Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

"НО АЗ СЪМ ПРОСТА СЕЛЯНКА"
(Към въпроса за ценностната система на Гергана и на Везира в поемата "Изворът на белоногата" на П. Р. Славейков)

Иво Братанов

web


“But I am just a simple peasant girl“ (To the question concerning Gergana and the Vizier’s value system in the poem "The Spring of the White-legged" by P. R. Slaveykov). The report provides an overview of the meaning of the collocation “simple peasant girl" which Gergana uses in the poem “The Spring of the White-legged" by P. R. Slaveykov. It also traces the origin of this collocation and clarifies its connection to the quote from Paisius of Hilendar's “Istoriya Slavyanobolgarskaya" - “but for the simple Bulgarians I wrote it simple". The report reviews the Vizier’s value system in P. R. Slaveykov’s poem as well as the Koran’s influence on it.

Key words: poem “The Spring of the White-legged", value system, “simple" (ordinary), Koran, Bulgarian Renaissance Literature.


 

Въведение

В поемата "Изворът на белоногата" на Петко Славейков главната героиня Гергана, разговаряйки с Везира, се самохарактеризира по следния начин: "Хубаво, аго, жив ми бил,/ но аз съм проста селянка"1. Цитираната реплика е особено важна за разбирането на творбата, защото съдържа обобщение на предходните самооценки на героинята. Ето и някои наблюдения върху смисъла на словосъчетанието "проста селянка", употребено в поемата.

Изложение

В разглежданата поема се срещат две ценностни системи, свързани съответно със селския и с градския начин на живот. Това е типичен за българската възрожденска литература конфликт, характеризиращ се с противопоставянето между нашето (селското, природното) и чуждото (градското, цивилизованото). Доколкото ми е известно, за първи път този конфликт се открива в Паисиевата "История славянобългарска". В предговора към своята "История..." Отец Паисий го представя чрез контраст между "простите" българи и "учените" гърци, вж. напр.

(Хилендарски 2013: 4г - 5г).

Противопоставянето между българите и гърците тук е очертано пределно ясно - българите са обикновени хора () и между тях няма а гърците са Българите са - такива, каквито в Древността са били всички праведни и свети праотци и патриарси. Обикновените българи а културните гърци Дори и Господ Иисус Христос Изводът от казаното може да бъде само един - Бог обича повече обикновените хора, защото именно те изпълняват Неговите заповеди. Затова и в послеслова Отец Паисий пише: (Паисий 2013: 82v). Определението "прости" в съчетанието означава обикновени, неучени хора, т.е. Хилендарския монах пише за обикновените българи (Андрейчин 1963: 42-43). В миналото такива са хората "от по-долните обществени слоеве, от широките народни маси" (Речник 1957: 885), където посоченото значение е илюстрирано с разглежданото тук словосъчетание от поемата "Изворът на белоногата"). Това значение е познато в нашия език още от старобългарския период. Ето пример от Пространното житие на св. Методий: (Климент Охридски 1973: 188).

Конфликтът между "чуждото" и "нашето" е твърде важен за изграждането на идейно-художествения свят на поемата "Изворът на белоногата" и П. Р. Славейков го разработва в съответствие с традицията, водеща началото си от Отец Паисий2. Чуждото тук е представено от Везира, а нашето - от Гергана.

