Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
РАЗГОВОР
web
Две капки по моя прозорец се стичат.
Не тичат направо, а криволичат.
И чувам - приказват с прозрачни гласчета:
- Ах, аз съм ужасно от ужас обзета!
- И мене, и мене така ме е страх!
- Повярвай, от покрива чак долетях1
- А мене ме вятърът вейна дотука!
- Без малко щях да потъна в улука...
- Внимавай, че тука е стръмнина!
- Я дай да се слеем, сестрице, в една...
И те се преляха, а новата капка
безстрашно се спусна на моята шапка.
© Петя Александрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.07.2008, № 7 (104)
|