ПАПРИКАШ

Красимир Дамянов

web

Както знаете, столичани открай време казваме на чушките чушки и на пипера - пипер. Нещо напълно нормално, струва ми се, а не както е в останалите градове на страната: там наричат чушките пипер и няма да се учудя, ако някой ден науча, че съществуват хора, които викат и на червения пипер (да, този, който се прави от чушки) чушка! Това може да доведе до сериозни последици както в готварството, така и в семейството. Вземете например следната история:

Имало едно време един мъж от столицата, който взел жена от Варна. Медения си месец прекарали на море - при майката на жената; спогаждали се прилично, докато един ден на невестата не й се прияли готвени чушки, паприкаш. Както може би сте се сетили, тя чакала бебе, а на такава жена нищо не се отказва.

- Купи, моля те, майко - обърнал се учтиво към тъщата зетят, - два килограма чушки и четири бири. Аз в това време ще изчистя с прахосмукачката и ще умия чиниите...

Позачудила се тя, защото, както казах, във Варна също наричат чушките пипер, а казват чушки на лютите чушлета (абсолютно неправилно между другото). Като се върнала, срещнала една съседка и споделила с нея тревогите си.

- Горката ти щерка! - завайкала се съседката. - Зет ти пие люта ракия с тия чушки, а бирите ги е поръчал за изтрезняване. Мъжът ми, бог да го прости, същото правеше. Питай ме колко буркана съм затворила!

Нищо не казала тъщата, но разбира се, станало й мъчно: зет пияница е жива мъка, и като се върнала вкъщи, хвърлила кесията от вратата право в краката му.

- На! - рекла. - И дано се подпалиш! Не предполагах с какъв човек съм се свързала! - и заплакала.

- Защо? - отвърнал потресен зетят. - Какво лошо има? За дъщеря ти са...

- О, горко ми! - заплакала още по-силно майката, като разбрала истината. - Значи, и тя се налива с теб!

- Какво приказваш! - Навел се да вдигне кесията зетят и като я отворил, какво да види: пълна с люти чушлета, дето пък някъде, кой знае защо, им викат и „шипки“, съвсем друго растение... Сега на свой ред се ядосал: - Ти подиграваш ли се? - посочил чушлетата и влезнал в спалнята при жена си. - Виж майка ти какво купи. Казах й като на човек да иде за чушки, а тя... Добре, че не я пратих за гъби, че да ми донесе мухоморки!

- Оо! - ревнала невестата. - Какви мухоморки! Искаш да умра ли! - и се разплакала. В нейното положение - обяснимо... - Права е мама! Не искам чушки, искам пипер! Искам паприкаш!

- Но кой готви само пипер?!... Или сол!

- Мама! Мама ще ми наготви пипер!

И тук се започнала една такава разправия, която продължила три дни и три нощи. Мъжът, зетят с една дума, за нещастие, бил човек точен, възпитан, много държал на правоговора. След като дълго ровил в речници и енциклопедии, най-накрая съвсем се объркал - и там се натъкнал на същата каша: ту пипер, ту чушки, червен пипер, черен пипер, кимион и т.н. в зависимост авторът откъде е. Но не се предавал, искал да изясни случая.

- Добре де, щом наричате чушките пипер - повтарял, - защо тогава не казвате на пипера, на червения пипер, чушка!

- Вие, ти и майка ти, да му викате така! - вече съскала тъщата. - Ние си му казваме пипер на български!

- А на чушките, на зелените чушки, как викате?

- Пипер!

- А на камбите?

- Пак пипер!

Тук, разбира се, прекалила. И във Варна, и в София, слава богу, навсякъде на камбите викат камби или най-много гамби, и в никакъв случай пипер, но вече било късно... Чушки - пипер! Чушки - пипер! - се носело из къщата като в някоя зарзаватчийница, хвърчали тежки речници, обидни думи, леели се сълзи и клетви, а невестата за малко не родила в петия месец. Докато я карали към Бърза помощ, устните й беззвучно повтаряли „пипер... пипер... пипе...“ - също като в оная приказка за тревата - коси ли се, стриже ли се.

Работата стигнала до развод. Така е, когато се прекалява в търсене на истината. И съдията, който за късмет бил от Пловдивско, а това иде точно по средата на нашата малка родина, като изслушал противните страни и разбрал колко глупав е спорът, мъдро отсъдил:

- Сигурен съм, че не сте се дърпали толкова за името на детето, което чакате, а сте готови да го лишите от родител заради един зеленчук, дето и без това я го има, я го няма на пазара. Как ще се казва?

- То ли? Ако е момче - на дядото откъм бащата. Ако е момиче - на бабата откъм майката. Как иначе?

- Видяхте ли - рекъл съдията. - А не можахте да се споразумеете чушка ли е, пипер ли е!

- И не искаме! - викнали старите. - Няма да ни се смеят на пазара, я!

- Ами вие? - обърнал се той към младите. - Ако ви предложа нещо средно, нещо за удобство, дето ще ви разберат навсякъде, ще оттеглите ли молбите си?

- Зависи. Стига да не е в ущърб на единия род или другия - свили рамене те, защото в спора била замесена вече цялата фамилия и от двете страни.

- Не е. Слушайте добре: викайте на тоя зеленчук пиперка и всичко ще е наред! Хем е ясно, че е чушка, защото е от женски род, хем се сещаш, че от нея правят пипера, хем е звучно и българско! Честито. Подарявам ви тая дума! Знам я от моята баба. Така и записали в протокола: пиперка (Capsicum bulgaricum). И младите се прегърнали и се събрали. Заедно изпратили писмо-предложение до Българската академия на науките. Само свекървата малко мърморела, когато двата рода седнали да се помиряват: от тяхното, видите ли, има всичките букви, а от нашето само две, но на никого повече не му се слушало за зеленчуци, а и време било невестата да ражда.

Това е историята - свършила щастливо. Като си помисля само за имената на зеленчуците, каква бъркотия е, сещам се за друга: може би нещо като тая чушка, нещо съвсем дребно е било причина за разтурянето на Вавилонската кула? Кой знае какво са им наготвили в столoвата, та хората изведнъж заговорили на хиляди езици, изпокарали се и зарязали строежа. Как се казва: карфиол, цветно зеле или карнабит? Лющян или дивисил, кервиз или целина, лук, кромид или кромид лук? Сега разбирам защо учените записват всички растения на латински: римляните отдавна са измрели - с кого да се карат?

Няма управия в този зеленчуков Вавилон. Случи ли ви се да пазарувате на чуждо място, най-добре да си мълчите и и да сочите с пръст. И разбира се, гледайте в кантара... Езикът е толкова по-богат, колкото повече думи има, а пазарът - със зеленчука си, естествено!

© Красимир Дамянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.12.2011, № 12 (145)

Други публикации:
Красимир Дамянов. Приказки за злояди деца. София: Сиела, 2011.