Везира е мюсюлманин (този факт не е специално изтъкнат в поемата, но е очевиден, тъй като израстването в административната и военната йерархия на Османската империя е възможно единствено за мюсюлмани). Тук е нужно да вземем предвид факта, че действието в поемата се развива "в стари години, отколе". Между ХV-ХVІІ в. административните и военните постове в Османската империя са заемани от мъже, които произхождат не от османските турци, а от покорените народи (Димитров 2007: 127-128). Тези длъжности "са резервирани по силата на закон само за християнски ренегати. Това са хора или доброволно приели исляма (от покорените християнски страни и от цяла Европа), или от корпуса на аджемиогланите, в който се обучават събраните чрез кръвния данък юноши. [...] Империята не иска от тях да бъдат турци, а мюсюлмани." (Димитров 2007: 128-129). Дори можем да предположим, че Везира, който е герой в разглежданата творба, е българин по народност (това предположение се основава на факта, че Везира свободно разговаря с Гергана, без да се нуждае от преводач). Към това трябва да добавим, че поведението на Везира характеризира този герой като цивилизован гражданин, а не като потисник и насилник3. Везира не налага своята воля на селското момиче, а се старае да го привлече чрез убеждаване, като му описва богатия живот в големия град. Ето какви охолства предлага градският живот: "Аз ще заръчам, щом идем,/ да ти изградят градини,/ каквито искаш, дето щеш./ И ще направя за тебе/ в градини нови сараи/ със дванадесет капии,/ с триста прозорци джамлии;/ с миндери ще ги обградя,/ с ястъци ще ги обредя,/ с дюшеци ще ги постеля,/ да седиш на тях, да гледаш/ додет ти видят очите." В следващата си реплика Везира доразвива своята представа за богат живот: "Младо, безумно момиче,/ ти още нищо не знаеш!/ Мене повярвай, послушай,/ да си намериш късметът:/ бяла ханъма да станеш,/ злато, коприна да носиш,/ в светли хареми да седиш,/ жълти жълтици да нижеш/ размесом с дребен маргарец."

Религиозната принадлежност на Везира показва, че идеалът за хубав живот, описван от този персонаж, съответства на райското блаженство, което мюсюлманите очакват в задгробния свят. То е представено в Корана4. Ето кратки сведения за Рая и за райските наслади според Корана.

1. В десетки айяти Коранът описва Рая като градини, в които текат реки. Ето няколко примера: "И благовествай онези, които вярват и вършат праведни дела, че за тях са Градините, сред които реки текат" (сура 2: 25); "За богобоязливите при техния Господ има градини, сред които реки текат" (сура 3: 15); "на такива наградата им е опрощение от техния Господ и Градините, сред които реки текат" (сура 3: 136); "ще ги въведа в Градините, сред които реки текат" (сура 3: 195); "Ала за онези, които се боят от своя Господ, са Градините, сред които реки текат" (сура 3: 198); "А който се покорява на Аллах и на Неговия Пратеник, Той ще го въведе в Градините, сред които реки текат" (сура 4: 13); "Онези, които вярват и вършат праведни дела, ще бъдат възрадвани в Градината." (сура 30: 15); "Богобоязливите ще пребъдат сред градини и реки" (сура 54: 54)5.

2. Сред тези градини са разположени дворци и праведниците живеят в тях: "Благословен е Онзи, Който ако пожелае, ти отрежда по-доброто от това - Градините, сред които реки текат, и дворци ти отрежда" (сура 25: 10); "А онези, които се боят от своя Господ, ще имат въздигнати обиталища, изградени върху други обиталища, реки сред тях ще текат" (сура 39: 20);

3. В дворците праведниците са облегнати на възглавници и килими: "Облегнати върху зелени възглавници и килими" (сура 55: 76); "12. Има там течащ извор. 13. Има там въздигнати престоли 14. и готови чаши, 15. и подредени възглавници, 16. и разстлани килими" (сура 88: 12-16).

4. Праведниците са облечени в коприна и носят златни украшения и бисери: "За тези са градините на Адн, сред които реки текат. Ще носят там украшения - гривни от злато, и ще са облечени в зелени одежди от коприна и брокат, облегнати там на престоли." (сура 18: 31); "Аллах ще въведе онези, които вярват и вършат праведни дела, в Градините, сред които реки текат. Ще носят там украшения - гривни от злато и бисери, и одеждата там ще е коприна" (сура 22: 23); "В градините на Адн ще влязат с украшения - гривни от злато и бисери, и дрехата им там ще е коприна." (сура 35: 33); "51. Богобоязливите ще са на сигурно място - 52. сред градини и извори, 53. ще са облечени в коприна и брокат" (сура 44: 51-53); "12. И ще ги възнагради - защото бяха търпеливи - с Градина и с коприна, 13. облегнати там на престоли. [...] 20. Където и да погледнеш там, ще видиш блаженство и огромно владение. 21. Ще бъдат облечени в зелени одежди от коприна и брокат, и ще носят украшения - гривни от сребро, и ще им дава техният Господ да пият от чиста напитка" (сура 76: 12-13, 20-21).

