Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МЕТОДЪТ НА ПРОЕКТА И ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

Елка Бабачева

web

Образованието отразява облика на информационното общество, в което живеем. Информационните системи и мрежи осигуряват пълно социално взаимодействие, чийто училищен еквивалент са интерактивните методи и споделеното познание. Новият тип обществена организация стимулира нов тип мислене, което изисква и нови техники на преподаване, в чиято динамична промяна е перспективата за утвърждаване на училището като желана територия на ученика. И на учителя.

В пакета от иновационни методи за формиране на социокултурни и литературни компетентности в обучението по български език и литература, за развиване на комуникативните умения, за стимулиране на естетическите потребности и изграждането на хуманитарна ценностна система у ученика, заложени в Държавните образователни изисквания (ДОИ), значителна роля има проектното обучение. Чрез него се разработват обширни задачи, цели се широкомащабно знание и се създават условия за моделиране на алтернативни форми на интелектуалните процеси: знанията се свързват в логическа последователност, информационните потоци се преработват и концептуализират; осъществява се трансфер в близки и сродни области на знанието и културата; с помощта на сътрудничеството и взаимодействието се създават умения за екипна дейност; полученото знание и опитът се прилагат на ново равнище - създава се продукт, плод на събрана и съхранена информация, на нови знания и умения.

Главната тема на проекта, представена чрез частни теми, работата по етапи дава възможност за формиране на концептуално учене, на мислене в контекста на системи, на евристично и творческо мислене. Използването на интерактивни методи, на средствата на ИКТ са перспектива за формиране на личности с широки възгледи, които да разбират взаимовръзките и причините за явленията, да извеждат и създават концепция, да съчетават научното знание с потребност от творческа изява.

Работата по проект по български език и литература е активна форма на учене, основаваща се на сътрудничеството. Преодолява се пасивността в ученето - правейки, учениците учат. Четат допълнителни художествени текстове, проучват мнения за тях и формират своя концепция, която аргументират и защитават при презентацията. Учителят от източник на информация се превръща в медиатор, модератор и консултант: задава концептуалната рамка и напътства дейностите по обобщаване на резултатите, провежда индивидуални или групови консултации. Негова е отговорността за синхронизирането на дейностите между екипите с цел оформянето на цялостен продукт.

Проектът по литература цели постигане на по-високи образователни резултати, стимулиране на интерес към художествената литература, провокиране на читателска активност чрез метода на интертекстуалния анализ, осъществяване на връзки с други изкуства с цел разширяване на културния хоризонт.

Проектното обучение позволява успоредно с реализирането на стандартите за задължителното програмно съдържание да се постигат и надхвърлят зададените параметри, известни като очаквани резултати. Чрез интересна тема, чрез провокативен метод, какъвто е проектът, се поражда усещане у учениците за предоставена свобода, за гласувано доверие, дава им се възможност за творческо себеосъществяване. А готовият продукт, синтезирал идеите и усилията на екипа, поражда неизменното авторско удовлетворение, което силно проличава при презентирането му. Позитивният психологически ефект е изключително важен в работата с млади хора, той създава плодотворното изживяване, че могат да създават.

Каква е ролята на ИКТ в прилаганото от мен проектно обучение? Голяма част от информацията се събира и проучва чрез интернет. Випускът, с който работя, има свои виртуални галерии, справочници по темите на проектите. Чрез ИКТ създаваме и разпространяваме продукта, плод на нашите усилия. Моята роля като модератор и консултант значително се облекчава и улеснява чрез e-mail и skype. Така консултацията може да бъде навременна и независеща от конкретно работно време и място.

Като илюстрация на представената дотук концепция ще представя работата по два проекта, осъществени в последните две учебни години с един и същи випуск: "По следите на елинската митология" - с учениците от 9. клас, и "Пътищата на свободата в европейската литература" - с учениците от 10. клас.

Започвам с изготвянето на план, съдържащ темата и микротемите, целите, дейностите, етапите и формите на работа по проекта. Проектът "По следите на елинската митология" е предназначен за обучението по български език и литература в 9. клас и е реализиран като извънкласна работа, но може да се прилага и в часовете за ЗП и/или ЗИП. Чрез него се осъществяват междупредметни връзки между български език и литература и история, психология, философия, астрономия, музика, изобразително изкуство, което е видно от микротемите.

