Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

"ЧАЙКАТА Е ЛАДИЯТА, ПЛАТНОТО РАЗВЯЛА..."

Георги Н. Николов

web

С този стих на Калина Малина искаме да отправим кратък поглед към наченките на поезията ни за деца, в която пулсира морето. И да се запитаме: доколко тя се вмества в "детската" лирика като тема и теми. Като символика, различна от традиционно анималистичната, приказната, олицетворената с дома и с най-близките; с първите житейски спомени и т.н. Доколко е дидактична? Може ли и надживяла ли е времето, в което е създавана? Имат ли имена с творчески авторитет създателите й? Иначе казано - откроява ли маринистичният нюанс в поезията ни за деца скромна, но своя територия, и властва ли в нея соленият дъх на морето...

Факт е, че нашата поезия за деца от зараждането си е здраво споена с патриархалното битуване и свързаните с него традиции. Иначе казано, фолклорът в лириката за деца струи пълнокръвно, пречупен през призмата на различни авторови предпочитания. Заедно с него шестват дидактичните повици за образование като необходима предпоставка за успех в бъдните години на лирическия герой - детето. Като съвсем случаен пример ще предложим даскалската "Песня" на Иванчу Стоянов, намерила място в "Цариградски вестник" от 1851 г.:

Сега е време
всякий да земе,
мила наука
синца ви тука.

Това несръчно стихоплетство във времето ще подемат Добри Войников, Кръстю Пишурка, Йордан хаджи Константинов-Джинот, Петко Славейков, Васил Попович, Чичо Стоян, Цанко Церковски, Цоньо Калчев... То постепенно ще се шлифова като рима, изказ, словен подбор, художествено-емоционална палитра. Но темите са "заключени" в раклата на познатото, дълговечно битие с шарения селски двор, усилната полска работа, майчиния скут, Балкана, красотата на годишните времена, родния край, първия школски звън. Това са теми-символи: поднесени въздействащо, ала преливащи се от автор към автор. Изключенията са редки. Ранните детски лирици "виждат" морето случайно и трудно го приемат като обект за художествено пресъздаване. В "Де е България" патриархът Вазов не пропуска да припомни, че "от изток Черно море/ се бунтува и светлей", но преклонението му е другаде:

Любя твоите балкани,
твойте реки и гори,
твойте весели поляни,
де Бог всичко наспори.

А Петко Славейков, автор на статии за морския просперитет на България, за които става дума в други части на книгата, на маринистични стихове и с превод на "Первий мореплавател", към детската публика е доста лаконичен. "Море от житни класове" е май единствената негова илюстрация на синята идея пред крехкия по възраст читател. Изпреварвайки хронологията, ще припомним Елин Пелин с "Моите ластовички":

Зад морята, зад морята,
зад морята сини,
де горят на слънце жарко
пясъчни пустини -
тамо нейде, тамо нейде,
тамо отлетяха
мойте ластовички мили
изпод нашта стряха.

Морето в ранната поезия за деца и юноши често само се загатва. То е син воал. Ролята му в творбите е само да открие сцена, на която ни чакат вече познати мотиви. Липсва засега пълнокръвното дихание на природния феномен. Неговото осезателно присъствие, стегнало в неспокойните си вълни и авторовия замисъл, и идейния център на произведението. Център, около който гравитират други, по-малко значими теми, допълващи емоционално маринистичното внушение по редовете. Дори Гео Милев, привидно различен с "Морската царкиня и нейният дядо", поставя героите си в аквариум. Статичността на поднесеното, липсата и на най-малка динамика раждат извода за мимолетно докосване до морето. Фактът, че стиховете са предназначени за малки читатели, не омекотява впечатлението за изкуствена, неубедителна интерпретация на маринистичното хрумване:

Дълбоко, дълбоко в морето,
под сините морски вълни,
там, дето
на всички страни
цъфтят чудновати цветя -
живее там морският дядо
със своята внучка - момиченце младо -
с опашка на риба, със златна уста.
И сутрин, когато изгрява
червеното слънце и пак засияй -
закусват те двамата с чай,
но не от Китай,
а чай от подморски цветя;
закусват те с чай
и с бели подморски звезди
дълбоко под сините морски вълни.

