МЕЛНИЦАТА НА АЛФОНС ДОДЕ

web

Огромен кръст с опънати платна върти
задъхания валс на мелничните камъни ­
ветропоказателят е рог на бик, с прорязани гърди
е вятърът, във воя стене рана.
Трепери кречеталото. На капчици по улея тече
набъбнало до жълто в класовете време ­
в хамбара пада пяна. И расте
под тътнещия грохот сладостта на хляба.
Не спиш ли, мелничарю? На буден сън тревите
по голите скали пълзи със сладки корени
и с нрав на дървояд самата меланхолия
във твоя дървен нар със ехото говори...
Пред мелничния праг гъмжи от волски впрягове
и смазан, всеки кълн под камъка се стапя,
но в прашните клепачи на твоето перо
покълналата мисъл е с мах на живо ято...
Върти се куполът. От напора в платната
трепери кречеталото. И вятърът е с маска.
Маслината цъфти. Смокинен дъх се мята
върху безплоден хълм. И в топлата ти ласка.

Прованс, Франция

© Павел Славянски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.11.2008, № 11 (108)