1. Елински митологични метафори в езика

2. Елински митологични сюжети, символи и митологеми в европейската литература

3. Елински митологични образи и сюжети в изобразителното изкуство - живопис и скулптура

4. Елински митологични образи и сюжети в музиката

5. Елински митологични образи и сюжети в киното

6. Древногръцките архитектурни стилове и тяхното присъстие в световната архитектура

7. Елинската митология и астрономията

Образователни и възпитателни цели на проектната работа:

1. Учениците да овладеят и осъзнаят:

1.1. Елинската митология като достижение на световната цивилизация

1.2. Универсалността и актуалността, кодовата същност на елинския мит

1.3. Елинската митологична символика

1.4. Нравствените парадигми в митовете на Елада като основа на съвременната ценностна система

2. Осъществяване на творческа провокация

2.1. Провеждане на конкурс за есе на тема, свързана с митологията

2.2. Създаване на краен продукт - CD, уебстраница

2.3. Презентация на продукта пред учениците в гимназията

Общуването с повече творби на изкуството, запознаването с трансформацията на митологичния герой в културен символ развива литературните и социокултурните компетентности на учениците. Към идеята за кодовата същност на митологията насочва и мотото на проекта:

"Митът разказва за неща, които никога не са се случвали, но които винаги съществуват" (Гай Крисп).

В плана се посочват и етапите на осъществяване на проекта:

1. Запознаване с елинската митология - образи, сюжети, идеи

2. Проучване: откриване на произведения от световното изкуство, изградени върху антични образи, сюжети, митологеми (работи се в екип)

3. Интерпретиране на литературни творби с оглед на ролята и символния смисъл на използвания митологичен образ или сюжет (работи се индивидуално)

Конспектиране на литературнокритически статии (работи се индивидуално)

4. Творчески:

4.1. Конкурс за есе

4.2. Подготовка на CD, уебстраница със събраната информация и направените интерпретации и изводи

4.3. Написване на пътепис след посещението на Атина и Делфи

5. По свещените места на Елада - есксурзия до Атина, Делфи и Микена

Проектната работа обхвана шест месеца от учебната 2005/06 година (октомври-април).

Основополагаща, задължителна за всички ученици и най-продължителна бе работата по изучаването на елинската митология и древногръцката литература, което е в съответствие със ЗП. В надграждащите етапи бяха използвани интерактивни методи, като екипите, сформирани според личните предпочитания, работеха по направленията, определени от микротемите: език, литература, живопис, скулптура, музика, кино, архитектура, астрономия.

Начало на екипната работа бе проучването на езикови метафори с митологичен произход и на произведения от световното изкуство, изградени върху антични сюжети и архетипи. Информацията бе систематизирана в речник и в справочници за всяко изкуство - литература, кино, живопис, скулптура, музика. Към справочниците за живопис, скулптура, архитектура екипите подготвиха чрез ИКТ богати приложения с картини, скулптури, с архитектурни обекти, изградени в древногръцките архитектурни стилове. Така бяха създадени виртуални галерии по темата. Събраните легенди за съзвездията, синхронизирани с описанията на самите съзвездия, доказаха наличието на митологични следи и "по небето".

Учениците, проучващи словосъчетанията и изразите с преносно значение от митологичен произход, по своя идея се включваха в края на някои учебни часове с рубриката "Знаете ли, че...?". В нея съобщаваха на съучениците си "откритите" фразеологизми и изясняваха значението им, което налагаше запознаване с мита, от който произхождат, т.е. трябваше да четат повече митове и да ги преразказват. Впечатляващо бе постоянството, с което се провеждаше тази рубрика до изчерпването й. В една от паралелките тя завърши с викторина, която провери как са усвоени фразеологизмите и дали могат умело да се използват. По време на презентирането на цялостния продукт на проектната работа през месец април Мирослав Людмилов, "говорителят на екипа езиковеди", направи извод, че наличието на тези фразеологизми в речника на нашия език само по себе си потвърждава тезата, че "митът разказва за неща, които винаги съществуват". "С тези устойчиви словосъчетания - заключи той - и днешният човек може да се изразява, да визира действителността. На никого не пожелавам да се окаже между Сцила и Харибда, но ако това все пак се случи, то ви желая мъдростта на Одисей, за да намерите брод".

