ЛОДКИ

web

Имаш закачен кръст
на гърба, откачил си,
смееш се в лицето на бетона
изливащ се в дълбоките дупки
на нашия грр-ад!
търсиш синьо в очите на небето,
за да забременееш с надежда,
ела по-добре у дома,
там, където дъвчем плътта си
смучем своите пръсти, пътуваме
по линиите на дланите, шофираме
в трезво състояние, казваме "да"
и казваме "не"
we be safe
and we be tolerant

ето че отново ще бъдем спасени
телевизорът е пророк, говориш ми насън
за падащи звезди в паникьосан град,
за задачи с няколко неизвестни,
бълнуваме, мъчим се да заспим, ти
продължаваш да пиеш кафе
и да пушиш цигари
сякаш всеки момент ще изгреем

аз продължавам да търся кристалните обувки
под дългите поли на жените
под Витоша, която страда,
когато те гледа така унил и нищожен,
прахосващ кафявата захар
отронила се от зъбците на градския часовник

в нас се крие нероденото утре,
което обича да се кърми
от сухата гръд на София
смеем се един на друг
и залитаме право натам,
накъдето ни водят краката,
ето че отново сме в ритъма
на тарамбуки и флейти и хора и целувки
греем се с вино и лунна светлина

© Мирослав Христов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.11.2008, № 11 (108)

Други публикации:
Мирослав Христов. Череша с гравитация. Благоевград: Арс, 2010.