|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЛИЛИЯ ЧЕЕВА Марин Кадиев В разцвета на своите творчески сили си отиде от този свят един много стойностен научен работник в областта на обучението по литература - Лилия Чеева. Лилия Георгиева Чеева е родена в Пловдив през 1948 г. Тук завършва гимназия, а българска филология - в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като учителка по български език и литература в Мадан, Неделино и Пловдив, като инспектор българист в пловдивския инспекторат и в продължение на четвърт век - в катедрата по методика на български език и литература в ПУ "Паисий Хилендарски". Като университетски преподавател главен асистент Лилия Чеева води семинарни упражнения, провежда педагогическа практика и чете лекции по методика на литературата на филолозите от всички специалности. Беше интересен лектор, чужд на наукообразното начало, и лекциите й имаха приложен характер; тя показваше нагледно как да се разчупват старите стереотипи на урочната структура и как чрез устното слово да се приобщават учещите се към литературните ценности. Беше отличен организатор и съумя да привлече талантливи учители и да ги накара да пишат, да изявят творческите си способности. Така в пловдивското списание "Тракия" в продължение на три години водеше рубриката "Литературна тетрадка", където даваше възможност на учители и ученици да публикуват свои творби с различна тематична насоченост. Тя е съредактор на списание "Литература в средното училище", участва в национални конференции, посветени на годишнини на Йовков, Емилиян Станев, с оригинални доклади; значими са вижданията й за много художествени творци в двутомния "Речник на българската литература". Лилия Чеева е съставител и редактор на три сборника "Отново за българската литература" - научни разработки на изучавани произведения в 7., 10. и 11. клас, но с методически въпроси и задачи и богата библиография, което в най-голяма степен показва как научната интерпретация може да се използва и да се превърне в увлекателен урок по литература. Това е рядкост в методическата художествена практика, а подобни аналитични помагала с различни гледни точки са изключително полезни за ученици, студенти, учители и преподаватели. Поводът е тъжен, но Лилия Чеева остави с писаното си слово, с лекционното си майсторство и с гражданското си поведение вечен спомен. А нали споменът е втори живот? Завършвам с нейни мисли и завет: "В българската художествена литература ни очакват нужните ни неостаряващи истини, чрез които се вглеждаме в себе си като народ и като личности. Какви ще се видим там и какви ще бъдем след това себепознание са въпроси вечни и всеки има право на свой отговор - стига да има духовна сила да търси и открива истината. И смелост да живее с нея". Поклон пред светлата й памет!
© Марин Кадиев Други публикации: |