Инициативата на "езиковедите" бе подета от "литературоведите", "културолозите", "архитектите" и "астрономите". Отново под формата на "Знаете ли, че...?" представители на екипите от другите направления свеждаха своите проучвания до съучениците си. Ще се спра на дейността на екипа от направление "Художествена литература". Той водеше рубриката си по герои, например: художествени произведения, в които се среща герой Ахил. Изреждането на имена на автори и произведения бе съпровождано с кратки пояснения относно епохата на създаване на творбата. След всяка такава рубрика неизменно следваше въпросът на учителя: "А какво в митологичния сюжет, в образа на героя е повод за такъв голям отзвук в литературата?". Въпросът насочва към изтъкване на непреходните черти в образа на героя, които трябва да са привлекли вниманието на автори от по-късни културни епохи, включително от съвремието ни. Отговорите на учениците задават новата перспектива на проектната работа - запознаване с някои от посочените произведения, за да се докажат твърденията, да се открие новият ъгъл, от който се осветлява познатият от митологията герой, да се открият чертите, акцентирани от автора. Така на практика се осъществява връзката между първия етап, ориентиран към разширяване на културния хоризонт, и втория, чиято цел е развитие на литературните компетентности и уменията за създаване на аргументативен текст.

Литературоведският етап бе осъществен чрез интерпретиране на литературна творба от европейската (респ. българската) литература с оглед на символното трансформиране на използвания митологичен сюжет или образ. Ученикът избира произведение от литературния справочник, което чете и върху което пише. Така бяха направени интерпретации на стихотворенията "Итака" на Константинос Кавафис, "Пенелопа на ХХ век" и "Амазонка" на Багряна, "Одисей до Телемах" от Йосиф Бродски, дванадесета песен на поемата "Септември" от Гео Милев, романа "Пенелопеида" на Севда Костова, драмите "Орфей" на Жан Кокто и "Ифигения в Таврида" на Гьоте, "Любовни елегии" на Овидий и есеистичната книга на Маргьорит Юрсенар "Пламъци". Най-добрите от тях са поместени в общия диск.

Подготвянето и създаването на интерпретативните съчиния се разполага в период от 2-3 седмици, през които ученикът работи самостоятелно и се консултира от преподавателя. Интерпретациите, в чиято основа е съпоставянето между посланията на мита и на художествените творби, показват, че този начин на работа позволява по-добро осъзнаване на философската стойност на античния мит, неговата универсалност. Според ученичката, интерпретирала стихотворението на Кавафис, чрез поетичната творба тя е преоткрила мита за Одисей, осъзнала е дълбоката мъдрост, вложена в древния мит за пътуването и изпитанията по пътя. Това тя изразява и в своето съчинение:

В стихотворението "Итака" Константинос Кавафис утвърждава Омировата идея за завръщането като посока на себеопознаването. Времето между отпътуването и пристигането в Итака е отдадено на духовното израстване на човека. В този смисъл пътуването е съзнателният ни живот, за започването на който тръгваме от основните наследствени ценности и постепенно откриваме смисъла на всичко дадено и придобито. Пътят може да е дълъг, но чрез препятствията, които като одисеевци преодоляваме, ние обогатяваме себе си и преоценяваме идеалите и целите си. Тогава Итака не е само родина, тя е символ на всичко, което обичаме, на всичко, към което, независимо от разстоянието и себе си, изпитваме нужда да се завърнем.

(Откъс от интерпретацията "Пътят към Итака" на Антина Златкова)

За големия интерес към мита за Одисей и неговата актуализация в художествената литература говори фактът, че най-много ученици се насочиха към интерпретация на творби, създадени именно върху този мит. Темата за есе, свързана с него, също бе предпочетена. Образът на съвременната Пенелопа от стихотворението на Багряна "Пенелопа на ХХ век" и от романа на Севда Костова "Пенелопеида" дълго задържа вниманието им. Съчиненията върху тези творби им дадоха възможност да размишляват върху вечното човешко чувство - любовта - и променящите се във времето начини на неговото изживяване, както и върху разнопосочните гледни точки към проблема за любовната вярност. Бяха впечатлени от изповедта на Пенелопа от романа на Севда Костова

