|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗИМАПавлина Гатева Един ден се събудих и гневът вече го нямаше. Беше ме обладало пълно спокойствие. Като сняг, който бе изравнил всички дупки. Отворих компютъра. Твоето име бе там. Като че врабците с краката си са го писали в белия сняг. Вгледах се и го изгубих. Толкова много врабци бяха оставили стъпките си на двора.
© Павлина Гатева |