Може би сред първите, ако не и пръв, Константин Величков отделя за децата символичен дял в лириката си от различните нейни сини етапи. Като последователен маринист в изобразяването на пейзажа и на съвместяването му с душевната проблематика, като автор, обърнал специално внимание на морските труженици, той е успял да задоволи детското любопитство с природния воден феномен. Логично е да се запитаме: "Защо?" Без да сме категорични, ни се струва, че отговор дава "На морския бряг" - с цялата съпричастност на автора, с диалога му с читателите от всяка възраст:

Море! Море! Не ме е мен люлеял
във лодката ми, детската, шумът
на твоите вълни, но аз милея
за теб, за твоя блясък, за гласът
на твоите въздишки страховити
и твоя вид широк ме тъй плени
и с сласт таквази пълни ми гърдите,
кат тук да са протекли мойте дни.

"На морския бряг"

И Величков протяга ръка към малките читатели за запознанство с морето, показвайки им пръв природната му красота, съотнесена и към бита - "Ладии в морето"... Неговата необятност, необхватност и спокойно дихание, което за детските очи засега не е измамно, а слято в общност с други символи на окръжаващата ни природа:

Неизгледно е небето,
неизгледно е морето;
нависоко, нашироко
гледа с радост ясно око;
от морето, от небето
насит няма за сърцето.

"Небето и морето"

Пейзажната лирика е примамливо предизвикателство за повечето от поетите, възпяващи морето, още повече - когато става дума за читателя-дете. Това е естествено: детският мир започва с опознаване на природните символи, еднакво значими с понятието "майка", със семейството, по-късно: с училищния чин и пр. Всъщност, с някои изключения, трудно може да се постави разграничителна линия между "детски" и "недетски" теми и с това ще приключим серията публикувани в различно време статии по този въпрос така, както и мненията как да се твори лирика за малката и младата читателска публика. Връщайки се към пейзажа, добавяме, че много от стиховете на нашите детски автори допускат морето по редовете си, обаче предимно като щрих: сравнение небе - море, море - плодно поле и пр. Това не ни учудва: българинът, колкото и банално да звучи, е здраво свързан със земята и Балкана-символ. В този смисъл и стихове, онагледяващи поминъка на българина към началото на миналия нек, а и по-рано, логично пропускат морските професии. В "Занаяти" чудесният маринист Величков запознава децата с хлебаря, зидаря, строителя, селския труженик, с войника, без с една дума да спомене рибарите, които толкова е възпял. А и не само той... Техният образ - романтичен или социален, според повелите на времето, творците ще забелязват и конкретизират постепенно. Той ще получи релефност върху количествените натрупвания на римувания пейзаж, очистващ се лека-полека от отвлечената импресия по посока конкретизация на картината. Засега чрез очите на детето-поет, рано заминалия си Пролетсин Чачановски, оставило в сп. "Поточе" следната картина:

Аз лодкарче съм безстрашно,
гледам аз небето ясно:
там във мрака, са изгрели
рой звездички ясни, бели.

А в средата на небето
гледа месецът морето:
осветява той вълните
и гадае по звездите.

Пак в същото списание, много по-конкретно и с шлифования опит на доказан автор, Калина Малина предлага на децата вълнуващо описание на наистина преживяно чувство чрез природната картина:

Лодката ми малка
плискат я вълните...
Калиакра виждам
нейде в далнините.
Ниско край мен хвърка
белоснежна чайка.
Сещам, как ме гали
скъпата ми майка.
Облаче пернато
плъзга се от изток,
шепне ми, че моят
роден край е близко.
Там на хоризонта
точица се мярка...
ах, дано е, Боже,
татковата варка!

