ПТИЦЕЧОВКА НА БРЕГА

web

Със умалителното на небе в устата, с това небце,
не мога даже да изграча - какво остава да запея.
Отърсвам козина, не перушина разноцветна.
И тътря кости тежки, преди да излетя. И се зарея.

О, странна и безмълвна птицо, все си казвам,
защо очите си не стрелнеш миротворно като гълъб?
Защо се взираш неугледно, защо не пощиш пазва
и клюн не точиш лъскав - само редки зъби...

Какво чудовище - от пръст и въздух - ти си!
Кого ли ще учудиш, щом не ставаш и за басня.
(Виж как накацали във кръг са всички други птици
и сякаш във средата искат да ти сторят място.)

Но ти си риба, гущер и къртица. Ти си нищо.
Изчезнала си, птицечовко, защо сега се появяваш?
Брегът е рядък хищник. Той ще те разнищи,
хриле вместо крила като разпериш и опашка...

© Георги Николов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.07.2008, № 7 (104)

Други публикации:
Георги Николов. Настройване на гледката. Пловдив: Макрос, 2005.