под печат книга за Вазов.

До ден-днешен М. Цанева не е престанала да изследва Вазов като голяма народна ценност, като вечен извор на истинска родолюбива литература, като пръв народен поет, подготвил почва за появата на следващите големи и талантливи наши писатели и поети. Със завидно писателско умение и богат, развълнуван език М. Цанева влиза в мисълта и в душата на читателите и успява убедително да им предаде своята обич, своите разсъждения за Вазов. И днес тя споделя, че "се чувства истински уютно във времето на Вазов, в света на неговите герои". Много е работила върху творчеството му, много е писала и казала за него, но смята, че има още какво да се изследва, има още да се дълбае из огромното му наследство и й се иска да "предаде щафетата" на младите - и те да изпитат удоволствието да се ровят в съкровищницата, която ни е оставил Вазов. А нейните книги се издаваха в огромни тиражи, изчерпваха се бързо на книжния пазар, превеждаха се на чужди езици.

Милена Цанева е авторка и на много още изследвания за големи наши творци, като Пенчо Славейков, Никола Фурнаджиев, Вапцаров, Багряна, Атанас Далчев… - "Профили и етюди" (1968), "Петима поети" (1974), "Писатели и творби" (1980), "Поет и общество" (1985), "Автори, творби и проблеми" (1990). Книгите й са задълбочени, аргументирани и оригинални изследвания на българското литературно наследство. Писането за М. Цанева е професионално осъществяване, но и творческо страдание, мъка, а и голяма радост. То е смисълът на живота й.

Милена Цанева е и точен, и деликатен редактор в "Български писател", както и във водещите ни литературни и езикови списания, като "Литературна мисъл", "Език и литература" и др. Тя участва и в издаването на творчеството на Вазов (в 22 тома), в подготвянето за печат на творби на други класици на българската литература, както и на съвременни автори.

За огромната си дейност в Института за литература при БАН, за работата си в Катедрата по българска литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски", за цялата си изследователска и издателска продуктивност М. Цанева получава много награди и признания от наши и чуждестранни авторитети и институции. През 2000 г. й е връчена наградата "Вазов" - за заслугите й към проучването на творчеството на народния поет. Чл.-кор. проф. Милена Цанева е носител на още много държавни медали, ордени… През 2004 г. тя стана кавалер на ордена "Стара планина" - първа степен - най-високото ни държавно отличие.

Неизчерпаемата енергия, неукротимият дух на М. Цанева се оглеждат и в новите й изследователски планове. Тя мечтае да напише книга за литературния салон в дома на Цаневи - да разкаже за атмосферата, за големите личности, гостували там, споделяли даже покрива на това забележително семейство, което е емблематично за българската литературна наука, за културата и изкуството ни. За този дом, който е бил години наред и дом за душите човешки, и редакция, и издателство… Тя мисли и за една книга за жените поетеси у нас: за човешките и женските им съдби, за неповторимата им творческа участ; за битието им на съпруги, майки и общественички. Занимава я и проблемът за "Аза в българската поезия" - защото се е убедила, че невсякога има покритие между живот и творчество, но авторът е "истински само в творбите си". М. Цанева обича да чете хубава поезия - с нея тя си доставя професионална и човешка наслада, тя я вдъхновява и за лично творчество. Подвластна на хубавите стихове, тя се интересува от съвременната ни поезия и оценява високо днешното талантливо поетическо поколение.

Милена Цанева има неповторимо обаяние като литературен творец, като чувствителен критик, като съвременна ерудирана личност. Всички, които са работили с нея, на които тя е преподавала или е ръководила в професионалното им израстване, са усетили нейното безгранично себераздаване, нейната толерантна и безкористна помощ. Тя казва: "Радвам се на успехите на моите колеги!". В това е и нейното щастие!

© Петра Ташева
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2008, № 3
© Електронно списание LiterNet, 22.08.2008, № 8 (105)

Други публикации:
Български език и литература, 2008, № 3.