"Родният бряг"

Като конкретизира видяното в географски план и така го прави по-реално и по-лесно за възприемане, Калина Малина, може би съвсем неволно, маркира и лодката в нещо повече от романтичен силует на хоризонта. "Татковата варка" е съвсем бегло напомняне, че тя е и средство за прехрана. Как? Тук не е от значение. Важен е повече фактът на появата й, свързана с лика на бащата - родов образ, също неотменен за детската поезия въобще. Важен е фактът, че морето и хората в него постепенно добиват професионална физиономичност, което означава реалистична струя в нашата сравнително ранна "детска" маринистика.

Изпреварвайки хронологията за това, което описваме тук, ще припомним Стефан Станчев с "Божият моряк" като успешен опит да вплете в едно теистичната традиция, прехраната от морето, бушуващия пейзаж и празничността. За жалост, подобни примери не са много, когато са с адрес към децата. А и за възрастните, изключвайки фолклорната традиция. Затова пък опитът на Станчев, позабравен днес заедно със създателя си, заслужава да бъде откроен в темата тук:

На гемия златна и крилата
броди свят Никола по морята.

Първоангел, Богу драг светия,
той владей над водната стихия.

Спира злите ветрове студени
и вълните в кораб устремени.

И спасява бедните рибари,
ако вихър ги в морето свари.

В буря нему пътници се молят
и небесната му чакат воля.

На Никулден риба златопера
за светеца всеки ще намери,

че на рамо с златомног сокола
ще пристигне пак свети Никола.

Ще прекръсти рибника, софрата,
и ще литне да теши морята:

разярените вълни да спира,
никой по море да не умира;

водните вихрушки да смирява
и живот и здраве да дарява!

Образите на рибари и пасажери при Станчев, таткото в лодка на Калина Малина, морските труженици у Константин Величков и всички по-малко известни автори за деца, включили синя професия в римите си, всъщност утвърждават човешкото присъствие в темата "море". Така то става все по-осезаемо, добива своеобразна, многообразна релефност и привлича децата с необичайността си. С непредсказуемостта си, носеща тревога за близките в бурята, за несигурната прехрана и житейските несгоди. Делничната грубост и идеализацията взаимно се отричат, реалистичното присъствие на описаното подготвя младите хора за истините на живия живот, както е например в "Молбата на рибарчето" с автор Нора Генева:

Реве морето с ярост дива -
зловещо бурята бесней;
стъклата силен дъжд облива,
небето губи се, тъмней.

- О, Боже, чуй ми ти молбите -
на татка здрави сили дай,
в неравната борба с вълните
подкрепяй го, за да изтрай.

Всесилен, всемогъщ си, Боже,
а бурята е страшна, зла.
Едничък Ти си, който можеш
да го запазиш от беда.

Без неговата топла грижа
какво ще стане с мама, с мен?
Без него в бедната ни хижа
не ще настъпи светъл ден...

А вън морето с рев зловещо
пронизва падналия мрак.
- О, Боже, моля те горещо -
върни ми моя татко драг.

Прави впечатление, че тук-там, независимо от традицията, селският труд е представян като нежелан и неконкурентен пред непознатите възможности на стихията. Рамките на патриархалната същност се разчупват и независимо от емоционалното сътресение лирическият герой е твърдо решен да се раздели с вековечното битуване. Подходящи ли са подобни теми за деца? Да, тъй като детската природа е всъщност непрестанно и подсъзнателно търсеща лика на делника и на предстоящия живот. На капките "ново" в монотонността на делника, достатъчно силни да го оставят само в спомените на предстоящата зряла възрастова равносметка:

Сбогом, ниво, аз напущам
  днес земята родна,
да отплувам по морето
  към страна свободна.

Който мине и замине
  нека те пожъне...
Догодина по снага ти
  ще поникнат тръне...

Но когато вятър морски
  леко те погали,
Или зърнеш от далече
  чайка снежно-бяла,

знай, това е мойта мъка,
  от юг долетяла,
чайката е ладията
  платното развяла.

