Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВОЛТЕРИАНЦИ И ЕЛИНИСТИ В ИСТОРИЯТА НА НОВОБЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК

Иво Братанов

web

Въведение

Докладът е посветен на езиковедския спор, представен в главата "Волтерианци и елинисти" от повестта "Чичовци" на Иван Вазов. Тема на този спор е съставът на азбуката на новобългарския книжовен език (НБКЕ) - един от актуалните въпроси у нас през третата четвърт на ХІХ в.

Както е известно, през втората четвърт на ХІХ в. у нас съществуват три книжовноезикови школи, които предлагат различни решения на въпроса за основата на НБКЕ (Новобългарска, Църковнославянска и Славянобългарска; вж. Русинов 1980: 75-89; История 1989: 86-94). В средата на ХІХ в. Новобългарската книжовноезикова школа побеждава Славянската и Славянобългарската школа (Русинов 1980: 91-93; История 1989: 93). Вече е очевидно, че НБКЕ ще се изгражда върху основата на живите народни говори, въпреки че и в самата Новобългарска школа има влияния от страна на старобългарския език и на неговата руска редакция - църковнославянския език.

Новобългарската школа решава по принцип проблемата за основата на НБКЕ (История 1989: 93), но не уточнява диалектната му основа. Затова през третата четвърт на века се оформят пет книжовноезикови школи - Пловдивска, Шуменска, Търновска, Каравелова и Дринова (Русинов 1980: 110-123; История 1989: 177-182; Вачкова 2005: 8-33), които предлагат различни нормативни модели за НБКЕ, в т.ч. и за състава на азбуката. "През третата и последната четвърт на ХІХ в. споровете и различията в отделните езиково-правописни модели се отнасят не до графичната система като цяло, а до включването в гражданския шрифт на определени старобългарски и гръцки букви. Докато гръцките букви, употребявани в начална позиция на някои думи от гръцки произход от определени книжовници (Пловдивската школа), бързо се изоставят, продължават разногласията за буквите i, ы, ѣ, Ѫ, Ѩ. Употребата на първите две се прекратява към края на века" (Вачкова 2008: 297). Именно затова спорът за състава на азбуката, представен в главата "Волтерианци и елинисти" от повестта "Чичовци", е свързан с важен по онова време книжовноезиков въпрос1.

Изложение

И така, в Джаковото кафене чичовците говорят отначало за коня за Иван Болъшъка, но след това темата е променена - започнат е спор за правописа. Двете страни в него са волтерианците и елинистите.

Сред "волтерианците" първо място по право заема учител Гатю. Негови съюзници са "Мирончо, Иван Бухалът, вечен обитател на кафенето; сръбналият дядо Нистор, който, ако и безграмотен, занимаваше първо място в редовете на борбата; господин Фратю, голям волнодумец и патриот, и кафеджията." (Вазов 1976а: 238). Групата на "елинистите" е оглавена от "мусикословесний Хаджи Атанасия, сладкогласния псалт и елинист", а в нея участват "многоученият елинист и доктор с тартароеметико - той го даваше за всички стомашни болести - дядо Йоси, поп Ставри, верен съхранител на традициите на школата на Гърбата: той още пишеше с оксии и варии, двама безгласни, но, види се, вещи слушатели, защото клюмаха много умно глава всекиму, който взимаше думата от двата лагера, и Иван Капзамалинът, мющерия на Иванча и сват на поп Ставря." (Вазов 1976а: 238).

Спорът в Джаковото кафене се води за правописа. "Учител Гатю, известен волтерианец, поразяваше безпощадно няколкото благочестиви букви, завещани от старината." (Вазов 1976а: 238). Но "при всичката кръвожадност на волтерианците елинистите ни отстъпаха ни йота; напротив, заявяваха още по-ужасни притезания. Мусикословесний хаджи Атанасия изискваше непременно да се възвърнат на първото си почетно място в азбуката и 2, и џ; Петко Миразът, по-умерен, настояваше само за ы и за θ; поп Ставри беше неукротим и повеляваше да се въведат пак титлите, но най-после отстъпи и се съгласи да останат само над Бог и над ангел; Иван Капзамалинът и двамата неми слушатели също подкрепяха тия мнения и насърчително клюмнаха главите, а дядо Йоси, многоученият елинист и доктор, просто препоръчваше елиниката." (Вазов 1976а: 238-239). Ехидният хаджи Смион, който желае да отмъсти на Иванчо Йотата заради току-що завършилата игра на карти, предлага нова тема за спор - да се говори за буквата йота. По повод на това предложение учителят заявява: "и за нея трябва да кажем вечная памят, както за дядовите попови дрипели." (Вазов 1976а: 239). Срещу това Иванчо Йотата "му възразяваше твърде разумно и го застрашаваше, че ако иска, може да го натъпче в орехова черупка с доказателствата си." (Вазов 1976а: 240).