В интерпретацията на Ина Николова на стихотворението на Багряна "Пенелопа на ХХ век" се защитава тезата за актуализирането на митологичния архетип в поведението на съвременната жена. Ето откъс от съчинението:

Героинята на Багряна усеща свързващата сила на "невидимите конци", които обвързват всеки човек с "прапрадедите" и "неродените правнуци". Така образно Багряна внушава идеята за универсалните модели на човешкото поведение, за човешката същност, останала неизменна в неумолимия ход на хилядолетията. Но у героинята има силно желание за сриване на връзките, за да се изяви индивидуалната й същност. За нея връзката с предците е "стар инвентар", който ограничава изявата на човешката личност, поставя я в отдавна утвърдени и препотвърждавани в историческия път на човечеството роли, една от които е чакащата, преданата, вярната съпруга. Творбата не е отрицание на любовта, а настояване за нейното чувствено, сетивно, пълноценно и радостно изживяване. Съвременната жена не приема древния коректив за силата на любовта.

Именно срещу ролята на чакащата съпруга, митологизирана и утвърдена като добродетел, жената на ХХ век негодува. Любовта е животворяща сила, чието магическо влияние отслабва и дори се губи в разстоянието между отдалечените в пространството влюбени съпрузи.

Романът на Севда Костова "Пенелопеида" бе прочетен от няколко ученици, които откриха философско-феминисткото осветляване на мита.

Книгата на С. Костова поставя въпроса за нравствената отговорност в любовта, за цената, която се заплаща от другия, когато единият опознава нови светове. Древногръцкият мит извисява Пенелопа като еталон за съпружеска преданост, за любовна вярност, а Севда Костова поставя въпроса за цената на този любовен героизъм. След двадесет години на война и отсъствие на съпруга си Пенелопа на Севда Костова не е сигурна в своята любов. Уморена, изтощена и лишена от мъжки ласки, героинята изживява пълна емоционална и душевна криза: "Плачех над ужасните развалини на моята душа!".

(Откъс от интерпретацията на Габриела Петьова)

Преди прочита на романа поставих някои индивидуални задачи, една от които бе да запишат мисли, които според тях имат стойност на сентенции. Една от тях е: "Мъжът принадлежи винаги повече на живота, отколкото на любовта. Но то така и трябва да бъде, защото иначе какво би станало с живота?".

Един от учениците, работили над "Пенелопеида", ми представи следната мисъл с твърдението, че тя е поантата на романа: "Чрез всичко, което бях дала на Одисей чрез моята обич: вярност, преданост и жертви, аз бях създавала най-напред себе си. Бях сътворила себе си чрез Одисей. И се чувствах отново свързана с него чрез собственото си сътворение". Според този ученик високата цена на любовния героизъм е доказателство както за силата на самата любов, така и за силата на личността - идея, присъща и на мита: "Пенелопа в страданието става силна и така се превръща в другото "аз" на Одисей, защото на силния мъж подхожда също толкова силна съпруга. Нейният образ е само психологически подплатен от Севда Костова, но като цяло е близък дйархетипния" (Георги Павлов).

Много оживени обсъждания предизвика и есето на Маргьорит Юрсенарйто" от книгата й "Пламъци". В откъса от интерпретацията на Божидара Кожухарова като цяло са изразени впечатленията и размислите на учениците:

Есето "Клитемнестра или престъплението" е дълбоко психологическо. Авторката се вглежда в непознатите дебри на душата на микенската царица, чието име в митологията се свързва със съпружеската жестокост и отмъстителност. Юрсенар търси мотивите за извършеното убийство на завръщащия се от Троя Агамемнон. Пред съда (художествен образ на обществото) героинята разкрива тайни и преживявания, които са я довели до страдание и до решението й да отмъсти. Разкритият по този начин образ на Клитемнестра разкрива мотивите за убийството на Агамемнон и води до нова трактовка на темата за любовта - прелюбодейството е безутешен образ на верността (Клитемнестра обяснява връзката си с Егист като опит да събуди ревност у съпруга си). Така авторката оспорва образа на Клитемнестра, създаден в древногръцката митология и литература, и съгражда образа на една любяща, но пренебрегната и отхвърлена жена, стигнала да крайност в болката си.

