МИРИСИ

web

На Румен Денев

I

Безплътни стихове.
Призрачни думи, явяващи ми се бегло.
Отражения на думи. Думи без думи.
(Не ритуал с думите, ритуал на думите.)
Думи, които се завръщат при корена си -
нечленоразделното блаженство
да съзерцаваш, да не наричаш още...
Думи, изоставящи смисъла си,
за да са свободни - думи без думи.

II

Няма точна дума. Нито единствена.
Има по-скоро мириси. Мириси
на есенен дим над аскетични треви;
на облак, изповядващ се тихо;
на слънце, затворено в камъка.
Има мириси, но няма думи.

III

Няма думи, с които да замълчиш,
да не наречеш, да кажеш, че няма думи.
Има сенки на думи. И мириси.
Мирисите са по-точни от думите -
за слънце, заточено в камъка;
за облак, изповядващ се горко;
за есенен дим над елегични треви...

IV

Има мириси, които водят към врата,
към други мириси, които отварят вратата.
Но няма изначална дума. Нито последна.
Има други думи за думи.
И думи, които затварят вратата.

© Георги Николов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.07.2008, № 7 (104)

Други публикации:
Георги Николов. Настройване на гледката. Пловдив: Макрос, 2005.