Ето какви са доказателствата на Иванчо Йотата.

Преди всичко той призовава на помощ традицията: "Перво - продължи Иванчо, като хвърли заканителен поглед на Хаджи Смиона, - перво, защото йотата присуствува в черковните книги, по отцепредание и прочия... Бива ли сега да се отмятаме, сиреч от старите наши славни списания?" (Вазов 1976а: 240). Това доказателство е положително оценено от дядо поп Ставри3, от мусикословесний хаджи Атанасия и от дядо Йоси (Вазов 1976а: 241).

На второ място Иванчо посочва, че няма как да се напише словосъчетанието "созданiе мiра" (вж. църковнослав.), ако буквата i не е включена в азбуката (Вазов 1976а: 241)4.

Третото основание е най-слабо и затова тъкмо на него учителят "се изкикоти яката": йотата, както заявява Иванчо, е "една красота на граматиката" - и доказва това наистина смешно твърдение по следния начин: "пиши например Хаджи Атанасия с иже - няма никакъв вкус, не стои хубаво; ако ли го пишеш с йота, пò си има приликата, гаче си е родено така." (Вазов 1976а: 241).

Ето какви са изходните позиции на двамата спорещи.

Иванчо Йотата е привърженик на традицията и затова стои на консервативни позиции. Той "беше ученолюбив и не се мислеше за прост човек. Той преди няколко време например в кафенето беше казал на господин Фратя по повод на българското правописание:

- Време е ние, учените тоест, да се соберем и влезнем в соглашение... трябва да управим язика и прочия. [...].

Иванчо преди години четеше дамаскини и житиета от амвона; еднаж прочете житието на "Алексия Божий человек" и всичките баби плакаха. Той даже бил съчинил три слова: за Неделя Вайа, за мученичеството на св. Георгия Новий и за грехопадението Адамово. Те, както и житиетата, били от него саморъчно писани с черковни букви - черни и червени - и с лози, и с образи [...]. Но Иванчо Йотата и днес не отстъпва никому в учението и е страшен привърженик на i-то (йотата), която учител Гатю злодейски изгони из класовете на училището. Той и днес записва в бакалския си тефтер с твърде красиви черковни букви:

Нiкiта Пiщiкатъ: четiрiдесе др. сiлiмiкiа - 3 гр.

Дiмiтрiа Пiнтiята, пiлъ пiтiе: - 20 гр. (Вазов 1976а: 227-228).

Писмените текстове на Иванчо Йотата показват, че той винаги означава вокала [и] с буквата i, вж. посочените записки от бакалския тефтер, а също и писмото до игумен Амвросий, написано от Иванчо Йотата "с попски слова" (Вазов 1976а: 260-261). Очевидно е, че Иванчо не прилага църковнославянското правописно правило за изписване на буквите ї и и (за употребата на тези букви в църковнославянския език (вж. Карагюлев, Бакалов 1900: 10-11; Бончев 1986: 11; Гаманович 1991: 18). Практиката на Иванчо по отношение на изписването на буквата i се споделя и от други възрожденци, напр. от Васил Априлов (Русинов 1980: 77-78). Редица авторитетни български книжовници, работили през втората и третата четвърт на ХІХ в., обаче означават гласната [и] с 3 или с 4 букви (i, и, ы и ѵ), напр. Неофит Рилски в " " (Рилски 1835), Иван Богоров в "КРАТКА ГЕОГРАФIА" (Богоровъ 1851), Гаврил Кръстевич в "Писма за някои си мъчности на българското правописание" (Русинов 1985: 26-27), Йоаким Груев (1858), Райко Жинзифов (Жерев 1979: 40; Русинов 1985: 34), Иван Момчилов (1868), Григор Пърличев (Иванова 1995: 26). Други възрожденски автори постепенно опростяват състава на азбуката. Например Добри Войников през 60-те години употребява буквите i, и и ы, а към края на същото десетилетие изоставя i и ы (Вачкова 1979: 173-174). Подобен процес се наблюдава и в писмените текстове на Христо Ботев - в писмата си до Н. Геров от 60-те години той също пише буквите i, и и ы, а във в. "Дума на българските емигранти" (1871 г.) изоставя i и ы (Андрейчин 1949: 548, 551). Дали Иванчо Йотата знае тези факти? Може би поне някои от тях са му известни, но той не ги посочва, тъй като те не подкрепят неговата практика за писане на буквата i.

