Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЧОВЕШКОТО ДОСТОЙНСТВО СПОРЕД РОМАНИТЕ "ДЯДО ГОРИО" ОТ БАЛЗАК, "БЕЛ АМИ" ОТ МОПАСАН И "ЦЕНАТА" ОТ МАРКО СЕМОВ

Елка Бабачева

web

О, висше и възхитително щастие на човека,
комуто е дадено да владее това, което пожелае,
и да бъде такъв, какъвто поиска!

Джовани Пико дела Мирандола

Из "Реч за достойнството на човека"

 

 

 

 

1. Хронотоп

Роман
"Дядо Горио"
(1835)
"Бел Ами"
(1885)
"Цената"
(2003)
Място
Франция, Париж
Франция, Париж
Франция, Париж
Време 20-те години на 19. век: след управлението на Наполеон: жажда за превземане на света 70-80-те години на 19. век: време на новоиздигнали се корумпирани политици и морален разпад Пределът между 20. и 21. век: време на демократични промени в Източна Европа, в България

Извод: Романовите действия протичат на едно и също място - Париж, но през три различни епохи от европейската история, чиито обществени тенденции и атмосфера се изразяват в житейската съдба на героите.

Образът на Растиняк от романа на Балзак, въплъщаващ нравствените измерения на историческия преход към буржоазни отношения, е обобщение на "центростремителната сила" на онази петдесетхилядна армия от млади провинциалисти "с неумолими желания", всеки от които ожесточено се сражава за "цялото". "За мен тая жена, за мене колата, слугите, богатството, Париж, светът! Покварил ги е примерът на Наполеон, че всичката власт е за продан и може да я купи дори и най-нищожният!" (Стефан Цвайг - "Портрет на Балзак"). Другият централен герой на романа - Дядо Горио - изразява драмата на бащите, мъчително изживяващи отмирането на семейно-родовите ценности в новата буржоазна епоха.

Поведението на Мопасановия герой Жорж Дюроа синтезира обществените тенденции от края на 19. век, когато властта във Франция е в ръцете на новоиздигнали се корумпирани политици. Героите на романа въплъщават пълния морален разпад, тоталното нравствено обезценяване. Безскрупулността, арогантността, наглостта, хитростта и умението за изнудване са актуалните качества, гарантиращи успеха на кариериста - типичния успяващ човек на епохата. Такава е оценката и на г-н Валтер за Жорж Дюроа: "Ах, негодник такъв, как ни изигра... Силен е въпреки всичко. Можехме да намерим някой много по-добър по положение, но не и по ум и бъдеще. Той е човек с бъдеще.".

Валери от "Цената" приема предимствата на своето време като лично предизвикателство. С падането на "желязната завеса" през 90-те години става възможно (макар и трудно поради недоверието към българската диплома) професионалното реализиране извън България. Пътят на емигранта Валери към мечтаната цел е пътят на специалист, гражданин на страна, която тогава е извън Европейския съюз. Неговата житейска съдба в значителна степен е обусловена от времето на големите обществени промени и изпитания за България и Европа.

2. Мотивация за поставянето на трите романа в условия на диалог - близост в темата, проблема, хуманитарния конфликт

Тема Пътят към успеха
Проблем Цената на успеха
Хуманитарен конфликт Между стремежа на човека към висока цел и необходимата жертва; между постигнатия успех и психологическата му стойност
Заглавие "Дядо Горио" - свързано с нравствено-историческия конфликт
"Цената" - акцентира проблема
"Бел Ами" - свързано с темата

3. Конкретни измерения на темата, проблема и конфликта в романите

По думите на Вотрен от "Дядо Горио", в Париж се напредва или "чрез блестящ гений, или чрез умело продажничество" - човек трябва или да "връхлети като снаряд, или да се промъкне като чума". Централните герои на трите романа реализират тези стратегически подходи.

Таблицата представя конкретните измерения на успеха, на използваните средства (пътища) за постигането му и цената на успеха в диалогично разглежданите произведения.

