Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИЗ "ПРОДАВАЧЪТ НА КОНЦИ"
(Поема)

web

VIII

Да, остават думите - като енергия или като видим отпечатък върху повърхностите на материята, не само остават, а
сами работят, променят естеството на съпреживяването си, тъй както посятото зърно пониква, за да стане плод накрая,
преставайки да е зърно.

*

Представи си, че думите ти са
скалпелът в ръцете на хирурга и той се готви да направи спасителния разрез, представи си, че това, което пишеш, е инструментът
за отстраняване на аварията, представи си само,
че все едно носиш, безкрайно внимателно и бавно, шепа вода за умиращия, представи си,
че думите ти са
единственият отвор, през който се процежда въздухът в пещерата, представи си за миг,
че не думите, а ти си отворът.

*

Това, което пишеш, трябва да промени Вселената. Ако не пишеш така, остави на друг.
Но мислиш ли да променяш Вселената, ще станеш за смях.

*

Трябва да повториш, трябва да повториш, трябва да повториш думите със своя глас.
Гласът ти, интонацията, нюансът в интонацията -
това е новото, разликата в смисъла, това е приносът ти към бездънието на човешкото наслагване -
не стремежите към нови съдържания, не и опитите за определения. Защото светът е игра на светлосенки,
игра на сенките със светлините
и на светлините с липсата на светлини, и тъй като не е заплетена във водорасли древна амфора, дялан камък
с преднамерени съотношения, вещ от вещи, сред които
да оставиш вещта на съществуването си - можеш да добавиш само неповторимото си различаване, безподобния нюанс.
Така играта добива нов ритъм.
Но ако не си пръв,
ако ти не започваш, наистина няма смисъл да повтаряш.

*

Искам да слушам дълбоки гласове,
изричащи дълбоки думи. До смърт съм уморен
от влаченето на леденеещата на талази мъгла на скепсиса, задушавам се от безполовото безразличие
на отегчената апатия, наистина не издържам кресчендата на изтъняващите индивидууми - същества, не се ли нуждаете вече от
дълбоките стари думи? Не се срамувай да признаеш това, вече не си на точката на замръзване, на мъртвата точка
на отрицанията, прекрачил си с двата крака отвъд -
освободи предчувствието си. Общността на градежа те очаква.

 

 

© Илко Димитров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.04.2009, № 4 (113)

Други публикации:
Илко Димитров. Продавачът на конци. София: Стигмати, 2009.