Книгата на Маргьорит Юрсенар отвежда читателя в света на гръцката митология и класика, като зад познатите сюжети и истории му показва вечните чувства, които мотивират човешкото поведение - на пръв поглед различно, но така единно в духовните процеси, които го пораждат.

Учениците, работили над избрани литературни творби, с желание влизаха в ролята на преподаващи - четяха както самите произведения или части от тях, така и своите съчинения. По този начин индивидуалното познание става споделено познание и възможност за обогатяване, дори за провокация. Случваше се ученици слушатели да поискат презентираната книга, за да я прочетат.

Другата дейност по проекта - конспектиране на статии - е насочена към формиране на умения за извличане на основни тези от научен текст. Във вид на индивидуална работа ученици конспектираха статията на Тончо Жечев "Митът за Одисей", статиите на Миглена Николчина за поемите "Прикованият Прометей" на Байрон и "Освободеният Прометей" на Шели, които разкриват романтическото осмисляне на мита за Прометей. Йоана Димитрова, работила над мита за Прометей и неговото романтическо осветляване, беше силно впечатлена от това, че митологичният образ може да бъде толкова различно възприеман в контекста на различните епохи. "От митологията възприех Прометей повече като човеколюбец, като саможертвен хуманист, а след като прочетох поемата на Байрон, го видях като непреклонен, упорит и борбен тип герой. Чрез това стихотворение и статията на Николчина открих, че даровете на Прометей не са само изредените в мита. Прометей "укрепява човека със собствения му дух, дарява го със своята непреклонност".

Чрез извършените дейности - анализ и интерпретиране - на художествени произведения по митологични сюжети, мотиви и образи учениците в действителност декодират културни кодове, чрез резюмирането на литературнокритически текстове откриват и други посоки на тълкуване. Така откриват нови идеи, задълбочава се асоциативното им мислене и неусетно се стига до готовността им да създават есе.

С писането на есе започна творческият етап от работата по проекта. Едната тема за есе бе мотото на проекта: "Митът разказва за неща, които никога не са се случвали, но които винаги съществуват" (Гай Крисп). От стихотворението на Константинос Кавафис "Итака" и направената му интерпретация дойде идея за темата "Итаките какво са?". Запознаването с мита за Прометей и неговото преосмисляне през културните епохи провокира размисли за прогресивната роля на бунта, които бяха доразвити в есето "Пътят на човечеството - греховното преминаване отвъд допустимото знание". Най-добрите есета са включени в общия продукт - диска. Ето едно от тях - на Латина Бранимирова:

"Итаките какво са?" (Константинос Кавафис)

С какво свързвате дома и родния край? Какво са те за вас - къща и парче земя или източник на положителна енергия и чувство за сигурност? Второто, нали? Така си и мислех...

Дома възприемаме като символ на уют и сигурност в ранна детска възраст, когато ни учат, че татковината има "високи сини планини", че небето Ј е като "коприна" и "бялата спретната къщурка" е нашето място в земята рай. По-късно постепенно "се съгласяваме" с това, което са ни казали другите (поетите, учителите, родителите) - с годините ние го възприемеме със сърцето си и едва тогава то става нашата истина. В този ред на мисли (за поднесеното и почувстваното знание) може би ни предстои да се убедим в тъжната истина на Дебелянов, че в студеното житейско море родният дом е единственият "пристан", но че с помъдряването ни акостирането на него става невъзможно или по-точно - и той не може да ни даде желаната утеха...

Но наскоро "научих", че и самото пътуване през света - необятен, чужд, но интересен, срещите с чужди народи и култури - може до голяма степен да даде смисъл и стойност на живеенето извън дома крепост. Това ми го "каза" Одисей. Но пак той ми каза, че към родната земя ни притеглят непреодолими гравитационни сили, че светлината на новите светове уморява, а умората се лекува с покоя и любовта на дома. Пред възможното безсмъртие (предложено от Калипсо) Одисей избира краткостта на останалия му живот, но на Итака, при Пенелопа и Телемах. През очите на сърцето и мъдростта каменистият остров се оказва чудно хубав. Най-хубавият. Знанието от преброждането на света е станало себепознание, а то е неотделимо от Итака. Това себепознание е Одисеевият пристан. Значи все пак пристан, утеха има?!