Роман
Успех
Път
Цена
"Дядо Горио" Богатство, охолен живот; влизане във висшето общество

Дядо Горио - находчивост, упоритост, спекулация, хитрост

Растиняк - любовни връзки, самоунижение: напредва чрез "умело продажничество"

Разпадане на семейните отношения под силата на парите (успеха);

Родово отчуждение; нравствен упадък на личността, поддаваща се на обществената поквара

"Бел Ами" Богатство, удоволствия и власт (чрез богатството); Камарата на депутатите - нова и постижима цел Жорж Дюроа - измами, любовни завоевания, задоволяване на нагони, цинична арогантност: връхлита като "снаряд" Вътрешен конфликт няма: успяващият няма морал, не се губят добродетели; обществени измерения на конфликта: високият социален статус е несъвместим с изконните нравствени ценности
"Цената" Високо професионално израстване - осъществена мечта; доказване в чужда страна; отдаване на общополезна кауза Валери - всекидневни изпитания, лишения, ум и знания, доказани способности, труд, упоритост, воля: напредва чрез блестящ гений Неизпълнен синовен дълг; животът на нероденото му дете; носталгия. Героят осъзнава и изстрадва цената: "Какво всъщност имаше и какво нямаше?"

 

Извод: Трите романа засягат вечната тема за успеха и свързаното с него човешко удовлетворение (щастие), като проблематизират и вечни нравствени категории чест, достойнство, отговорност, дълг.

Съпоставката показва близост в разбиранията за личен успех и щастие на героите на френскитне романисти, както и близост в предпочитаните начини за неговото постигане. В стремежа си към своята цел Растиняк духовно обеднява, а Дюроа последователно върви към пълна нравствена деградация. Алтернативен път към обществения престиж, изразен във висок професионализъм, избира Валери на М. Семов. Това е и пътят на достойния, на отговорния и нравствено изградения човек, на самовзискателната и интелектуална личност. Независимо от факта, че героите персонифицират конкретни исторически тенденции, изборът на собствен път определено има морален аспект: ако това, което се случва в живота им, е обусловено от конкретното време, то онова, в което те самите се превръщат, е техният личен нравствен избор. Влиянието на средата, на времето е изпитание за характера на личността.

4. Мотиви в романите

- животът и смъртта

- мечтата, щастието, любовта

- парите

- времето (като обществено-историческа категория) като фактор в живота на отделния човек

- родината ("Цената")

- емигрантството като актуална тенденция ("Цената")

- лудостта като духовно различие, като превъзходство ("Цената")

Лайтмотив в "Цената": "На лудите и Господ помага"

5. Героите - основни носители на художествените послания

Кои са те?
Йожен Растиняк
"Дядо Горио"
Жорж Дюроа
Валери
"Цената"
Произход Обедняла провинциална аристократична фамилия Бедно селско семейство Бедно селско семейство: "класически бедняк провинциалист"; чужденец (от страна извън ЕС)
Мотивация за целта Неудовлетвореност от бедността Неудовлетвореност от бедността "... необуздан стремеж човекът от нищо да стане нещо, да се докаже"
Образование Средно: студент по право Основно: незавършена гимназия Висше: лекар кардиолог
Биография Само загатната: детство и юношество в патриархална семейна среда Разкрита чрез спомен: бивш подофицер от Африка - жесток, брутален, безсъвестен Разкрита подробно чрез спомен и авторов разказ: "силен ученик, със силна воля"; отличен студент; кардиолог в София; съпруг и баща
Личностни черти Млад, амбициозен, активен, колеблив, податлив на влияние Млас, амбициозен, активен, но първичен и посредствен = опасен Млад, амбициозен, активен, отговорен, волеви, смел, самокритичен

