РЕКВИЕМ НА МОЦАРТ

web

Сякаш е мислил реквиема,
във смъртта си вникнал -
да умре велик във Виена,
а да го погребат като никой.

Да няма кой да каже на хората,
че си е отишъл Маестрото.
А би могло за миг в операта
да гръмне траурно оркестърът.

И в еснафското безразличие
на Виена даже смъртта е гузна,
че за възпоменание не звучи
поне малка нощна музика.

В тишина, от Бог композирана,
но без заупокойни псалми
хвърлят тялото му безжизнено
сред телата във гроба масов.

Сред калта и мъглата гъста,
под небе, тежко като олово,
без молитва, без кръст и
без помен от надгробно слово.

Такава е съдбата на гения -
все едно на музикант уличен.
Неизвестно къде погребан.
Но на безсмъртие случил.

© Георги Николов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.05.2020, № 5 (246)