ОЦЕЛЕЛИ ФОЛКЛОРНИ СКЪПОЦЕННОСТИ НА НАШЕНСКИТЕ РОМИ

Владимир Тороманов

web

"Сиромах човек, жив дявол" - казва една нашенска поговорка. Тя може да послужи и за мото на част от фолклорното богатство, което е събрано от Йосиф Нунев и Диана Нунева в двуезичното (билингва - на ромски и на български език) томче "Ромски фолклор от Горна Тракия". Приказките са преминали през годините, като носят оптимизъм и "рецепти" за оцеляване: бързина на реакцията, пъргавост на ума или, казано с други думи, хитрост и находчивост. Това са оръжията на гладния и на безимотния.

Вероятно в някои приказки по-прецизният интерпретатор ще открие опит за преодоляване комплексите на етнос, който от векове се е чувствал периферен за основното население. От друга страна, много са хората в едно общество, които са изпадали в позицията на маргиналния човек, и в този смисъл фолклорните единици носят типичен компенсаторен заряд (казано по-простичко: ако си беден, създаваш приказка как по чудо може да се забогатее; ако си физически слаб, измисляш легенда как по чудо можеш да се сдобиеш с неимоверна сила и пр.). Обаче става дума и за опита да се търси опора не само в чудните превращения, а също да се внушава и значението на силата на индивидуалния характер. Ситуационните обрати в сюжета на приказките понякога са свързани с порядъчна доза наивизъм, но и с донякъде шокиращ съвременния читател натурализъм. Тоест, на моменти няма колебания за употреба на цинизми, на думи, свързани с отделителната система у човека, както и на радикални сюжетни действия, които са си истинска смъртоносна кръвнина. Но нека не забравяме, че и фолклорни, и познати авторски приказки от класиката притежават сходни качества. В днешно време редица телевизионни или широкоекранни екшъни също съдържат във фабулата си много убийства, проливане на кръв. Тоест, хиперболата, отмъщението, алчността за пари или безогледността при постигането на определена цел винаги са били инструмент за фокусиране на първосигналните рецептори на възприемателя. Това е изпитано средство, съдържащо се в определени културни пластове или в конкретни жанрове.

По-интересното в случая е, че приказките в разглеждания сборник работят за поддържането на целенасочена митология: че ромът, въпреки несретата и жалкото си положение, винаги намира изход, постига се чудо. Беднякът става царски зет, заживява в разкошен палат и в охолство с красива булка. По тези белези фолклорните сюжети се родеят с мотиви от българския (по-умният трети брат, Хитър Петър) и от световния фолклор (Настрадин Ходжа, Аладин, най-малкият брат) и пр.

Някои приказки очевидно са продукт на модернизация: в сюжет с архаична форма са внесени по-съвременни понятия. Типичен пример за този вид наслагвания е "Младият ром".

В предговора на книгата е посочено, че тя е резултат от реализирането на проекта "Издирване, записване и популяризиране на ромския фолклор в Горнотракийската низина" на дружество "Еделвайс" - Ракитово, финансиран от института "Отворено общество" - Будапеща. Става ясно, че от октомври 1999 г. до май 2000 г. съставителите са обходили пазарджишкия регион, където живеят много роми и (като са се справяли с редица трудности) са записали автентични предания, легенди и приказки.

При редактирането на устните разкази съставителите и редакторът са успели да балансират добре между наложилата се на места елегантна езикова и словоредна шлифовка (всички сме наясно, че разговорната реч не се подчинява на правилата на писменото слово) и фиксирането на някои недовършени вметки и изрази, без които ще се загуби именно автентичността на устния разказ. Проявена е търпимост и към известна фрагментарност или пък към липса на връзка между отделни части и смислова последователност (по отношение на субектите на действието) на преданието или на приказката. Добросъвестността на събирачите на автентичния фолклор се доказва и от това, че не са спестени фолклорни истории, в които има следи на етническа ироничност, търсене на вина за бедите на ромите у други. Това е поредно доказателство за автентичност, за оцеляване на фолклорните разкази през повече от едно или две столетия (например преданията "Нашата държава", "Ромската история", "Фараон продава ромите").

"Ситият на гладния не вярва", "С хляба не си прави майтап", "Хлябът е най-голям" и други поговорки са характерни и за българския фолклор. Това показва, че не бива съставителите да бъдат обвинявани, че са заимствали от българското фолклорно наследство. Съвсем естествено е етноси, които живеят на една територия и в една социална среда, да са в непрекъснат културен обмен и взаимно ценностно влияние, включително и в областта на фолклора.

Сборникът съдържа също и анекдотични приказки, спомени, песни, пословици и поговорки. Вероятно тепърва събраното в него богатство ще стане обект на разглеждане от наши специалисти, също от чуждестранни изследователи, вероятно ще се породи интерес и от други издатели.

Разглежданата книга продължава уникалните усилия на издателката Малина Томова да предоставя на широката публика чрез издателство "Стигмати" фолклорно наследство, с което са богати някои етноси, населяващи България. Става дума за двутомник с ромски приказки (при съставителство на Йосиф Нунев) и за томче с турски приказки, насочени към най-младите читатели. Те също са не само с чудесно полиграфическо и художествено оформление, но и са двуезични. По този начин може да се улеснят поривите на учители, имащи хъс да работят за преодоляването на културни предразсъдъци и негативизъм, които не са рядкост в някои съвременни семейства и които моделират в негативна посока невинното детско съзнание. Приказките са чудесно средство за диалог и за дискусии по отношение на изграждането на толерантност към различния от нас по произход, по майчин език, по обичаи и религиозна ориентация.

© Владимир Тороманов
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2007, № 5
© Електронно списание LiterNet, 26.11.2007, № 6 (91)

Други публикации:
Български език и литература, 2007, № 5.