ВЕЧЕ НЕ ТЕ НАМИРАМ

web

Знаеш ли - когато те намирах
под светещите булеварди,
заровена в двора на училището
или под асфалтовата алея,
която води към улица "Освобождение",
много ми се искаше да изпуша една цигара с теб
и да ти димя в лицето,
но вече е късно,
ръцете ти, подаващи се изпод пръстта
ми напомнят за онова море и за параклиса на Созопол,
където се случвахме в безгрижието на дните,
вече не те намирам,
защото съм поел в друга посока,
а на теб може би вече ти е по-лесно
да разбираш света - сега
когато си отвъд и си потънала в кал,
знаеш, че навремето аз и ти
бяхме един във друг
и се къпехме с дрехите,
защото си мислехме, че нямаме тела,
сега, когато морето е така близо,
ми се иска да беше жива,
да те намирам заровена в пясъка,
откъсната от другите
и гола под своята кожа.

© Мирослав Христов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.11.2008, № 11 (108)