И така, материалното богатство на Рая включва градините, сред които текат реки; дворци, изградени в тези градини; възглавници и килими, на които праведниците ще почиват; скъпи одежди от коприна и брокат; украшения от злато и бисер6. Везира предлага на Гергана именно такова охолство - той се старае да я привлече чрез богатствата на райското блаженство, които открива в свещената книга на исляма.

Гергана е християнка, вж. "Рано ранила Гергана,/ станала, та са умила,/ пред икони са прекръсти,/ тихо са Богу помоли." На съблазните на чуждото Гергана противопоставя ценностите на християнския морал7: 1. трудолюбие, вж. "мен не тежи ми шетнята./ Откакто съм са родила,/ все тъй съм расла, порасла,/ кога на нива, на лозе -/ на стар бащица на помощ,/ кога пък в къщи да шетам -/ на мила майка отмяна." и Четвъртата Божия заповед "8. Помни съботния ден, за да го светиш; 9. шест дена работи и върши (в тях) всичките си работи" (Изх 20: 8-9); 2. уважение към родителите, вж. "Как ще оставя баща си,/ майка си как ще замина?" и Петата Божия заповед "Почитай баща си и майка си, (за да ти бъде добре и) за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава." (Изх 20: 12); 3. вярност в любовта, вж. "Аз съм са клела, заклела/ и клетвата ми вярна е:/ първо ми либе Никола -/ първо венчило той ще е..." и Седмата Божия заповед "Не прелюбодействай." (Изх 20: 14); 4. предпочитане на обикновения начин на живот, който изключва привързаността към материалните богатства и разкоша, вж. "Стамбул е, аго, за мене/ тука, дето съм родена,/ а най-хубави сараи -/ там онзи моя бащин дом" и "16. Малкото у праведника е по-добро от богатството на много нечестивци, 17. защото мишците на нечестивците ще се сломят, а праведниците Господ подкрепя." (Пс 36: 16-17); "кога се увеличава богатството, не привързвайте сърце към него." (Пс 61: 11); "Който се надява на богатството си, ще падне; а праведниците като лист ще се зеленеят." (Притч 11: 28); "4. Не залягай да трупаш богатство; бягай от такива мисли. 5. Ще устремиш очи към него, и - вече го няма: то ще си направи криле и като орел ще отлети към небето." (Притч 23: 4-5). Затова е естествено, че Гергана е привързана към живот, близо до природата.

Посоченото показва, че конфликтът между Гергана и Везира не е етнически (т.е. между българка и турчин), а е религиозен, т.е. той е обусловен от различните ценностни системи на героите - християнската и мюсюлманската. Първата от тях е определяща за живота на простите (т.е. обикновените) хора, а втората е чуждата (градската).

Заключение

В нашата възрожденска литература Отец Паисий въвежда един конфликт, който се оказва източник на богати смислови внушения. Българското тук е идентифицирано като свързано с природата. Самооценката на Гергана като "проста селянка" съвпада с характеристиката, която Хилендарския монах прави на българите като "прости хора". Чуждото, за разлика от нашето, е цивилизовано, градско. То е богато и блестящо, но не е привлекателно, защото носи белезите на чужда култура и религия.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Всички цитати от поемата "Изворът на белоногата" в предложения доклад привеждам по изданието на Славейков (1965). [обратно]

2. В случая е налице влияние на идеите на Отец Паисий, изложени в предисловието към "История славянобългарска", върху П. Р. Славейков - както е известно, бележитият поет е прочел и е преписал Паисиевата книга (Славейков 1969: 113-115). [обратно]

3. Везира само веднъж заплашва Гергана - след като тя изтъква волята си да живее с Никола. Именно затова не е приемлива преценката на този герой като потисник, която се среща в някои по-стари публикации. [обратно]

4. Всички цитати от Корана в предложения доклад привеждам според изданието на Корана (1999). След цитирания айят в кръгли скоби са посочени сурата и неговият номер. [обратно]

