Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ELIXIR: THE VIDEO ORGANISM OF PIPILOTTI RIST

Невена Дачева

web

...къде е разликата между това, което ни се е случило,
и това, което си представяме. Нямя разлика.

Димитър Воев

От 7 март до 10 май в музея Бойман-ван-Бенингенв, Ротердам, може да бъде видяна изложбата Elixir: the video organism of Pipilotti Rist. В своите инсталации Рист ни отвежда в един иреален свят, в който границите между фантазия и реалност се размиват. С изложбата Elixir тя ни кани да се отправим към едно пътуване, в което тялото ни се превръща в част от инсталациите й, мислите и чувствата ни в част от образите, цветовете и музиката, ние изпитваме т.нар. синестезис, т.е. възприемаме едновременно противоположните импулси, създадени от инсталациите, но тук не става въпрос за конфликт, а за единство между пространство и време (Йонгблъд 1970). Тя казва: Аз харесвам инсталации..., които те правят част от тях, или дори ти действат като приспивна песен. Когато правя прожекции, аз искам хората да влязат в тях, така че цветовете, движенията, картините да рефлектират върху телата им (Андерсън 2006).

Изложбата представя ретроспекция на работата на Рист от 2001 до 2009 година. В нея са включени девет (аудио) видео инсталации, които са представяни в изложби по различно време в различни части на света, а Little Suburb Brain of Rotterdam e направена специално за музея Бойман-ван-Бенинген в Ротердам. Инсталациите са отделени една от друга чрез бели прозрачни завеси, които, от една страна, помагат на зрителите да преминават свободно в пространството, а от друга - ги приканват към игра. Рист трансформира музея, т.нар. white cube, където според Браян О'Дохърти ...единствено очите и умовете са добре дошли, а телата, които обитават пространството, не и превръща посетителя от пасивен зрител в активен участник (О'Доръти 1999). Тя го кани да събуе обувките си и да започне своето пътешествие. За да усети работите й не само със сетивата си, но и с душата си, зрителят трябва да лежи на възглавници, поставени на земята, легла или диван (и), които са специално изработени за инсталациите. Посетителят може не само да гледа, но и да се докосва, дори да стъпва върху прожектираните образи. Според Пипилоти Рист музеят е място, където можеш да опиташ да намериш своето присъствие. Без да бъдеш в миналото или в бъдещето, просто да бъдеш там (Росс 2000).

Пространството на изложбата има форма на човешко тяло със стомах, жлъчка и сърце, с разум и дори съзнание... (Арел, Екс 2009). В Elixir Пипилоти Рист, поставя въпроса за човека, както визуално чрез архитехтурата на музея, инсталациите, движенията, цветовете, музиката, присъствието на зрителите, така и философски, като съвкупност от тяло и душа. Тя поставя акцент и върху отношението ни към природата, ритуалите, в които вярваме, и табутата, на които сме подвластни.

Първата аудио видео инсталация Little Suburb Brain of Rotterdam, 1999-2009, е разположена в преддверието. Тук виждаме как Пипилоти Рист кара кола, прозорецът е отворен, тя държи волана и размишлява на глас за живота, за отношението към природата, за съмненията си. Рист споделя със зрителя: Ние сме научени да търсим Истината, Добротата и Красотата, така, от една страна, тя поставя въпроса за ценностите на човека, а от друга - разкрива съмненията си дали в света, в който живеем, те са валидни. Little Suburb Brain of Rotterdam кореспондира с Lobe of the Lung, 2009, чиито образи са фрагменти от инсталацията Pour Your Body Out (7354 Cubic Meters), представена в МоМа (19.11.2008-02.02.2009), която пък е част от незавършения й филм Пеперминта (фиг. 1).

Фиг. 1. Пипилоти Рист, Lobe of the Lung, 2009, аудио видео инсталация

Фиг. 1. Пипилоти Рист, Lobe of the Lung, 2009, аудио видео инсталация

Видеото е прожектирано върху три от стените, a четвъртата остава свободна. Там, където ъглите се срещат, образите се сливат един в друг, като в калейдоскоп; само с едно движение и част от картината, която виждаме, се превръща в нова. Изображенията заемат пространството от пода до тавана, близкият план, който Рист избира като изразно средство, засилва усещането у зрителя, че всичко, което го заобикаля, е изключително голямо и той се превръща в част от образите. Това усещане се подсилва допълнително и от музиката към инсталацията, която е меланхолична. Наративът е нелинеен, липсва начало, среда и крaй, виждаме цветя, небе, плодове, наситени цветове, както самата Рист споделя, главните герои тук са една жена, едно прасе и два червея (Рист 2008). Чрез тези образи тя поставя въпроса за отношението към човешкото тяло, към природата, за стереотипите и представите ни за това кое е грозно и кое - красиво.