От друга страна, учител Гатю е "волтерианец", т.е. той е застъпник на либералната позиция (за волтерианството като синоним на свободомислие в повестта "Чичовци" вж. Динеков 1969: 205-208). За да разберем защо той "злодейски изгони из класовете на училището" буквата i, трябва да напомним, че действието на повестта "Чичовци" се развива в края на 60-те години на ХІХ в.5 Точно тогава, през 1869 г., в Букурещ започва да излиза Каравеловият вестник "Свобода". По това време Л. Каравелов вече е писател с оформени възгледи за книжовния език, повлияни от идеите на видния сръбски фолклорист и реформатор на правописа Вук Караджич (Русинов 1985: 40). Бележитият български писател и публицист не включва буквата i в състава на новобългарската азбука (Андрейчин 1950: 19). Принципите на Каравеловата книжовноезикова школа са приложени във в. "Свобода". И тук може да бъде посочен още един важен факт - учител Гатю получава бунтовни "писма и вестници, които му идеха от Букурещ" (Вазов 1976а: 262). В такъв случай е естествено, че именно учителят прилага правописа на Каравеловата школа и затова "изхвърля" буквата i от азбуката - факт, който предизвиква гнева на Иванчо Йотата и на другите елинисти.

Посоченото дотук показва, че Иванчо Йотата и учител Гатю имат различни виждания за състава на азбуката на НБКЕ, защото изхождат от различни позиции - консервативна и либерална.

Заключение

В краткия хумористичен диалог, включен в главата "Волтерианци и елинисти", Ив. Вазов разглежда един от актуалните въпроси за устройството на НБКЕ през третата четвърт на ХІХ в. Вярно е, че знанията и на Иванчо Йотата, и на учителя са ограничени и могат да бъдат критикувани, но двамата герои са искрени патриоти, които проявяват интерес към изграждането на правописните норми на НБКЕ.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Цитатите и примерите от повестта "Чичовци" привеждам по Вазов (1976а). [обратно]

2. В използваното издание е налице печатна грешка - изписана е буквата (грц. , която никога не е включвана в състава на кирилицата, вместо буквата (грц. Ѫ, църковнослав. ), която се пише в текстовете на църковнославянски език. В други издания тази грешка не е допусната, вж. напр. Вазов (1956: 222). [обратно]

3. Дядо поп Ставри е "верен съхранител на традициите на школата на Гърбата: той още пишеше с оксии и варии" (Вазов 1976а: 238). Иван Гърбата е шивач и килиен учител в Сопот през първата половина на ХІХ в. - по-подробно за него вж. Вазов (1976б). [обратно]

4. Тук Иванчо Йотата има предвид писменото разграничаване на омофоните мiръ "свят, вселена; църковнослав. грц. " и миръ "мир, спокойствие; отсъствие на война; църковнослав. грц. ". В църковнославянските книги те се разграничават чрез изписването на буквите i и и. Това правописно правило се възприема и в някои възрожденски граматики, вж. напр. "Рѣчь Мiръ (свѣтъ, вселенная) пише ся съ i, за отличѤ отъ рѣчь миръ (тишина)." (Груевъ 1858: 118). [обратно]

5. Доказателство, че действието на повестта "Чичовци" се развива в края на 60-те години на ХІХ в., има в следната реплика на Хаджи Смион: "а сега сме, да речем, в 1868 лето" (Вазов 1976а: 222). [обратно]

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Андрейчин 1949: Андрейчин, Любомир. Език и стил на Христо Ботев. // Христо Ботев. Сборник по случай сто години от рождението му. София, 1949, с. 542-582.

Андрейчин 1950: Андрейчин, Любомир. Език и стил на Л. Каравелов. // Годишник на Софийския университет. Историко-филологически факултет - том XLVI, 1949/50. Кн. 4 - Езикознание и литература. София: Наука и изкуство, 1950, с. 1-121.

