Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРОФЕСИЯ ЗА ХАМЕЛИОНЧО

Петя Александрова

web

На Хамелеончо му омръзна да му казват: "Ама че си мързелив. По цял ден лежиш. Трябва поне за прехраната си да се погрижиш!"

Хамелеончо иска да има професия, но все не може да намери подходяща. А кой ще го вземе на работа без професия и като го знае какъв е - седне ли някъде, веднага задрямва. Аууу, колко нещастен е Хамелеончо. Той обаче се сеща, че има една далечна и много богата леля - Морската игуана от Галапагоските острови. Дали пък тя няма да се смили над горкото момче и да го вземе под покрива и закрилата си? Но лелята не го е виждала от бебе и Хамелеончо реши да й прати любезно писмо, придружено с портрет. Нека види тази леля какъв прекрасен племенник има, дано се трогне. Хамелеончо отиде при един художник и му каза:

- Искам истински портрет с маслени бои. Внимавай обаче да не ме нарисуваш грозен, защото леля ми няма да ме хареса и с мен е свършено.

- Ти само легни тук на дивана и не мърдай! - каза художникът и се залови за работа.

За Хамелеончо няма нищо по-лесно от това - той се излегна, нагласи удобно лапичките си и веднага заспа. Когато след един час си отвори очите и се размърда, художнкът оцветяваше гущерчето от портрета с най-хубавата си зелена боя.

- Как, нима искаш да кажеш, че аз съм толкова зелен? Не мога да повярвам!

Художникът остави четката, взря се в модела и изпъшка, защото хамелеончето на дивана наистина не беше зелено, а кафяво, като тапицерията. Нямаше как, той сложи ново платно на статива и започна отново. След един час историята се повтори - сега Хамелеончо беше кафяв, но на черни райета, като халата на художника. Гущерчето не беше виновно, разбира се, такива са хамелеоните - променят цвета си непрекъснато и без да го искат.

Гущерчето остана в ателието още една седмица. От портрета нищо не стана, но Хамелеончо си намери професия - художникът го сложи на витрината на магазина, където продаваше картините си. Минувачите се спираха, за да гледат как гущерчето става ту синьо, ту виолетово, ту оранжево... Освен това Хамелеончо се научи да лови комари и мухи само с езика си, без да мърда. Оттогава езикът му се разтегна две педи и половина. Не му трябва вече богатата леля. Лежи си по корем, спи си колкото иска и само от време на време отваря очи, за да види дали наблизо не е кацнала някоя глупава муха. Тогава езикът му се стрелва бързо нататък и хвъркатият обяд просто залепва върху него като върху четката на прахосмукачка. А когато продаде някоя голяма картина, художникът му купува цяла кутия мариновани водни кончета или панирани скакалци. Аууу, какъв чудесен език и каква хубава професия!

 

 

© Петя Александрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.01.2009, № 1 (110)