Накрая на нашия задочен разговор елинският герой ми каза, че от родината и дома по-хубаво няма, защото родината е съдба. Не човекът е част от родината, а родината е част от него. А казаното накрая има стойност на "последна дума". И като знам вече от моя опит, макар и скромен, че онова, което ми казват книгите и героите, след това се превръща и в мое убеждение, в почувствана истина, то нека се доверим на Одисей. Аз ще го направя без колебание. И вие, нали? Така си и знаех...

Творческият етап продължи с подготвянето на цялостния продукт - СD диск във формат за включване в интернет, съдържащ всички проучвания, съчинения и галерии, след което бе презентиран пред випуска. Това е моментът на всеобщото удовлетворение от завършената работа. Не бях виждала до този момент своите ученици така въодушевени и с такова самочувствие. Някои от тях бяха поканили родителите си за презентацията на диска, живо се вълнуваха кога ще бъде включен в сайта на ГПЧЕ "Петър Богдан". А когато чуха добрите отзиви на колеги и на родители, още по-силно изживяха авторското си удовлетворение.

Финален момент от работата по проекта бе пътуването до свещените места на Елада - докосване до паметниците на древността в Атина, Делфи и Микена. Екскурзията бе незабравимо преживяване именно поради факта, че учениците са добре подготвени, което прави срещата с паметниците на древната цивилизация много ползотворна. Вглеждаха се в колоните на Акропола и безпогрешно откриваха дорийския, йонийския и коринтския стил. Когато застанаха над руините на двореца на Агамемнон в Микена, потърсиха с поглед изгледа към морето и с почуда коментираха зоркия поглед на Клитемнестра, забелязала от такова голямо разстояние кораба на завръщащия се от Троя Агамемнон. По време на пътуването до Тива и Делфи постоянно допълваха екскурзовода. Именно чрез системата от предшестващи дидактически дейности традиционният метод - учебна екскурзия - става иновативен.

За интереса на учениците към проектната работа говори фактът, че още в началото на следващата учебна година зададоха въпроса: "Какво ще правим тази година?". И така продължихме.

Проектът "Пътищата на свободата в европейската литература" е насочен към осмисляне на философската категория свобода. Във всяко изучено произведение от западноевропейскта литература се търсят измеренията на свободата. Изводите и тезисните разработки по темата се подготвят и презентират в обобщителните уроци или в извънкласни форми.

Една такава извънкласна изява бе общият за випуска заключителен урок върху романа "Дон Кихот", чиято тема е мисъл на едноименния герой: "Човек превъзхожда другите само ако върши нещо по-възвишено от тях". Основен момент в него беше мултимедийната презентация, визуализираща изводите, направени по време на редовните часове. Атрактивен момент бе краткият спектакъл, направен по стихотворението на Иля Велчев "Неизвестен диалог между Дон Кихот и Санчо Панса". В края на урока върху музикален фон от песни за безсмъртната двойка "отвори врати" и виртуалната галерия "Образите на Дон Кихот и Санчо Панса в изкуството". Лилия Йорданова, представител на екипа, работил върху виртуалната галерия, започна с въпрос към публиката: "Как мислите - дали Дон Кихот е подозирал, че двамата с неговия оръженосец ще бъдат обект на пресъздаване в изобразителното изкуство?". Подведени от скромността на героя, учениците отговориха отрицателно. Но прочетени откъси от романа показват точно обратното. Така вниманието бе привлечено върху последния момент от урока - "посещението" в галерията на Дон Кихот и Санчо Панса.

