ИМПУЛСИВНО

web

Мъждиво слънце във воала на ръждива мъгла.
Птици (по скоро дрипи) се реят безцелно.
Уморената зима влачи бавната си следа -
излиняло пространство и зъзнещо безделие...

Какавида е болката, таи се все по-неспокойна,
здрач, сгъстяващ се без кръпка надежда, -
зейнала пропаст без изход, пресован и зноят
като заседнала близост в мен се оглежда...

Ален гняв зад очите (и нехайна усмивка),
съизмервам миражите с непоканени мисли,
браня се вече от спомени, сякаш нещо ме вика
в ново, чисто безвремие, без гниещи наноси...

Без пробойни е вярата, моята зъзнеща вяра,
тя прилича на слънцето, загнездило се в мъглата,
трепка с крехки отблясъци, зад ръждивата пара
кове нови илюзии, по ръст измерва душата...

23 февруари 2010

© Павел Славянски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.02.2014, № 2 (171)