Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПЕЧИВА НА КЕРЕМИДА

Красимир Дамянов

web

Печива на керемида

Кому пръв е хрумнало да опече нещо на керемида и защо - не ми е известно. Вероятно е било много отдавна, още в римско време, когато се появили и първите вили. Риба за печене и днес се намира, предимно океанска, но с керемидите съвсем не е така. Всеки, който строи, знае.

Ето защо за тези деца, чиито родители имат затруднения със снабдяването, ще споделя една много интересна рецепта. Хрумна ми в Стария Пловдив, докато, пишейки приказките, реех поглед над покривите и се чудех дали керемидите, макар че не се ядат, също не могат да ми послужат за нещо.

Могат. Слушайте внимателно:

Имало в по-ново време един баща, който строял вила. Бил беден човек - инженер - и цялата си заплата отделял за строежа. А той смучел ли, смучел спестяванията на семейството: дрехите на жената, забавленията на децата, летните отпуски на море и тъй нататък, дори парите за погребението, които бабата си била отделила, та с нетърпение чакала да завършат поне втория етаж, за да може зетят да й ги върне и най-сетне на спокойствие да умре. Била деветдесет и девет годишна и не й се живеело повече - нито в града, нито на село, най-малко на вила...

Понеже все нямали пари и всичко обръщали в тухли, ядели най-често замразена риба. Рибата е много полезна, не е скъпа, лесно се чисти, съдържа фосфор, но за съжаление, макар и да твърдят така лекарите, от нея по-умен не се става. Иначе веднага трябвало да прекратят строителството, изобщо да не се занимават с никакви вили и по живо, по здраво да идат я на море, я в чужбина.

Най-често приготвяли рибата пържена - мерлуза. Друг път я солели (скумрия), а за гости - печели (пак скумрия). Но както и да я правели - и на скара, и в тенджера, и в саламура, - рибата си е риба и омръзва. Майката непрекъснато събирала рецепти по книгите и веднъж, като търсела нов начин за приготовление - тъкмо била купила шаран и чакала гости, - попаднала на следната: шаран, печен на керемида. „Ето ти тъкмо работа за нас - рекла си тя. - Ще накарам мъжа си да донесе една керемида от вилата (вече оставало само да я покрият). Ще го приготвя на керемида, та дано се отсрамя!“

Казала тя тази работа на бащата, но той отвърнал:

- Керемида ли? Аз два месеца чакам в склада и все няма! Ако толкова настояваш, мога да ти сваля една от покрива...

- От нашия?! И дума да не става!

- Знаеш ли какво - рекъл той. - Хрумна ми нещо. Я да им звъннем по телефона на кумовете, какво им пречи, тъй и тъй са с кола, а и не строят като нас, като идват насам, да донесат някоя от тяхната къща?

Разговорът бил кратък.

- Готово! Ако искаш и две! - засмял се кумът по телефона. - Щом е шаран, иска ли питане! Ще дигна една от комшиите! Как върви строителството?

- Не питай!

Изкарали чудно гости. Дори бабата яла от керемидата, тоест от шарана, а костите, главата и опашката дали на котарака. След вечерята, като взела да мие съдовете, майката на шега казала:

- Тая керемида ще я хвърляме ли, или ще си я носиш на вилата? Не искам да ми се мотае из къщата...

- Керемидата? - втренчил се в нея бащата. - Знаеш ли какво, майко? Я утре пак купи шаран, имам една идея!...

- Ало? - навъртял друг номер на следващия ден той. - Баджанак, здравей! Ял ли си някога шаран на керемида? Ще си оближеш пръстите! Само намери, моля те, като идвате насам, някоя по-здрава. Нали знаеш, малко сме притеснени в момента...

- Ако искаш и две! - засмял се баджанакът. - Кой не обича риба на керемида! Потегляме веднага. Я, жено, иди свали една от бараката на съседа!

И така, както вече сте се досетили, работата по вилата тръгнала. Днеска шаран, утре шаран, вдругиден пак шаран... На керемида! В скоро време събрали за едната стреха, после за другата, третата... а бащата, тъй като невинаги имало прясна риба, сам станал рибар, тръгнал по язовирите с въдица и се научил да я лови майсторски.

Както се казва - неволята учи. Пък и уловената риба е по-вкусна и най-важното - безплатна! Иначе къде ще му излезе краят: килограм шаран от най-евтиния струва пет лева, а една керемида - три. Трябвало хората по пет керемиди да си носят, за да има сметка, а това вече, простете, е малко прекалено. И тежичко. Върви чичото, след него стринката, после братовчедите, двете им деца - и всички с керемида! Ха добре дошли, скъпи гости! Оставете ги, моля, в кухнята. Не, не, по-добре на двора при другите...

Да, какво ли не измисля човек. Но защо не? А по-добре ли е да се гладува? Най-добре, малки приятели, започнете да каните гости отрано. Разнообразете менюто: шаран на керемида, шаран на тухла, пиле в цимент, сирене на плочка, шишчета на арматура, мивка кебап, яйца в тоалетна чиния, гредоред огретен... Капка по капка - вир става! Докато пораснете - и вилата ви готова. Пък тогава - ако още не са ви изпадали зъбите като на бабата, лека й пръст - приятен апетит!

 

 

© Красимир Дамянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.12.2011, № 12 (145)

Други публикации:
Красимир Дамянов. Приказки за злояди деца. София: Сиела, 2011.