ГРЪДЕН КАПАК

Павлина Гатева

web

Преди години ми беше напълно достатъчен само един пирон, за да закова гръдния си капак. По-късно, за всеки случай, заковах допълнителен пирон. Да ме пита човек защо ми трябваше! Сякаш се бях уплашила, че капакът ще се разкове и сърцето ми ще литне в безтегловния Космос.

Онзи, вторият пирон, се резорбира в мен. Разтвори се. Край. Няма го. Нито в мен, нито извън мен. След него падна и първият. А си мислех, че с него ще бъда до живот! Ама на. Падна ръждясал. Толкова дълго бе седял в мен, че си бе издълбал гнезденце. И до сега с палеца си неволно опипвам мястото.

Следващият пирон, с който пробвах, и той се оказа временен. Един такъв, тъничък, уж гъвкав, а се счупи. Окачих на него една торба с подскачащи като диви котки чувства, и той - прас. Виж, една част от него все още е в мен! Понякога, при промяна на времето, почва да ме боли. И си знам - там е! Още чака да запоя към него другата му половинка.

Оттогава насам все попадам на пирони менте. Не знам от какво са направени, но щом се опитам да си закова гръдния капак, те се чупят. Не остават в мен. Просто падат в краката ми - дзън! Явно с времето костите ми стават все по-твърди. Всъщност капакът ми толкова ми тежи напоследък, че май изобщо не се нуждая от пирони.

Но си знам - ще дойде време, когато той ще се отлепи, ще се изметне от времето като врата и сърцето ми ще изхвръкне някъде из Космоса.

А за вас, които вярвате в прераждания, ще кажа, че вероятно ще се мушне в друг гръден кош. И всичко ще се повтори отначало.

© Павлина Гатева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.10.2018, № 10 (227)