Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НЕСРЕЩАНЕ

Павлина Гатева

web

Залата във величествената каменна сграда на Градската библиотека e с амфитеатрално разположение. "Като трап" - определи я актрисата, която чете разказчетата, написани от жени. (Тези от автори мъже естествено ги четеше мъж). Иначе обстановката беше много приятна. Публиката - не многобройна. Водещата - силно развълнувана.

Малко се стреснах, когато онзи мълчалив странен тип влезе през една от вратите. Приличаше на зелен орел (заради провисналата камуфлажна куртка, с която беше облечен; изпод нея се подаваше някаква кожена торбичка). Извърнах се. Ако бяхме по-близо един до друг, сигурно щеше да е много невъзпитано, че го следвах така - не с очи, а направо с цялото си тяло. Дали не беше писал и той разказче за конкурса? Оказа се - не.

Без да хвърля поглед настрани, с гъвкава походка той прекоси разстоянието до една маса в дъното на залата и подпря на нея огромната си синя раница. "Боже! Как я носи толкова тежка!?" До краката на масата закрепи не по-малко тежък черен калъф от китара. "Отде знаеш, че е китара? Може да е снайпер" - пошегува се един познат, който седеше до мен.

Пак така с гъвкава и уверена походка странният мъж се отправи към средата на предпоследния ред и седна.

Първоначално го помислих за клошар. Вгледах се в дрехите му - изглеждаха чисти. Коса не се виждаше. Беше скрита от шарена кърпа, завързана на темето. Помъчих се да определя възрастта му. Постепенно ме завладя налудничавото предположение, че би могъл да си ти! Сега, все по-настойчиво си го мисля. Заради града (беше ми споменал, че в него имаш роднини); заради едновременно безшумния и привличащ вниманието начин, по който присъстваше в залата; заради очевидния интерес към литературата; заради китарата; заради характерния израз "да забия сам из Балкана", с който не веднъж си ме хвърлял в тревога, че нещо може да ти се случи по време на дългите ти самотни походи...

Опитвах се да различа изпод прорасналата русолява брада и иззад очилата с тънки рамки хубавото момче от няколкото снимки, които ми бяха попадали. Разбира се, че не си ми ги изпращал ти! Ние само си пишехме. Доста дълго. Помниш ли?

Очите ми се напълниха със сълзи. Извикаха името ми. Трябваше да изляза на сцената - награждаваха един мой разказ. Можах само да благодаря, че присъствам на това тържество. Всички любезни думички, които наум си повтарях, заседнаха на гърлото ми: "Извинете ме, много съм развълнувана".

После, в суматохата след края, след неофицалните благодарности, след снимките, дори не разбрах как също така незабележимо странният зелен човек си беше отишъл.

 

 

© Павлина Гатева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.04.2014, № 4 (173)