Калина Малина - "Нива робиня"

Не подлежи на съмнение твърдението, че такива емблематични за българската литература теми като Балкана, нивата, стадото, гората и естествено, морето без човека ще съществуват в тесни рамки, без тематично развитие и без живец. При това става дума за човека-труженик, а не просто за човешко присъствие. Той е суров в досега си със стихиите, а ласкав към детето. Готов да сподели с него уменията си, да го въведе в своя нелек за оцеляване свят и да подскаже, че детското присъствие го радва. Да направи малкия човек равнопоставен нему в гемията, с въдиците и рибарската мрежа. Ранната българска лирика за деца, която разглежда "морски" теми, ги поднася на крехката публика с уважението към читатели, способни да оценят всичко и най-вече своя образ по редовете. Почти навсякъде тържествува радостта от живота, от досега със стихията и от възбуждащото очакване за нещо ново, непознато, скрито зад хоризонта. Така темата за професията разчупва границите си за детското съзнание и го подготвя за мащабността на съвременния свят:

Искам аз моряк да стана -
стига съм живял в Балкана!
Искам с платноход да плувам,
по морята да пътувам!
По пристанища да спирам,
с нови хора да се сбирам:
с чернокожи, с жълтокожи
и с каквито още може!
Да обхождам световете,
край морята градовете.
И в родината си мила
да се връщам с нова сила...

Ст. Станчев - "Мойта обич"

Естествено, в този дял от лириката за деца не липсва и темата за професионалната приемственост - такава, каквато всеки автор я е видял и възприел. Тя е неотменно свързана и неделима с други тематични пластове: за семейството и дома, изцяло зависими от капризите на стихията, за очакването на останалите на брега близки и за желанието на рибаря да се върне при тях с добър улов. Разбираема е гордостта на детето от таткото-рибар, герой в очите му, и желанието на същото това дете да открие само света по море, под плющящите платна на бързия кораб. Професионалната предопределеност, несигурността, копнежът по нещо различно отварят нови страници пред детския мир. Няма сладникавост, дидактика и опит за приравняване на детската психика към съзнанието на автора. Те са заменени с достоверност, която понякога стъписва:

Назад върни се, о рибарю бедни!
Виж, буря зла се сбира там:
вълните люшкат твойта ладья слаба,
излагаш се на риск голям.
- Пет деца чакат в къщи хляб от мене
и риск не е ли много по-голям,
когато вечер ме посрещнат гладни,
да нямам троха хлебец да им дам?

К. Величков - "Рибар"

Но в "Старият рибар", както във "Вечерен час", "Ладии в морето", с известни уговорки - "Вятър", Константин Величков изтъква и положителните страни на рибарската и моряшката професии. Спокоен тон цари и в книжката на Стефан Станчев "Черноморянче" - "Мойта обич", "Черноморянче", "Черноморският рибар", "Моят дядо", "Рибари" и пр. Някои от стихотворенията, като "Корабокрушение", насищат с весело настроение общата гама на включените в книгата творби. Поради политическите веяния на времето Стефан Станчев разширява и географския ареал на стихосбирката си - напр. "Родната земя":

На шир и длъж е тя простряна -
от тих бял Дунав до Егей.
С десница пази я Балкана
и Черното море й пей.

Какъв е все пак образът на морето в ранните стихове за деца у нас? Без да предполага, обобщен отговор ни дава Кирил Христов. Макар в сборник за деца и юноши - днес в "Светулки" - 1983, той осезаемо въздейства върху читателската публика от различни възрасти с майсторското преплитане на художествени противоположности. В строфите с измамно спокойствие бушуват реалистичната картина и импресията, уловеният миг и вечността, човешкото присъствие, което като че ли долавяме, а то сякаш липсва. Не е възможно да се създаде "Утро край морето" със съзерцание и... тривиално вдъхновение. Кирил Христов илюстрира освобождаване на духа от тленната обвивка, за да стане той неподвластен на времето - така, както никому не е подвластно и морето:

Звездите гаснат в дъжд от изумруди.
Тъй бавно татък слънцето изгре.
Блестят далеч в пустинното море
рибарски лодки - леки пеперуди.