Извод: И тримата герои са бедни, и тримата се стремят към по-висок социален статус, но основанията им са различни. Растиняк желае да живее в богатство, в разкош, за Дюроа богатството е не само условие за житейски наслади, но и средство за упражняване на власт. Единствено Валери е мотивиран от стремеж към високо професионално себеосъществяване, което неминуемо ще го доведе и до социален просперитет, до охолен живот, но това не е основният стимул. Героят на М. Семов избира образованието и професионалното израстване като път към напредване, докато Растиняк се отказва от този първоначално избран път, защото е доста по-труден и по-дълъг от другия - на любовните интриги, на пълзенето. Тези наблюдения потвърждават истината, че изборът на житейски път - независимо от мотивите и условията - изразява човешкия характер.

Компромисът с принципите на студента по право е невъзможен за нравствено самовзискателния български лекар, който последователно се образова, професионално израства и така се налага в обществото. Показателен за всеобщото омаловажаване на образованието, за примитивизма на цялото общество е триумфът на най-ниско образования и подчертано първичен герой - Дюроа.

Личностната характеристика на героите е загатната и в пестеливите биографични данни, от които става ясно, че доброто семейно възпитание е само един от факторите за формирането на личността, но че по-голяма роля играе характерът. Безволев и склонен към удоволствия, Растиняк пренебрегва патриархалните ценности. Посредствен, но и безнравствен, Дюроа е опасен в своята първичност, която изявява и като военен в Африка, и в обществото на Париж - център на европейската цивилизация. Валери наследява жилавата упоритост на своите родители, доразвива я и я пренасочва към интелектуалното поприще. В биографичните данни за Валери е загатнат неговият стремителен възход. За бедното момче от кюстендилско село работата в столична клиника и осигуряването на жилище чрез сполучливия брак със столичанка може да се приеме като житейски успех. Но пътят на младежа с неукротим стремеж към себенадграждане излиза извън масовото разбиране за сполука и успех, преминава (в конкретния смисъл на думата) националната граница.

И тримата герои са млади, амбициозни и активни, но основните черти на характерите им определят различните пътища към успеха: несамостоятелният и неукрепнал Растиняк се повлиява от средата, в която попада, и така открива лесния, но унизителен път. Първичният Дюроа си проправя път с природно силното у него. Амбициозният и нравствено отговорен Валери поема по най-трудния, но и най-достойния и единствено възможнен за него път - на знанието, труда и нравственото съхраняване.

6. Личностната характеристика на героите, кодирана във:

6.1. Имената

Име на героя
Йожен (Евгени)
Жорж (Георги)
Валери
Етимология на името От гръцки: "благороден" Св. Георги Победоносец, патрон на рицарството Римско родово име, от valeo - "силен съм"
Коментар Героят по произход и по характер е благороден, но неговото благородство е погубено в амбицията за социален просперитет - живот във висшето общество. Внушава се борческата му природа, загатват се неминуемите му успехи. Дюроа променя името си след женитбата си с Мадлен: Дю Роа - новият вид на името е знак за нов социален статус, на нагло присъединяване към аристокрацията. Внушава се силата на характера му, на която се дължи неговия успех. "Френско име. Така се казваше нашият президент." Репликата на Жанет дискретно подсказва пълната адаптация във френското общество и бъдещия социален възход на героя.

 

6.2. Портретите

Име
Йожен
Жорж
Валери
Портретно описание 1. "... имаше напълно южняшко лице - бяла кожа, черна коса, сини очи ... износваше старите си костюми, но понякога излизаше като истинско конте";
2. "... стройна фигура и неспокойна красота, по която жените се увличат"
"хубавец-войник" с поглед, който омотава като рибарска мрежа, с изпъчени гърди, походка на човек, току-що слязъл от коня"; "висок, строен, тъмнорус... до рижо, с вирнати мустаци, със светлосини очи...
"...нехранимайко от булеварден роман"
1. "... права черна коса и много силни сини очи", "свенлива и топла усмивка". "Тази усмивка и белегът му бяха тайното му оръжие. Жените го харесваха веднага."
2. "Голям и дълбок белег, който минаваше през веждата и стигаше до скулата"; "Има белези, които загрозяват. Има и други. Те карат хората да те запомнят, отделят те от другите... неосъзната привилегия"; "белязан от Бога".
Коментар

1. Красив, по младежки чист, непокварен. Суетен.