5. Описанието на Рая като градина, сред която текат реки, се намира и в множество други айяти, напр. сура 4: 57; сура 4: 122; сура 5: 12; сура 5: 85; сура 5: 119; сура 9: 72; сура 9: 89; сура 9: 100; сура 10: 9; сура 13:35; сура 14:23; сура 16: 31; сура 18: 31; сура 22: 14; сура 31: 8 - 9; сура 37: 43; сура 47: 12; сура 48: 5; сура 48: 17; сура 57: 12; сура 58: 22; сура 61: 12; сура 64: 9; сура 65: 11; сура 66: 8; сура 85: 11; сура 98: 8. Подобно е описанието на Рая като "градини и извори" (сура 15: 45; сура 51: 15) и като "градините на Адн" (сура 38: 50). В райските градини има "реки от вода, която не застоява, и реки от мляко с вкус, който не се променя, и реки от вино приятно за пиещите, и реки пречистен мед" (сура 47: 15). [обратно]

6. В Корана се срещат и други детайли, свързани с картината на райското блаженство, напр. "41. За тях (праведниците - в с.м., И.Б.) ще има знайно препитание - 42. плодове. И ще са удостоени 43. в Градините на блаженството, 44. на престоли един срещу друг. 45. Ще им поднасят чаши от извор 46. кристален, приятен за пиещите. 47. От него нито боли глава, нито се опияняват. 48. При тях ще има жени с целомъдрен поглед, с прелестни очи, 49. сякаш са скрити бисери." (сура 37: 41-49); "Ще бъдат обслужвани с блюда от злато и с чаши" (сура 43: 71); "17. Богобоязливите ще са в градини и в блаженство [...]. 24. И ще им прислужват юноши, които сякаш са скрити бисери." (сура 52: 17, 24); "17. Вечномлади юноши им поднасят 18. бокали и кани, и чаши [вино] от извор. 19. Не ще ги боли глава от това и не ще губят ум. [...] 22. И ще имат хубавици с големи очи, 23. подобни на скрити бисери" (сура 56: 17-19, 22-23). Тези обещания са предназначени за мъже и затова е естествено, че не могат да заинтересуват Гергана. Поради посочената причина П. Р. Славейков не ги включва в репликите на Везира. [обратно]

7. Цитатите от Библията привеждам по Библия (1982). [обратно]

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Андрейчин 1963: Андрейчин, Л. Какво значи изразът "простим болгаром просто и написах" в Паисиевата история. // Български език, год. ХІІІ (1963 г.), кн. 1, с. 41-43.

Димитров 2007: Димитров, Божидар. 12 мита в българската история и "Митът" за Батак. София: Фондация КОМ, 2007.

Речник 1957: Речник на съвременния български книжовен език. Том 2: Л-П. София: БАН, 1957.

 

 

ИЗТОЧНИЦИ

Библия 1982: Библия, сиреч Книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет. София: Св. Синод на българската църква, 1982.

Коран 1999: Коран. Превод на Свещения Коран. Преведе от арабския оригинал: Цветан Теофанов. София: Благотворителна фондация "Тайба", 1999.

Охридски 1973: Охридски, Климент. Събрани съчинения. Том 3: Пространни жития на Кирил и Методий. София: БАН, 1973.

Славейков 1965: Славейков, П. Р. Изворът на белоногата. // П. Р. Славейков. Съчинения. Пълно събрание в 10 тома. Том 2: Стихотворения (1870-1895). София: БАН, 1965, с. 43-50.

Славейков 1969: Славейков, П. Р. Спомен за четирдесетгодишната ми писателска дейност. // П. Р. Славейков. Съчинения. Пълно събрание. Том 3. София: БАН, 1969, с. 106-118.

Хилендарски 2013: Хилендарски, Паисий. История славянобългарска. Критическо издание с превод и коментар. Второ, допълнено и преработено издание. Света гора Атон: Славянобългарска Зографска света обител, 2013.

 

 

© Иво Братанов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.05.2017, № 5 (210)

Други публикации:
Научни трудове на РУ "Ангел Кънчев", 2015, т. 54, серия 11: Майски научни четения. Русе, 2015, с. 62-66.