Обтегнат възнак, люшка се денят,
отново като че се с дрямка бори.
Вълната тихичко с брега говори
и му разказва нощния си път.

Кирил Христов - "Утро край морето"

Не по-малко въздействащ е "Вихър край морския бряг" - безспорна антитеза на "Утро...". Творбата е преднамерено груба и реалистична. Осезаема, тя сякаш брули лицата на читателите. Защо? За да бъде вече докоснато морето и усетен соленият му вкус. Наистина синият феномен трудно се вмества в детското, въобще в човешкото съзнание, разчупва го и не му се подчинява. Но тленните същества върху люлеещата му се гръд, покрай брега му, го съвместяват в себе си чрез осезанието. Плашат се от него и... отказват да го напуснат, да го забравят, защото с нещо си приличат. С какво? С противоречивата си същност - измамно кротка, откровено безпощадна, унищожаващо дружелюбна. Иначе казано, със своята непредсказуемост:

Притиснаха вълни брега,
наскочи вихър от морето,
събра де що найде капнал лист
и стълб изви, подпря небето.

След миг в потъмнений лазур
тук-там отбягнал лист се вие,
а де го вихърът? - В брега
вълна подир вълна се бие.

Кирил Христов - "Вихър край морския бряг"

Любопитно е да надникнем и в детското творчество за морето, то вече е факт по страниците на периодиката ни в първите десетилетия на миналия век. Имената на Пролетсин Чачановски и на Нора Генева, които съзнателно наредихме сред утвърдени в нашата литература имена като бъдни надежди в маринистиката за 20-те, 30-те, 40-те години на миналия век, не изчерпват списъка на някогашните деца, открили за себе си и за читателите си морето. Разбира се - не всички, а и това не е необходимо. Те са оставили опитите си по страниците на "Морски сговор", а основно - в адресираните до връстниците им периодични издания. Без да са обект на специално изследване, подобни творби всъщност допълват твърдението, че за да стане последователен маринист един автор, той първо трябва да носи пулса на морето в своя пулс. Наблюденията, практическите познания и обобщенията идват впоследствие, със зрелостта. С житейския опит, помъдряването и самоопределението. Към пейзажна лирика, трудово-поминъчни стихове, военна лирика... към безкрайния син път на планетата. Затова пък началото у почти всеки започва със стиховце като "Писмо" на ученика от Сливен Димитър Ралин през 40-те години:

Аз ти пиша от далечен,
непознат приморски край,
в който моравата вечер
със вълните си играй...

Сутрин, вечер - с мокри ноздри
пее синьото море -
аз ти пращам топъл поздрав
от златистия му бряг.

Веса Паспалеева, един от стожерите на литературата ни за деца, не се нуждае от представяне, нито от възкресяване на творчеството й. В него обаче съществува скромен маринистичен дял от 40-те години на миналия век. Той съхранява редица символи на бита и държавността, сякаш незабелязвани днес - обич към България и стремеж към обединение на границите й. Солена професионална приемственост. Радост от живота сред труд и несгоди. Самочувствието на малкия човек, че е полезен на своите близки. Голяма част от стиховете по тези теми са в книгите на авторката, най-вече "Бащина земя" - 1942, а като обем спомена за тях пази и списание "Морски сговор" от същия период.

Четиридесетте години са време на политически трусове за страната. На териториални промени и социални брожения. Но в детското море на Паспалеева няма намек за идейни внушения и груба плакатност, каквито в изобилие откриваме у нейните колеги между 1945 и до 1989 г. Няма партийност, нито двусмислие. Символите са избистрени и изчистени. Освободени от всичко, което пречи на обичта й, видяна през детските очи, към България. А колкото и странно да звучи някому днес, тя трябва да бъде обичана.