2. Красотата му е предимство, с което ще си послужи.

Красотата му е оръжие, средство, съзнателно и последователно изпозвано. Самонадеян. Повърхностен, склонен към евтини забавления и сензационно поведение.

1. Като другите герои и Валери може да се възползва от мъжкия си чар, но не разчита на външността си, а на своя интелект.

2. Изграден като романтически тип герой: изключителни способности, много силна воля и добродетелност, висока интелектуалност.

7. Първа поява на героя - знаковост

Кой?
Йожен Растиняк
Жорж Дюроа
Валери
Къде? В пансиона "Дом Воке" на улица Ньов-Сент-Жьонвиев в предградието Сен-Марсо, "няма по-ужасен квартал" Излиза от ресторанта, върви по улицата и жадува бира и проститутка. До Айфеловата кула: символ на Париж; детската му мечта - да литне нагоре: негово "духовно знаме".
Как? Пряка характертистика: беден студент, но красив и суетен - "конте", по което жените се увличат. Ситуация от всекидневието:
"... напредваше по улицата безцеремонно, буташе хора... би им извил врата... инстинкт на подофицер, пуснат наволя в покорена страна".
Изключителна ситуация: героят докосва мечтата си: няма пари за билет за кулата, след това намира в пясъка под кулата, но не се възползва от тях - защо? "С крадената надежда на хората не може да купува своята... Беше се откупил от самия себе си.".
Извод Бедността и суетата са несъвместими - загатват се несъмненото търсене на изход, както и начина за това: чрез красивата и въздействаща външност. Образът на героя се задава в зоната на първичното (телесно насищане, хищничество): "Какво животно!". Загатват се културните интереси, вродената духовна устременост, нравствената устоимост, почтеността; собственият труд - неговият път към върха.

8. Символика на обитаваното от героите пространство

Кой? Къде?
Йожен Растиняк
Жорж Дюроа
Валери
Жилище

1. Бедна стая в пансион

2. Апартамент, нает от Дядо Горио - бащата на любовницата му Делфин

1. Бедна и мръсна квартира

2. Апартамент, нает от любовницата му

3. Домът на съпругата му

1. Стая за метли и кофи в лудницата

2. Студио под наем

3. Собствена къща

Работно място
--------------
Редакцията - рядко се застоява там

1. Лудница

2. Гръцка кръчма

3. Сорбоната

4. Кардиологичен институт в Нанси

Други места Аристократични салони, игрални зали, театрални зали Апартаментът за любовни срещи; стрелбището за дуелиране; домове на "приятели" Около Айфеловата кула, магазини за цветя, спирка на метрото, гробището

Извод: Имената на героите, техните портрети, ситуацията на първата им поява и обитаваното от тях пространство разкриват тяхната същност.

И тримата герои започват живота си в Париж в бедни квартири от предградията, които ги характеризират социално, като Валери поради пълната липса на средства "заплаща" престоя си в килера на лудницата с труд. Към това единствено възможно за него "жилище" го отвежда случайно срещнатата санитарка Женевиев. Името й е реминисценция от името на улицата, на която се намира пансионът на мадам Воке от романа на Балзак (Ньов-Сент-Жьонвиев). От пансиона на улица "Ньов-Сент Жьонвиев" тръгва студентът Растиняк; от лудницата, до която го отвежда Женевиев, пък започва пътят на българския лекар Валери. Централните герои на Балзак и Семов са млади, умни и амбициозни провинциалисти (единият при това чужденец), пристигнали в Париж с близки цели - да се образоват, развиват и просперират, но впоследствие избират различни пътища. Българският писател "оспорва" философията на Вотрен, че издигането в Париж по пътя на честността и образованието е бавно и невъзможно дори. Семов доказва, че е възможно, като последователно обвързва тази теза с българския национален характер, чийто носител е неговият герой.

