Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

РАЗКАЗЪТ "ПО ЖИЦАТА" НА ЙОРДАН ЙОВКОВ И ТРАДИЦИОННИЯТ БЪЛГАРСКИ МОРАЛ

Иво Братанов

web

Общоприето е, че в Йовковия разказ "По жицата" най-важните теми са човешкото нещастие, състраданието и помощта. Тук ще предложа някои кратки наблюдения върху мотива за страданието, който е разработен чрез една от героините на разказа - Нонка1.

Нонка страда най-вече заради това, че все още не се е омъжила, и споделя своята мъка с майка си. Ето какво казва Гунчо на Моканина по този повод: "Слушам, думала на майка си - мъчно ѝ било, че дружките ѝ се изпоженили, а тя още стояла."

Реакцията на майката по повод на тази мъка не е описана в разказа, но творбата посочва как постъпва загриженият баща - той се старае да успокои дъщеря си по следния начин: "Що се кахъриш, бе чедо, думам ѝ, и твоят късмет ще излезе. Що гледаш другите? - Богати са. Сегашните ергени тъй са - богати жени търсят. И ти ще се ожениш, гледай си работата, не си престаряла." Неговата реплика към Нонка съдържа четири части:

  1. надежда ("Що се кахъриш, бе чедо, [...] и твоят късмет ще излезе.");

  2. съвет какво не бива да прави дъщерята ("Що гледаш другите? Богати са.");

  3. опит за обяснение на положението на Нонка ("Сегашните ергени тъй са - богати жени търсят.");

  4. надежда ("И ти ще се ожениш, гледай си работата, не си престаряла.").

Вярно е, че Нонка не е престаряла, но все пак скоро ще навърши 20 години ("Сега на Богородица ще стори двайсет."). За традиционното селско общество от първата четвърт на ХХ в. тази възраст по-скоро е краят на младостта - и неслучайно всички другарки на Нонка вече са омъжени (вж. членуваната форма "дружките ѝ", в която членът изразява количествена определеност)2. Именно затова е необходимо да се спрем по-внимателно на репликата, с която бащата се опитва да успокои дъщеря си. Тя съдържа две внушения.

  1. Първото от тях, което е и съвсем явно, е свързано с ергените. "Сегашните ергени", както заявява Гунчо, се интересуват единствено от материалните възможности на бъдещите съпруги; следователно, увлечени в преследване на материалното богатство, те не са оценили положителните качества на Нонка и затова никой от тях не е пожелал да се ожени за нея.

  2. Но в тази реплика има и нещо друго: Гунчо фактически се самообвинява заради бедността на своето семейство - то е бедно, защото бащата печели съвсем малко пари. Спечелените пари стигат единствено за прехраната, вж. "Аз ходя из селата, продавам хума - хубава хума излиза в наше село. Хубава е, купуват я жените. Когато сляза надолу към морето, купувам пък за насам кое риба, кое грозде, кое как се случи. Сполай на Бога - прехранваме се." Затова и самият той характеризира семейството си така: "Сиромаси сме, нуждаем се".

И така, според мнението на бащата, причините за настоящото положение на Нонка са ергените и бедността на семейството, дължаща се на Гунчо.

Но дали това са действителните причини, поради които Нонка все още не се е омъжила? Дали обяснението на Гунчо е вярно? Вече посочих, че всички другарки на Нонка са омъжени. Невероятно е обяснението, че тя е дружала само с момичета от богати семейства! Напротив, много по-естествено е да приемем, че и нейните приятелки са от бедни семейства. Това показва, че причините за неслучилото се все още омъжване на Нонка не бива да се дирят там, където посочва бащата. Очевидно е, че те се намират другаде.

За да разберем защо Нонка все още е неомъжена, е необходимо да прочетем разказа в контекста на нормите на патриархалното българско общество. В традиционното българско общество особено високо се ценят две качества на младата жена:

  1. Трудолюбие. Жената извършва домакинския труд, т.е. тя се грижи за уредбата на дома, за храната и за децата.

  2. Здравето, което е предпоставка жената да роди здрави и силни деца.

Нека разгледаме дали Нонка има тези качества, които са твърде важни за българина в традиционното общество.