Юначе съм. - Моряк ще стана
И свойте родни брегове ще пазя,
На лодката със флагчето развяно
Ще литна срещу морските талази.
На длъж и шир морето ще пребродя
И в светове далечни ще надникна,
Родината си трижди ще обходя
И свято, силно аз ще я обикна...

"Моряче"

Именно тази обич към морето, здрависващо бреговете на България, осмисля и творби като "Добруджанче", "Беломорец", "Към Силистра", "Крилата песен"... Авторката обича морето и неведнъж е споделяла чувствата си пред възрастна аудитория. Редовете показват искрена привързаност към стихията. Тук няма "женска" лирична изповед, а човешки стремеж за съпричастност. Стихове като "Моряшка песен" не крият подтекст, харизматични послания, иносказателност. Те носят възторга, влюбената примиреност към стихията, молбата на Паспалеева да бъде чута от морето:

Обичам те, Черно, неверно море,
обичам те, водна стихия,
през нощите черни, когато ревеш
и с бяс се в скалите разбиваш.

Обичам ви, сини, далечни простори
окъпани в златни лъчи -
кога от вълните се ражда Аврора,
и бездната странно мълчи.

Този калейдоскоп от искреност, чистота и солена обреченост завещава бисерите си и в поезията на Веса Паспалеева за деца. Веднага трябва да уточним, че тя е адресирана и за най-малките, и за подрастващите в далечното вече време на миналия век. Но за всички в стиховете й е втъкана заръката да обичат страната си, нейната природа, нравствените ценности, завещани от неизброими поколения... В този смисъл се скъсява и дистанцията между възрастния читател и детето. В името на родината, на която са съвременници...

А те са съвременници на обединението. Сякаш морските вълни слепват разкъсаните земи на България върху географската карта на времето. Шепнат в спомените на редица поколения как страната не е била подвластна на изкуствени граници и отново не е. Как кръвта на българските люде свободно пулсира и по сините й пътища, пеейки:

Цяла грееш от лъчите,
лодчице ле бела,
гмуркай се между вълните
като чайка смела!

Всеки удар на веслата
със тъга ми спомня,
че отвъд са наште братя
скръбни и бездомни.

"Добруджанче"

И в името на родината, както в "Моряче", авторката отправя внушение към крехкото детско съзнание за смисъла на саможертвата и нейната много трудна цена:

Родината да пазя
от всеки чужд и враг
и да умра за нея,
кат истински моряк.

"Малкият моряк"

Веса Паспалеева, за разлика от други автори за деца, не се стреми да превърне крехката аудитория в преждевременно зряла. Тя въвежда символите на тихия патриотизъм постепенно, ласкаво, красиво. Но и неотстъпчиво. Внушението е ясно - мястото на националните регалии е над всичко. Тяхната чистота краси името "България". Прави я желан олтар за преклонение, а синята й дреха - неприкосновена. В името на тези ценности, днес твърде размити в политическа разнопосоченост, младите поколения се покриват с жизнена твърдост. С яснота на самоопределението си и с радост да посрещнеш, да преодолееш трудностите пръв, което означава:

В стихиите могъщи
духът ви е кален,
обречен е на бури
и сетният ви ден!

Тук всякоя вълна
за вас е жива песен,
възторг на пролетта
и стон на тъжна песен.

И мачти и крила
над бездната летят,
щом тръгнете на път -
очите ви горят.

От смелия възторг
на воля бий сърдцето,
да бъдеш първенец -
да победиш морето!