Разликата в характерите на героите може да се "прочете" и в по-късно обитаваните жилищни пространства. Избрали пътя на лесното и унизително издигане, Растиняк и Дюроа спокойно приемат подарените от любовниците си жилища, докато Валери се пренася в достойно притежавани жилища - наето и собствено.

Тези разсъждения се подкрепят и от съпоставката на работните места на героите: Растиняк няма такова, пространствата, на които той се изявява, са салоните на аристократичните фамилии. Той търси забавленията и удоволствията в живота. Дюроа най-често пребивава в апартамента за любовни срещи - любовните авантюри са неговият път към успеха. Валери едновременно работи в гръцка кръчма, в лудницата и учи в Сорбоната, а накрая работи в известен кардиологичен институт. Смяната на работните места на принципа на градацията маркира неговия стремителен и достоен път на утвърждаване в чуждото европейско порстранство.

Парадоксално е, че не любовните авантюристи, а трудолюбивият и беден български лекар посещава магазини за цветя. Само той се разхожда в района на Айфеловата кула с поглед, устремен към нея. От благодарност и уважение към първите си приятели в Париж - Клод и Жанет - посещава гробовете им, докато Дюроа се настанява в брачното легло и в дома на своя приятел Шарл, на когото много дължи, но го забравя, нещо повече - цинично се подиграва с покойника. Макар че романът на Балзак завършва със сцена в гробището, читателят е убеден, че Растиняк няма да навести отново гроба на своя благодетел, който му е подарил новото жилище.

9. Принципи, житейски стратагии на героите

9.1. Растиняк

Млад, неопитен, но амбициозен, той трябва да усвои принципите на света, в който влиза. Единственият начин да преуспее е да ги превърне в свои.

Съветите на виконтеса дьо Босеан

"Колкото сте по-хладно пресметлив, толкова по-далеч ще стигнете."

"Гледайте и на мъжете, и на жените като на пощенски коне."

"Ако изпитвате истинско чувство, крийте го - иначе сте изгубен: няма да бъдете палач, а жертва."

"Успехът е ключът на могъществото."

"Ако жените рашат, че сте остроумен и талантлив, мъжете ще го повярват. Тогава можете да си пожелаете каквото ви хрумне."

Съветите на Вотрен

"Знаете ли как се напредва в Париж? Чрез блестящ гений или чрез умело продажничество. Сред тази човешка маса трябва или да връхлетите като снаряд, или да се промъкнете като чума. Честността за нищо не служи."

"Това е животът. Не е по-хубав от готвенето и също толкова вони; а щом си си поставил за цел да направиш нещо, няма как да не си измърсиш ръцете. Само трябва да знаеш как се измива мръсотията. В това се състои целият морал на нашето време".

"Париж е като горите в Новия свят. В тях бродят 20 различни диви племена и всяко си има свой лов. Вие пък сте ловец на милиони. Има много различни начини да се ловува. Едни гонят зестри, други разпродажби, някои ловят съвести... Ако се върнеш с пълна торба, поздравяват те, честват те в доброто общество."

Изборът на житейски принцип от Растиняк

"Аз трябва непременно, на всяка цена да забогатея! ...Богатството е добродетел!"

"Пълзи, понасяй всичко!"

9.2. Жорж Дюроа:

Основният принцип на Жорж Дюроа:

"Егоизмът за слава и богатство струва повече от егоизма за жената и любовта."

Грубостта, наглостта и безпощадното отношение към когото и да било са оправдани, след като му принасят полза.

"Твърдите хора винаги успяват, било с едно, било с друго средство."

