ЧЕТВЪРТИЯТ НОСАЧ

web

Да съм четвъртият носач на лектика,
понесена към Колизея, тъй бих искал...
Четвъртият на дръжката отзад, във дясно -
иззад перденцето да ме погледне някоя матрона
(или пък знак да ми направи сам Петроний)...
Със третия носач през рамо да си шушнем,
че вторият е дюстабан, а първият е заплес,
къде ни водят, ало!... Да влезем в Колизея,
когато трибуните се вдигат
                                        и палецът на цезар пада.
(А пък хетерата - виж ти! - с ръчица глади
приготвени за гладиаторите гладиоли.)
Да дъвчем със колегите фурми например,
додето лъвовете дъвчат нещо друго...
О-хо, да видим рециарият дали ще изтърбуши
оня етиопец. За лафовете да ни смъмри знатен,
но да си гледа работата, че туй е лектика бе,
не е лексика, четирмата да му отвърнем.
Носилката да люшнем после - по-бързи и от Тибър.
По всички пътища на Рим да минем,
                                        по уличките глухи,
отдето при матроната ни някой ще се шмугне
и лектиката - давай! - да тръгне като сито...
Ако ли пък носим за последен път Петроний,
да го внесем на топло - при ваната, бръснача...
Да се напоркаме след туй до шлема,
                                        да хвърлим заровете вяло...
... Четвъртият носач на лектика да бъда -
на дръжката отзад във дясно, а би могло
и в ляво.

© Георги Николов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.07.2008, № 7 (104)

Други публикации:
Георги Николов. Настройване на гледката. Пловдив: Макрос, 2005.