Свободата именно е живото, пулсиращо сърце в солените стихове на Паспалеева за деца. Свободното море на България, тихите му брегове и лазурна синева подканват крехкото съзнание за друго познание. Това е радостта от делничния труд. От каленото гъвкаво тяло под ласкавото слънце. От спокойното, ведро, осмислено детство. Случващо се веднъж в живота и затова - незабравимо - в "Малките колонисти", "Край морето", "Пролет", "Люлчина песен" и пр. Природата, семейната хармония, доверчивото опознаване на света и вярата, че щастието е всевечно, се сливат в единство, неподвластно на времето. Детството идва и си отива, заменено с детството на следващи поколения. Морето винаги остава, готово да приласкае малкия човек. Да го погали и, мамейки с шума на вълните си, да го направи самостоятелен, значим и уверен:

Слънчо щом огрее
нашата колиба,
с мрежите на рамо
тръгваме за риба.

На брега ни чака
лодчицата бела,
ние сме моряци
опитни и смели.

С часове се губим
по море открито,
песента ни прави
още по-честити!

Връщаме се вечер
с първата звездица,
носиме на мама
рибки за чорбица!

"Рибарчета"

Маринистиката в художественото наследство на Веса Паспалеева не е само допълващ тематичен дял. Тя е достъпно поднесена на децата илюстрация за непреходните български добродетели: обич към страната, в която раснат спокойни за утрешния ден, готовност да бранят целостта й, преклонение пред летящия над вълните военноморски флаг. На този фон осмисленият делник става още по-примамлив и желан. Удовлетворението от плодовете му води до морална градация и вътрешна хармония на лирическите герои. На съвременниците върху неспокойния пейзаж на синята стихия...

Далеч сме от мисълта, че сме изчерпали темата за ранната българска поезия с морски привкус - за подрастващите. Не сме сигурни, че с няколко авторски изключения, тя съществува пълнокръвно и днес. Но, разбира се, всеки творец има любими теми и желани обекти за пресъздаване. Тук посочихме някои примери, за да споделим, че морето все пак убедително, макар епизодично, живее в литературната история за детско-юношеска публика. Свидетели сме, че и маринистиката за възрастните читатели не винаги ни убеждава, покорява и въздейства. Защо е така? Защото трябва да обичаш морето, щом го пресъздаваш. То също те преценява и колко прав е Христо Фотев, споделяйки: "Морето само живите обича, а мъртвите изхвърля на брега." Констатацията е не само за люде, а и за казаното от тях на тема "море". Както за възрастни, така и за деца. И ако не си искрен с него, и твоите книги ще бъдат изхвърлени нейде по пясъка на забравата...

 

 

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ

Величков, Константин. На морския бряг. // Величков, Константин. Съчинения. Т. І. Поезия. София: Български писател, 1986.

Величков, Константин. Небето и морето. // Величков, Константин. Тъги и радости. Избрани произведения за деца и юноши. София: Народна младеж, 1957.

Величков, Константин. Рибар. // Величков, Константин. Тъги и радости. Избрани произведения за деца и юноши. София: Народна младеж, 1957.

Генева, Нора. Молбата на рибарчето. // Поточе. Месечно илюстровано списание за деца и юноши. София, VІ, 1933-1934, № 5.

Евг. М. Моряшката майка. // Морски сговор (Варна), № 4, апр. 1928 г.

Калина Малина. Лодката ми малка. // Поточе. Месечно илюстровано списание за деца и юноши. София, VІ, 1933-1934, № 1.

Калина Малина. Нива робиня. // Поточе. Месечно илюстровано списание за деца и юноши. София, VІ, 1933-1934, № 8.

Станчев, Стефан. Родната земя. // Станчев, Стефан. Черноморянче. Илюстрована библиотека "Картинна галерия". Кн. 2. София: Печатница "Просвета", 1940.

Станчев, Стефан. Божият моряк. // Станчев, Стефан. Черноморянче. Илюстрована библиотека "Картинна галерия". Кн. 2. София: Печатница "Просвета", 1940.

Чачановски, Пролетсин. Аз лодкарче съм безстрашно... // Поточе. Месечно илюстровано списание за деца и юноши. София, VІ, 1933-1934, № 2.

 

 

© Георги Н. Николов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.04.2010
Георги Н. Николов. Морето в българската периодика XIX-XX век. Варна: LiterNet, 2009-2010