9.3. Валери

Единственото бащино наследство - девизът на болния му баща - е основната житейска максима на Валери: "Който иска, може!" Чрез идеята за духовната приемственост между баща и син личната философия на героя, според която волята и силата на характера са важно условие за проспериране, се извежда от националната ни психология. Основана на стоицизма, вярата и упоритостта в труда, българската народопсихология е изразена в много народни мъдрости, една от които е:

"На добър син наследство не му трябва".

Житейският успех на героя на М. Семов е художествена реализация на националната теза.

10. Психологическа характеристика

"Характерът на човека най-често си личи по това, какви задачи поставя пред себе си. И разбира се, по средствата, с които си служи, за да ги постигне." (Марко Семов)

10.1. Растиняк

Той е противоречива, духовно неукрепнала личност, която се поддава на влияние на средата, в която живее, и на хората, с които се среща. Желанието му за бърз житейски напредък обяснява и бързата промяна в духовната му нагласа: "...понеже по душа беше типичен южняк, когато дойдеше ред да изпълни решенията си, се разколебаваше".

Чувства: изпитва болка, съмнение, съчувствие, осъзнава пошлостта на постъпките си, дори се срамува, просълзява се, изпитва "благородни тайни угризения...", но прекалената му амбициозност и устременост към забогатяване надделяват и героят преодолява тези чувства.

Любовта е средство, интрига.

Душевно състояние: постоянно противоречие между наследеното благородство и новите му възгледи за житейско удовлетворение и средставата за неговото постигане: "Аз искам да работя благородно, свято...".

"Като се видя с нови дрехи, ботуши, ръкавици, Растиняк забрави добродетелното си решение."

В края на романа героят вече е освободен от всякакви морални задръжки, което се доказва с финалните му думи към Париж: "А сега ще видим: аз или ти!". Сцената с погребението на дядо Горио има дълбок символичен подтекст - младежът погребва семейните чувства, всички патриархални ценности, за да се впусне с цялата сила на страстта си за забогатяване сред бойното поле на големия град.

"Че тази борба в рамките на цивилизацията е не по-малко ожесточена от тая по бойните полета, че точно това той първи е доказал, ето гордостта на Балзак" (Стефан Цвайг "Портретът на Балзак").

10.2. Жорж Дюроа

Чувства: гняв и озлобление към заможните, завист спрямо приятелите; не познава душевните страдания, раздвоения, угризения; не прави равносметки; не плаче; изпитва радост само при постигнат успех.

Любовта се отъждествава със сексуалния нагон и в този си вид дори е делова сделка.

Постоянно душевно състояние: самодоволство, самонадеяност, прикритост, лукавост, устременост към целта - богатството и властта, която то осигурява.

10.3. Валери

Богат вътрешен свят: образът на героя е изграден и чрез поток на съзнанието: осмисля случващото се, оценява го, съпоставя себе си и другите, родното и чуждото, прави равносметки, спомня си, мечтае, отворен към новото и различното, което го характеризира като търсеща и духовно неспокойна личност.

Позитивна емоционалност: не познава злобата, гнева, отчаянието, безверието, подозрението, страха, измамата, лъжата.

Преобладаващи чувства: любов, възхищение, благодарност, уважение към другите, искреност, чувство за собствено достойнство, национално чувство.

Любовта е морален импулс, стимул за успех (Мая), човешка потребност от топлина, уважение (Жанет).

Мечтателност: еднакво силна и в детството, и в зрелостта. Мечтата, а не прагматизмът - като при Растиняк и Дюроа, е неговата мотивация за високата цел.

Постоянно душевно състояние: пълна концентрация, устременост към поставената цел, което обяснява успешното преодоляване на всяко поредно изпитание и разкриват силен характер: смелост, граничеща с лудост, вяра в собствения ум, духовен стоицизъм, доказан в изпитанията, неугасващ духовен порив.

11. Отношение към културните ценности, към Бога

Растиняк и Жорж Дюроа нямат отношение към културните ценности. И те, като Валери, пристигат в Париж, но това не е свързано с желание да видят културните забележителности, които са негови емблеми.

