Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МОЯТА КАШЛИЦА
web
Ах, колко нахална! И упорита!
Нахълта ми в гърлото, без да ме пита!
И нещо мърмори, и нещо препира -
забравя, че вътре у мен се намира.
Прекъсва ми нощем най-сладкия сън.
Напразно я пъдя: Я хайде навън!
Напразно й мажа филийка със мед.
Но тя предпочита голям сладолед.
- А чай ще си пийнеш ли - билков, горещ?
- Не, бързам по работа! - рече и - беж!
© Петя Александрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.11.2010, № 11 (132)
|