В инсталациятя Apple Tree Innocent on Diamond Hill, 2003, Рист изследва проблема за човека във философски план. Тук виждаме ябълково дърво, което сякаш расте от стената на залата. То е разположено хоризонтално, а върху клоните му са окачени пластмасови прозрачни и бели кутии и непотребни материали, които са част от т.нар. Innocent Collection на Рист, която тя започва да събира през 1985 година. В тази инсталация ясно се разчита влиянието на Йоко Оно и Флуксус върху Рист. Apple Tree Innocent on Diamond Hill ни препраща към инсталацията Wish Tree на Оно, където всеки един зрител е поканен да напише върху бял лист хартия едно свое желане и да го закачи върху клоните на миртово дърво. В работата на Пипилоти желанията върху хартия са заменени с прозрачни, бели "обекти", които, от една страна, представляват "контейнерите" на нашето тяло, текстурата, клетките, кръвта, а от друга - мислите и чувствата, които са вътре в нас. Те се отразяват върху една стена, където първоначално зрителят забелязва само движението на отделни оранжеви петна, а едва по-късно разпознава очертанията на плажна ивица, и тук той се превръща в активен участник, защото, докато се разхожда и гледа, неговата сянка става част от дървото.

В аудио видео инсталацията Homo Sapiens Sapiens Пипилоти отново разглежда проблема за човека. В едно интервю с Джеймс Уей тя споделя, че представя голото женското тяло като символ на човечеството и че полът има второстепенно значение (Уей 2007). С тази работа Рист участва в 51-то Венецианско биенале през 2005 година, като прожектира видеото върху купола на църквата San Stae. В изложбата Elixir инсталацията отново заема място върху тавана. Homo Sapiens Sapiens е интерпретацията на Пипилоти за Райската градина, където вместо Адам и Ева се срещаме с измислените от Рист герои - Пеперминта и сестра й Амбър. Историята продължава в A Liberty Statue for London, където Пеперминта се завръща сред цивилизацията (Рист 2007) (фиг. 2). Видеото е прожектирано върху тавана, а в залата са разположени девет легла.

Фиг. 2. Пипилоти Рист, A Liberty Statue for London, 2005/2009, аудио видео инсаталация, музика Андерс Гуигсбърг

Фиг. 2. Пипилоти Рист, A Liberty Statue for London, 2005/2009, аудио видео инсаталация, музика Андерс Гуигсбърг

Зрителят е свободен да избере едно от тях, да легне или да седне, и да се пренесе в света на Пеперминта. Тук, от една страна, той е заобиколен от образи, наситени цветове и психоделична музика в пространството на музея, а от друга - "потапяйки" тялото си, се превръща в част от инсталацията.

Историята на героинята завършва в Gravity be my friend (фиг. 3). В залата е тъмно, светлината идва единствено от видеото, музиката е психоделична. Зрителите са призовани да легнат върху два острова от кадифен килим, чиито образи се отразяват върху тавана, където се прожектира видеото. Отправяйки се към своето пътешествие с Пеперминта и безполвият й приятел, "отвъд смъртта", зрителите изгубват чувството си за гравитация.

Фиг. 3. Пипилоти Рист, Gravity be my friend, 2007, аудио видео инсаталация, музика Андерс Гуигсбърг и Пипилоти Рист

Фиг. 3. Пипилоти Рист, Gravity be my friend, 2007, аудио видео инсаталация, музика Андерс Гуигсбърг и Пипилоти Рист

Инсталацията играе с представата ни за пространство и време, защото физически ние оставаме в пространството на работата, но мислено сме пренесени във фантастичния свят на Пеперминта, който се прожектира върху екрана.

Би могъл да се направи паралел между историята за Пеперминта и разказа на Димитър Воев Отвът Смърта, в който той говори за сътворението на човека. Йон и Ана се раждат от яйце, те са без пол, те са мъж и жена, брат и сестра, птици в телата на хора (Воев 2002). Смятам, че и Рист, и Воев изследват човека във философски аспект, без да отричат религията, но гледайки отвъд нея. Работата на Пипилоти Рист често е определяна от критиците на изкуството като феминистка, но според мен, за да вникнем в това, което тя прави, трябва да преминем отвъд определенията. Рист казва, че за нея ...голото тяло репрезентира философския човек; ... Като [Витрувианският] човек на Леонардо да Винчи, голото женско тяло... е символ на човека, и не е тясно свързано със сексуалността (Стейнхауер 2008).