Подобно е и отношението им към Бога - неговите нравствени послания не са коректив на поведението им. Парадоксално е дори, че първото влизане на Дюроа в църква е по повод любовната му среща с г-жа Валтер.

По-интересно е отношението на Валери към Бога. Той не е религиозен: "Не беше свикнал да се кръсти. В родината му църквата се съживи едва през последните няколко години...". Но срещата с Клод поставя началото на промяната в светогледната му нагласа. Поражда се вярата в единна духовна енергия, наречена Бог.

15. Пътищата на художественото внушение

В сюжета на двата романа ("Дядо Горио" и "Бел Ами") дуелите имат характер на символ. Организираният от Вотрен дуел за отстраняване на сина на Трайфер цели превръщане на дъщеря му Викторин в единствена наследница, от което трябва да се възползва Растиняк. В "Бел Ами" Жорж Дюроа се явява на дуел, за да защити честта на вестника, за който работи. А след този дуел той е герой и пътят му по-нагоре е съвсем открит. По символен път и двамата френски автори представят парижката цивилизация като бойно поле. Амбициозните трасират пътя си към успеха по нецивилизован начин - чрез грубо отстраняване на противника, което включва и кръвопролитието.

Картината "Исус ходи по вълните" в романа на Мопасан символизира самочувствието на най-големия парижки богаташ г-н Валтер. Закупувайки я и внасяйки я в дома си, той се уподобявя с Богочовека, демонстрира съзнание за явно превъзходство. Впоследствие всички забелязват външна прилика с Жорж Дюроа, което зататва смяната на ролите - именно Жорж ще стане новият Богочовек, като присвои богатството на Валтер. Така и става. Богочовеците в парижкото общество не са хората на духа, а онези, които имат богатство и власт.

Художественото внушение в "Цената" се опира на няколко ключови образа.

Белегът на Валери

Оставеният върху лицето на Валери белег от брадва е от онези, които "карат хората да те запомнят". Той подсказва силата и вътрешния потенциал на героя да стане велик. Прави го различен. Предсказва сигурния му успех в живота. В световната култура брадвата се среща като символ на власт, сила, решителност, правосъдие, като предопределеност или пожелание за щастие.

Лудницата - пространствен определител на различните

В лудницата "всички са или лекари, или министри, или писатели и знаменити художници". Това очертава границите на едно различно общество - това на неразбраните и отхвърлените, на непризнатите гении, от които светът се е отказал и които е захвърлил в покрайнините на Париж. В своя вътрешйн свят всеки от тях е велик, всеки притежава необяснима сила, която го прави различен.

Попадайки в дома на отритнатите душЈ, заживявайки в килера му, Валери започва да изучава пациентите на клиниката, да си обяснява техните странности, да открива някаква прилика между тях и себе си.

Използвайки лудостта като метафора за емоционално и духовно различие, Марко Семов представя вътрешната сила на Валери, обяснява смелостта му да напусне родината си в името на една на пръв поглед нереализуема мечта. Също като лудите, той притежава необясним за другите вътрешен гений.

В лудницата - мястото на различните - са поетът, който се е обявил за Аполинер; артистката, която знае наизуст цялата комедия "Мнимият болен"; катеричката, която все стои на дървото, хигиенистката, за която любовта е целият й живот; влюбените, вечно вгледани един в друг, забравили света; Клод - дъновистът, вгледан в слънцето, отдаден на общуването си с духовната енергия... Там отсяда и Валери - при различните - тук лудите не са опасни, а необикновени, странни и със самочувствие.

Клод и ролята на фантастичното

Образът на Клод - божествената проекция в реалността, визуализира лайтмотива "На лудите и Господ помага", затвърдява внушението за привилегированост, изключителност на героя, която в действителност е в характера му. Чрез фантастичните мотиви се внушава необикновеността в историята на българина, неговото, подобно на лудост, духовно различие.

