* * *

web

Няколко капки в очите и светът се променя...
Атропинов овалът е. Няма точни контури.
Опипом търся чертите ти. От коя ли постеля
изпълзя младостта ни? Жив, гладът ме събуди!

Без резка е лицето ти! А очите ти нежни!
Ти си чудната фея, мое сватбено чудо!
Пак обгръщам те с обич, с порив сляп и небрежен
паля стария огън, обгорял ме до лудост...

И солта е по устните, дето пукат от жажда,
плачат още усмивките в първата ни прегръдка.
Цяла флота от срещи затрептява с надежда,

че светът е в нозете ни. И пием първата тръпка...
...Но се връщам в света ни... И ръждиво нашепване
състарява очите ми... Боже, пак си красива!

2004

© Павел Славянски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.11.2008, № 11 (108)