|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРОГЛАС КЪМ ЕВАНГЕЛИЕТО*
web
Както пророците първи предрекли са,
иде Христос да сбере днес народите,
тъй като той светлина във всемира е.
Рекоха първите: "Слепи ще видят,
глухи ще чуят библейското слово -
бога да сетят, както достойно е!"
Слушайте днес, вие всички славяни -
пратен от бога е дарът книжовен,
дар е за всички, стоящи отдясно,
дар за душите ни, който нетленен е,
дар за душите, които приемат го!
Марко, Матей и Лука, и Йоан
учат народите всички, говорейки:
"Вие, които с добро сте в душите си,
гледайте, вярвайте и се обичайте!
Вие, що искате грях да отхвърлите,
тленния свят отсега да прекрачите,
за да намерите райски обители
и да избегнете адските огньове,
слушайте днес със ума и със разума!"
Слушай, славянски народе безброен,
словото слушай, от бога изпратено -
слово, що кърми душите човешки,
слово, крепящо ума и сърцата,
слово, подготвящо пътя към бога!
Както без слънце животът нерадост е
и за окото - света несъзиращо -
всичко е грозно и мрачно,
невидимо,
тъй за душата - все още безбуквена -
словото божие още незримо е,
нито законът книжовен - духовният,
който разкрива на рая пределите.
Кой слух - нечул нито гръм, нито тътен -
може боязън да сети от господа...?
Също и ноздри, цвета немирисали,
как ли ще вникнат във чудото божие...?
Или уста, непочувствала сладкото,
как ще усети вкуса на насъщния...?
По-мъртва ще е душата безбуквена
даже от камък в телата на людете!
Всичко това, братя, ний щом разбираме,
този съвет най-достоен изричаме,
който от скотски живот и от похот
ще ви избави и разум ще вдъхне,
за да не могат дори и безумните,
слушайки чуждоезичното слово,
да го приемат за звън медногласен.
Учейки тъй, свети Павел изрече:
"В свойта молитва, що богу въздавам,
пет само думи ще искам да кажа,
ала да бъдат от всички разбрани,
вместо хиляда слова непонятни."
Прочее кой ли това не разбира?
Кой би отминал и мъдрата притча,
казваща с няколко праведни думи,
че без храна както всичко отпада
и се предава на тлен и на гнилост,
нямайки своята манна небесна,
тъй и душата без божие слово
бавно умира - без божие слово
тя неподвластна е веч на живота.
Нека да кажем и другата притча:
"Людете всички, обичащи бога,
искат със божия ръст да израстват."
Кой не познава днес правата вяра,
що като семето, хвърлено в нивата,
пада в сърцата на боголюбивите,
търсейки божия дъжд и на буквите,
за да отрасне плодът и на словото?
Да преразкаже тук кой ли би могъл
всичките мъдрости, изобличаващи
с мисъл и слово безкнижни езичници!
Даже и всички езици да знае,
тяхната немощ не би ни изказал!
Нека прибавя и своята притча,
влагайки, разум голям в малко думи:
"Голи са всички народи без книгите!
Нямащи силно оръжие, праведно,
да се преборят с врага на душите си,
падат във плена на мъките огнени..."
Вие, народи, що мразите хитрия
и да се борите с него замисляте,
смело разтваряйте двери за разума!
Щом сте приели свещено оръжие,
що изковава се с книгите божии,
силно притискайте злия, лукавия!
Който сега тези букви приеме,
вяра Христова приема и мъдрост -
божият син ще укрепва душата му
заедно с всеки пророк и апостол.
Който и словото тяхно приеме,
той и врага ще срази - нечестивия,
носейки господу славна победа;
ще да отхвърли сам плътската тленност,
плътската тленност след миг съществуване.
Здраво стоейки, без ничком да пада,
храбро пред божия съд ще застане,
вдясно от бога ще чака съдбата си,
с огън когато Създателя съди.
Ангели вечно ще радват душата му,
вечно ще славят всевишния господ,
винаги песни ще пеят, прославящи
господа бога, човеколюбеца,
тъй като нему полага се слава,
чест и хвала, що всемирът въздава,
и на отеца, и духа, и сина -
днес и во веки веков - до амина.
* В медиавистиката се застъпват различни позиции относно авторството
на "Проглас към Евангелието", като за автор едни сочат Константин Преславски,
а други Константин-Кирил Философ. Ние се присъединяваме към втората теза (бел.ред.,
Г.Ч.).
© Константин-Кирил Философ
© Стоян Шишков, превод от старобългарски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.10.2008, № 10 (107)
Други публикации:
Литературен форум, бр. 320, 1997.
|