Бончев 1986: Бончев, Атанасий. Църковнославянска граматика със сборник от образци за превод и речник на църковнославянския език. Фототипно издание. София: Синодално издателство, 1986.

Вачкова 1979: Вачкова, Кина. Езикът на Добри Войников и формирането на новобългарския книжовен език. // Помагало по история на българския книжовен език (Възрожденски период). Съст. В. Попова. София: Наука и изкуство, 1979, с. 173-183.

Вачкова 2005: Вачкова, Кина. Шуменската школа в историята на новобългарския книжовен език. Шумен: УИ "Епископ Константин Преславски", 2005.

Вачкова 2008: Вачкова, Кина. Типологична характеристика на българския книжовен език (Възрожденски период). Шумен: УИ "Епископ Константин Преславски", 2008.

Гаманович 1991: Москва: Паломник, 1991.

Динеков 1969: Динеков, Петър. "Волтерианството" в една българска повест от ХІХ в. // Петър Динеков. Из историята на българската литература. София: Наука и изкуство, 1969, с. 203-209.

Жерев 1979: Жерев, Стоян. Езикът на Райко Жинзифов. София: БАН, 1979.

Иванова 1995: Иванова, Диана. Григор Пърличев и българската книжовноезикова ситуация през 60-те-80-те години на XIX век. Пловдив: МАКРОС 2000, 1995.

История 1989: История на новобългарския книжовен език. Отг. ред. Ел. Георгиева, Ст. Жерев, В. Станков. София: БАН, 1989.

Карагюлев, Бакалов 1900: Карагюлевъ, К., Бакаловъ, И. Граматика на църковнославянския езикъ съсъ сборникъ отъ систематично наредени за граматиченъ разборъ примѣри и образци и рѣчникъ на по-малко познатитѣ думи, които се срѣщатъ въ тѣхъ. София: Св. Синодъ на българската църква, 1900.

Русинов 1980: Русинов, Русин. Учебник по история на новобългарския книжовен език. София: Наука и изкуство, 1980.

Русинов 1985: Русинов, Русин. История на българския правопис. София: Наука и изкуство, 1985.

 

 

ИЗТОЧНИЦИ

Богоровъ 1851: КРАТКА ГЕОГРАФIА математическа, физическа и политическа. Отъ И. Андреева. БУКУРЕЩЬ. Въ I. КопайниковѪ КнигопечятнѬ". 1851.

Вазов 1956: Иван Вазов. Чичовци. // Иван Вазов. Събрани съчинения в 20 тома. Том 5: Повести. Под ред. на Пантелей Зарев. София: Български писател, 1956, с. 187-266.

Вазов 1976а: Иван Вазов. Чичовци. // Иван Вазов. Събрани съчинения в 22 тома. Том 6: Повести. Под ред. на Пантелей Зарев. София: Български писател, 1976, с. 201-284.

Вазов 1976б: Иван Вазов. При Ивана Гърбата (Възпоминание). // Иван Вазов. Събрани съчинения в 22 тома. Том 9: Пъстър свят. Утро в Банки. Под ред. на Петър Динеков и Илия Тодоров. София: Български писател, 1976, с. 374-377.

Груевъ 1858: Основа за блъгарск грамматик отъ Iоакыма Груева. Издали Х. Г. Дановъ и I. Г. Трувчевъ. Бэлградъ. Въ ПравителственнѪ-тѪ КнигопечятнѬ". 1858.

Груев 1987: Груев, Йоаким. Основа за българска граматика. Фототипното издание. София: Наука и изкуство, 1987.

Момчиловъ 1868: Момчилов, Иван. Грамматика на новобългарскыя езыкъ отъ Ив. Н. Момчилова. Русчукъ, въ печатницата на Дунавската область, 1868.

Момчилов 1988: Момчилов, Иван. Граматика за новобългарския език. Фототипното издание. София: Наука и изкуство, 1988.

Рилски 1835: . " [...] 1835.

Рилски 1984: Рилски, Неофит. Болгарска граматика. Фототипното издание. София: Наука и изкуство, 1984.

 

 

© Иво Братанов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.06.2017, № 6 (211)

Други публикации:
Научни трудове на РУ "Ангел Кънчев", 2014, т. 53, серия 11: Майски научни четения. Русе, 2014, с. 45-49.