МОНОЛОГ НА ЕДИН ВИСОКОПОСТАВЕН ЛОВЕЦ

web

Най-сетне есен. Ще отдъхнат втвърдените от пот кресла.
Сезон за лов. Ще чуем песен
                                                на кучи лай. И на гора.
До бяло в лъснатите цеви ще се отключва скрита страст,
барутно огънче се мери
                                    по всяка цел, издала глас.
И се нареждат в примки гуши,
                                              предали своите крила,
над бавната жарава пуши горчив съсирек на кръвта...
Каква любов! Пламти мишена
                                                в изостреното ни око,
на празничната ни трапеза мълчи димящото месо.
Пазете се, спасени стъпки! Положите ли в сняг следа,
ще пуснем верните си хрътки.
                                                Какво сродяване с цевта!

© Павел Славянски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.11.2008, № 11 (108)