Момент от работата по този проект бе диалогичният прочит на романите "Дядо Горио" на Балзак, "Бел Ами" на Мопасан, включени в ЗП, и "Цената" на Марко Семов на тема: "Алтернативният път към успеха или въпросът за човешкото достойнство". В продължение на месец върху конкретно зададени задачи работиха 12 екипа. Много голям интерес пробуди романът на Марко Семов - около 40 ученици от випуска го прочетоха и след това активно се включиха в съпоставителните анализи. За осъществяването на диалогичния прочит бях подпомогната от училището, което закупи пет броя от романа "Цената", за да могат повече ученици да го прочетат (а някои и сами си го закупиха). Диалогичния прочит, който преследваше съвсем конкретни образователни, но и възпитателни цели, използвах като подготовка за провеждане на дискусия за свободата като личен избор на поведение и за основанията на този избор, за пътищата към успеха. Акцентът бе поставен върху проблемите, изведени в българския роман, в който темата за пътя към успеха проблематизира също толкова вечни теми като родина, национална съдба и личен избор. В дискусията се включиха и гостите: д-р Ивайло Христов, местни журналисти, колеги. Този урок на отворени врати дълго остана в съзнанието на учениците. Съдя както по отзивите им, така и по факта, че четенето на "Цената" продължи - прочетоха го дори ученици, от които най-малко очаквах това.

Темата на проекта - "По пътищата на свободата" - ми даде възможност да предизвикам размисъл по проблема свобода - отговорност. Затова в няколко учебни часа дадох свобода на учениците да правят уроците си. Зададох параметрите на два урока, които те самостоятелно подготвиха и проведоха.

Единият бе наречен романтичен салон. Осъществихме романтическата практика "бягство от действителността чрез изкуството", разширихме обема на програмата. Моята работа бе в задаването на задачите, сформирането на екипите, насрочването на урока, в предоставянето на стихосбирки от личната ми библиотека, след което бях гост в пълния смисъл на думата. Учениците подготвиха виртуална галерия живопис от епохата на романтизма (Йожен Дьолакроа, Франческо Хайес, Каспар Давид Фридрих, Джон Костабъл, Едуард Магнус, Томас Сули, Карл Блехер, Йохан Кристиян Бранд, Уилям Търнър, Карл Шпитцвет), записаха музикални пиеси (Чайковски, Менделсон, Шопен, Дебюси, Шуман), четоха стихотворения на поети на романтизма (Шели, Байрон, Робърт Бърнс, Ленау, Гьоте и Пушкин). В учебния час се осъществи синхрон между трите изкуства: на фона на музика гледахме картини и слушахме поезия. Че урокът е доставил изключително удоволствие, стана ясно от факта, че в деня на пролетта по своя инициатива направиха ново издание на романтичния салон.

Урокът върху "Шинел" на Гогол във вид на съдебно дело срущу неизвестен извършител на кражба също бе самостоятелно подготвен от учениците. Сами разпределиха ролите. Насочих ги да потърсят законови основания във френската Декларация за правата на човека и на гражданите (1789 г.), съответстваща на епохата на творбата (тя е включена в програма по учебния предмет основи на правото, който изучават в 10. клас). Всички "актьори" в съдебното дело успешно се превъплътиха в образите на героите от повестта, което говори за проникновеното осмисляне на текста. "Адвокатите" Ивелина Миткова и Йоана Димитрова споделиха, че поне пет пъти са прочели повестта, за да подготвят пледоариите си. Всички - и участниците в урока съдебно дело, и публиката - изразиха мнението, че, проведен по този начин, обобщаващият урок върху "Шинел" им е помогнал да осмислят дълбоко посланията на текста.

Тезисите по проблема за свободата в европейската литература бяха обобщени, визуализирани и използвани при изучаване на Ботевата поезия в 11. клас. Учениците "видяха" познатите измерения на свободата в поезията на българския поет, откроиха новите. Поставен в националния и европейския литературен контекст, Ботев бе видян в целия му духовен ръст.

Методът на проекта в обучението по български език и литература внася разнообразие в урочната дейност и активизира учениците, позволява им да влязат в ролята на самообучаващи се, така предпочитана от тях. Увлечението им по ИКТ може да бъде използвано като нова възможност - като учебно средство и като учебна комуникационна система. Чрез конкретно поставени образователни задачи от "враг" на книжката "мишката" може да се превърне в път към нея и двете заедно - книжката и мишката - да формират съвременната интелектуална личност.

 

 

© Елка Бабачева
=============================

© Български език и литература (електронна версия), 2008, № 5
© Електронно списание LiterNet, 20.11.2008, № 11 (108)

Други публикации:
Български език и литература, 2008, № 5.