Като част от обществото на лудите, Клод носи своята необяснима за околните вътрешна сила. Като дъновист, той общува със светлината и носи част от слънчевата енергия в себе си. Неговата помощ е сюжетно обяснение на неимоверно силните способности и воля на Валери, които имат градивен, съзидателен, благороден, а не деструктивен смисъл.

След смъртта на Клод чрез магическия отпечатък на ръката, чрез дневниците и часовника Валери усвоява неговия душевен гений и божественост, променя личния си светоглед и отключва своята вътрешна сила. Така художествено се въплъщава идеята на Дънов за разлагане на слънчевите лъчи, за ползването на положителната енергия, идеята за позитивната енергия на героя, за човешкото му благородство.

Чрез енергийната връзка Клод - Валери се свързват силата на духа и благородството, заложени в националната ни психика, с философията на Дънов, основаваща се на възприемането на добрата енергия на Слънцето: "Беше българин, учил в Америка, после в Русия... С поглед разлагаше лъчите на слънцето. За хората, които му вярваха, пропускаше онези от тях, които ги правеха добри и им носеха здраве. Вредните отпращаше настрани, там, където нямаше хора...".

Метрото свързва Валери с Париж, града на мечтите.

Пътят (от предградието до центъра на Париж) символизира неговия житейски път.

Приютяването в лудницата е спирка от неговия житейски път. По време на краткия престой на тази спирка Валери среща Жанет - миг от неговия път, спирка за емоционално зареждане в стремителното движение към целта, символно загатнато с бързината на метрото.

Айфеловата кула

"Желязната красавица" е символ на високата мечта на героя. Желязото се асоциира с твърдостта на характера, със силата на волята - необходимо условие за реализирането на голямата, извисената мечта.

Романът започва и завършва с почти еднакви сцени - Валери стои в подножието на Айфеловата кула, на тази желязна красавица. В началото няма пари да се качи на нея. В края има много пари, но отново не се възкачва. Героят е ценностно непроменен, не се изживява като победител (за разлика от героите на другите два романа - Дюроа е със самочувствие на "цар", Растиняк е психически готов да побеждава). Затова авторът оставя Валери пак в подножието на символа на цивилизацията, а в конкретната творба - и символ на духовния ръст на героя, на който се дължи и новият му социален статус. Нежеланието да се качи горе, на върха, отговаря на духовния строй на Валери - склонен към размисли, равносметки. Съзнанието за високата цена, която е платил в усилието да стигне мечтания връх, размислите за невъзможното пълно щастие намаляват радостта от успеха, а радостта е полет, пък макар и полет върху един железен асансьор. Затова той не може да влезе там, да се качи на върха - не се чувства абсолютен победител. "Постигнатите мечти са мъртви." Те вече не изглеждат така красиви, не са така влудяващи, както когато са се раждали, когато са живели в душата. Осъществената мечта принадлежи на миналото, а не на настоящето, в новата си позиция човекът я ревизира, остойностява я поновому. Така въпросът за цената на успеха се превръща във въпрос за цената на мечтата. Но въпросът за цената винаги идва след нейното сбъдване. Ако човек си го зададе преди това, той би унищожил мечтата. И все пак Валери оставя изкачването на върха на Айфеловата кула за по-късно, не се отказва от него. Така се внушава потребността от мечта, от възвисяващ порив.

Представените три романа визират различни епохи, разкриват различни човешки типове и поведенчески модели. Но и трите поставят вечната тема за стремежа към успех, за пътя към него. Така те поставят проблема за щастието, за възможните пътища към него. А какво е щастието? Всеки сам го открива и преоткрива. Индивидуалното човешко съзнание и нравствеността са неговият коректив.

"Може ли някой да каже къде е истината? И една ли е тя?" ("Цената")

 

 

© Елка Бабачева
=============================

© Български език и литература (електронна версия), 2009, № 4
© Електронно списание LiterNet, 27.11.2009, № 11 (110)

Други публикации:
Български език и литература, 2009, № 4.