За разлика от останалите работи, в които Рист кара посетителя да легне, за да гледа, слуша и усеща инсталациите й, в À la belle étoile (Under The Sky), 2007,тя изследва начина, по който зрителят възприема образите вертикално, а не хоризонтално (фиг. 4). Инсталацията е прожектирана върху пода, зрителят е свободен да се движи не само около, но и върху образите, докато открие място, от което най-добре може да гледа видеото. По този начин чрез своето тяло и движение, както и чрез представата за движението и присъствието на другите зрители, той се превръщат в част от инсталацията.

Фиг. 4. Пипилоти Рист, A la belle etoile (Under The Sky), 2007, аудио видео инсталация, музика Homo Sapiens Sapiens, 2005, Андерс Гуигсбърг и Пипилоти Рист

Фиг. 4. Пипилоти Рист, A la belle etoile (Under The Sky), 2007, аудио видео инсталация, музика Homo Sapiens Sapiens, 2005, Андерс Гуигсбърг и Пипилоти Рист

Участието на посетителя се засилва допълнително от саундтрака към инсталацията, както и от близкия план на образите - предмети от ежедневието, хора, които играят в парка, небостъргачи. Рист репрезентира човешкото тяло, кръвта, която се движи в него, клетките, тъканите, не само в изложбата, но и в инсталациите. В Gina's Mobile, 2007, тя показва пет различни клипа на вулва, които са заснети в специална лаборатория от близък план и по този начин ние виждаме само клетки и тъкани. Чрез тази работа Рист се стреми да накара зрителя не само да се вгледа, но и да почувства тялото си, да освободи мислите си от табутата, на които е подвластен (Уей 2007). Инсталацията Stir Heart, Rinse Heart, 2004, се състои от две видеа, прожектирани върху един голям и един малък екран. В първото са представени ендоскопични, магнитни и електронни, снимки на човешкото тяло, които Рист заснема заедно с група доктори. Прожекцията е бавна, образите се преплитат с тези от второто видео, прожектрано върху по-малкия екран, което ни представя приказка за една богиня. Тук Пипилоти Рист провокира не само представата ни за дихотомията вътре-вън, душа-тяло, но и за ритуалите, в които вярваме. Поставени в друг контекст, те носят не само друг смисъл, но и друго значение. Зрителят е пренесен в едно пътешествие, не само на образи и "приказни герои", но и към себе си, в своето тяло. Преминавайки през коридорите от прозрачни бели завеси, присъствайки физически и психически в изложбата Elixir, чрез тялото, мислите и чувствата си, докато се движи сред инсталациите, зрителят се превръща не само в кръв и плът на "визуланото тяло", но и в част от неговата душа.

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Андерсън 1996: Anderson, Laurie. Laurie Anderson and Pipilotti Rist Meet Up in the Lobby of a Hotel in Berlin on September 9. // Parkett, 1996, No. 48.

Арел, Екс 2009: Arell, Berndt, Sjarel Ex. Elixir: the video organism of Pipilotti Rist, exhibition catalog. Museum Boijmans Van Rotterdam, 2009.

Воев 2002 : Воев, Димитър. Поздрави от мен боговете. София: Литавра, 2002.

Йонгблъд 1970: Youngblood, Gene. Expanded Cinema. New York: E. P. Dutton & Co, Inc., 1970.

О'Дохърти 1999: O'Doherty, Brian. Thomas McEvilley. Inside the white cube: the ideology of the gallery space. University of California Press, 1999.

Рист 2007: Rist, Pipilotti. Gravity Be My friend. // Magasin 3 Stockholm, 2007 <http://www.magasin3.com/exhibitions/pipilotti.html> (19.04.2009).

Рист 2008: Rist, Pipilotti. Behind the Scenes with Pipilotti Rist. Pour Your Body Out (7354 Cubic Meters), MoMA. // You Tube, 17.11.2008 <http://www.youtube.com/watch?v=89vgdELbVyQ> (19.04.2009).

Росс 2000: Ross, Christine. Fantasy and Distraction: An Interview with Pipilotti Rist. //Afterimage, 2000, November <http://findarticles.com/p/articles/mi_m2479/is_3_28/ai_68660257/pg_11/?tag=content;col1> (19.04.2009).

Стейнхауер 2008: Steinhauer, Jillian. Interview with Pipilotti Rist. // ARTINFO, 2008, November <http://www.artinfo.com/news/story/29460/pipilotti-rist/?page=2> (19.04.2009).

Уей 2007: Way, James. Deeper than the Water. Interview by James Way. // Tokyo Art Beat, 2007, November <http://www.tokyoartbeat.com/tablog/entries.en/2007/11/deeper-than-the-water.html> (19.04.2009).

 

 

© Невена Дачева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.05.2009, № 5 (114)