Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СЕДНАХ НА БРЕГА НА ВРЕМЕТО

Павлина Гатева

web

Онова лято беше много, много дълго. То започна още в края на април. Не, не си спомням дали беше топло като сега. Спомням си, че ти замина за Лондон “при децата”. Тръгна набързо. Не ми позволи да се сбогуваме. Толкова много работа имах, че като че ли си отдъхнах: “Ще мога да свърша много неща” - казах си бодро аз.

От време на време звънях ту по телефона, ту на джиесема, за да видя дали си се върнал. Отговаряше ми само секретарят.

Един ден ми се стори, че това лято прекали. Купих една картичка - с кафяв кант по краищата, бяха цветя. Най-напред написах колко много се тревожа за теб. Скъсах листа. Не биваше да предизвиквам съдбата. Написах, че се надявам всичко да е наред. Молех те да ми се обадиш. Без марка. Направо в пощенската кутия. На плика написах “Лично”. Като че ли знаех, че други ще я четат.

Онова лято продължи чак до края на ноември. Да, със сигурност беше аномално топло, както сега. За пръв път виждах толкова яркожълти топли листа. Чудех се как досега не съм забелязвала красотата на есента. И ми се щеше да ти напиша нещо красиво. Но тебе вече те нямаше.

Църквата беше малка да побере всички дошли. Дворът също бе пълен с народ. Раздаваха ни свещи. Всички бяха сериозни и тъжни. Минах с тълпата да поднеса съболезнованията на близките. Огромен стряскащ портрет до урната с праха. От него ни гледаше ти, с присвити пронизващи очи иззад дима на лулата. Боже, колко близки, които не познавам, приемаха съболезнованията.

Излизахме през друг вход на черквата. Седнах на една пейка - нито много далече, нито много близо. Никой не бързаше да си отива, събираха се по групи и тихо разговаряха. Вече смрачаваше.

Пристигна бялата катафалка. Наръчите с цветя едвам се побраха. Дълго ги товариха. Не чувах какво си говорят. После бавно катафалката тръгна към гробищата.

 

 

© Павлина Гатева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.09.2012, № 9 (154)