Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИМЕНАТА НА ЦВЕТЯТА

Петя Александрова

web

Някога, много отдавна, когато всичко на света беше съвсем новичко като току-що родено бебе, цветята нямаха имена. С тази работа трябваше да се заеме един много мързелив служител от общината. Той обичаше най-много да си похапва и поспива. Този ден беше слънчев и човекът току-що беше изял голяма порция мусака с прясна салата и шоколадов крем накрая. Не, това за десерта не е съвсем сигурно, защото шоколадът май още си нямаше име, но както и да е, това е без значение. И така той отвори голямата си тетрадка и зачака първото цвете.

- Бонжур! - учтиво каза то, защото идваше чак от Франция, където тази фраза означава "Добър ден".

- А-ха, това вече си е избрало име! - зарадва се общинарят, защото нямаше защо да си прави труд да мисли. И записа в тетрадката си "божур".

Следващото цвете беше виолетово на цвят и затова беше кръстено "виолетка". Третото получи името "синчец" по същия признак. А четвъртото - "жълтурче", ясно защо. С петото работата беше по-сложна, защото то ту побледняваше от смущение, ту почервеняваше.

- Е, няма да е грешка, ако го кръстя "роза", защото най-често е просто розово... - измърмори под носа си общинарят. Слънцето вече напичаше главата му през прозореца на приемната и му се доспиваше. Когато пристигна шестото цвете, той вече дремеше и само прошепна:

- О, май ни...

Искаше да каже: "О, май нищо повече няма да мога да свърша днеска...", но заспа на средата на изречението. Така цветето се именува "омайниче". Следващият кандидат за име чу само гръмкото:

- Хрррррр... Хрииииии...

- Не е лошо, но е твърде късо... Струва ми се, че "хризантема" ще се хареса повече на моя годеник...

- Аааа... - отвори уста спящият, а на цветето му се стори, че каза "Дааа..." и си тръгна доволно.

Останалите цветя, които бяха пристигнали в този ден специално за церемонията, трябваше да се разотидат без имена, а някои идваха отдалече.

- Аз ще взема името на първия, който ме заговори по пътя, пък каквото ще да става! - рече едно сърдито дребно цвете с независим характер. По-късно то стана известно с името "лайкучка" или "лайка", сещате ли се защо?

- Ами аз, какво да правя аз? Ако се върна вкъщи без име, мащехата ми ще ме изпъди! - проплака друго едно, бяло и нежно.

- Я стига си хленчило като мома, опарена от коприва! - присмя му се магарешкият трън. Той беше пристигнал тук с името си, защото го докара върху опашката си едно старо проскубано магаре. Като каза така магарешкият трън, всички наоколо закимаха с глави и името на цветето така и си остана - "момина сълза".

Как получиха имена останалите цветя? Дай си ухото, да не чуят общинарите и да се обидят: пшпшпшпш...

 

 

© Петя Александрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.01.2009, № 1 (110)