А. Разказът доказва, че Гунчовата дъщеря няма домакински умения. Това се вижда от следните детайли в портрета на бащата: "ризата му беше само кръпки, едро и неумело шити, поясът му оръфан, потурите - също. Беше бос." Безспорно е, че семейството е бедно, но никаква бедност не може да обясни или да оправдае този окаян външен вид на мъжа. Кръпките по ризата му или са шити от самия него, или от съпругата му, или от Нонка. И трите възможни отговора тук показват, че майката и дъщерята не полагат грижи за бащата. Това внушение се усилва и от факта, че поясът и потурите му са оръфани. А Гунчо, както казва самият той, обикаля по селата и продава хума, като при това достига и до морето. И така, той прави всичко, което е по силите му, за да се грижи за съпругата си и за дъщеря си, а срещу това не получава дори и елементарни грижи от тях за облеклото си. Лесно можем да се досетим какви присмехи или съжаления чува Гунчо, докато обикаля по селата и продава хума, от разни "устати и многознайни кумици" заради състоянието на дрехите си.

В подобна несимпатична светлина се представя дъщерята и в отношението си към своя баща. Имам предвид следното. Както вече посочих, той се грижи за нея, гледа я "като очите си" и от устата си отделя, за да ѝ купи нещо, за да ѝ направи нова дреха. Причината за това е посочена от Гунчо. Бащата и майката са загубили две-три деца и затова полагат всевъзможни грижи за единствената им останала жива дъщеря: "Не ни траят децата [...] Измряха ни две-три още малки. Ей туй ни остана само (той погледна към каруцата). Гледали сме го като очите си. От устата си съм отделял, да му купя нещо, да му направя дреха, та да не му е мъчно, като гледа другите."

Малкото пари, които Гунчо припечелва, стигат единствено за прехрана (вж. "Сполай на Бога - прехранваме се.") и за осигуряване на нов подарък за дъщерята. Бащата не оставя нищо за себе си - той няма дори обувки или цървули3. Но как отговаря Нонка на тази трогателна бащинска загриженост? Нейният отговор е пълно безразличие към баща ѝ. Тя не се отказва от поредния негов подарък, за да може той да си купи напр. обувки.

Това поведение на дъщерята изцяло е обусловено от отношението на родителите към нея. Явно е, че тя е разглезена от своите родители, тъй като в миналото те вече са изгубили няколко рожби и от децата им само тя е останала жива. Затова е обяснимо, че родителите правят всичко за нея, но това възпитание не може да я подготви за бъдещ семеен живот. И тук можем да добавим и още нещо, което усилва несимпатичните черти в характера на Нонка. Гунчо, както го преценява Петър Моканина, "е от ония меки, отпуснати хора, за които се казва, че и на мравята път струват." Ясно е, че този мъж е прекалено отстъпчив и затова съпругата му и дъщеря му в известна степен злоупотребяват с тази негова слабост.

Б. Както бе посочено по-горе, здравето на жената е много важно според патриархалния морал. Здравето е необходимо и за ежедневния труд, и за раждането на здрави деца. В семейството на Гунчо "две-три" деца вече са умрели. Нонка е жива, но е, както я преценява бащата, "такава слабичка, болнава". Очевидно е, че тя няма да може да създаде здраво потомство - и това е още една важна причина, поради която не се е омъжила.

Приведените дотук кратки наблюдения показват, че Нонка все още е неомъжена не защото сегашните ергени търсят богати жени и не защото е от бедно семейство. Причините са други - тя няма домакински умения, не проявява никаква грижа за баща си, а при това и физически не е здрава.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Всички цитати от разказа "По жицата" привеждам по изданието: Йордан Йовков. Събрани съчинения в шест тома. Т. II. Ред. Елка Йовкова. София: Български писател, 1983, с. 355-361. [обратно]

2. Други литературни произведения, които са свързани с живота на традиционното селско общество, дават подобни сведения за възрастта на женитба. Ето два примера. Петър, един от главните герои в повестта "Преди да се родя" на Ивайло Петров, се жени на шестнадесет години и два месеца. Рамадан, главният герой в разказа "Дервишово семе" на Николай Хайтов, е оженен за първи път преди още да навърши 14 години. [обратно]

3. Още в началото на разказа се съобщава, че Гунчо е бос. [обратно]

 

 

© Иво Братанов
=============================

© Електронно списание LiterNet, 16.08.2019, № 8 (237)