ЗА ПРАВОПИСА НА НОВИТЕ СЛОЖНИ ДУМИ И СЪСТАВНИ НАИМЕНОВАНИЯ

Владко Мурдаров

web

В книжовния български език има много сложни съществителни имена, състоящи се от две основи, които обикновено са от чужд произход. Особеното при повечето от тях е, че едната основа е подчинена на другата, като е свързана с нея без съединителна гласна. Такива са сложни думи като бизнесцентър, блоксхема, вакуумапарат, дербисреща, джемсешън, допингконтрол, киносалон, офистехника, пресконференция, радиопредаване, скисъоръжение, сноуборд, тенискорт, тестпрограма, фитнесцентър, фолкпевец.Днес тези думи се употребяват много често, а служат и като образец за много нови образувания под влияние на чуждите езици, с които сме били или сме в контакт.

Отделна група образуват сложните съществителни имена, в които подчинената основа, обикновено чужда по произход, е съкратена и се свързва с основната също без съединителна гласна. Към тази група се числят случаи като автомивка, демозапис, евроинтеграция, екосистема, електроуред, масмедии, микропроцесор, миникалкулатор, спецслужби, телекомуникации, хидромелиорация.

Когато в началото на 80-те години на миналия век се приемаше първият нормативен правописен речник на българския книжовен език, се наложи начинът на записване на тези думи да бъде точно определен, тъй като броят им изведнъж значително започна да нараства. Макар че тогава беше дадена категоричната препоръка те да се пишат слято, в масовата практика продължи да цари колебание.

То се изразяваше в това, че думите от първата група се оформяха или с малко тиренце между частите, или, много по-често, двете им съставки се пишеха отделно и така превръщаха сложните думи в съставни.

При втората група думи положението беше по-различно, като само в отделни случаи се срещаше колебание в правописа им. Така ставаше например при думи, съдържащи видео - видеоцентър, порно - порноиндустрия, супер - суперзвезда, фолк - фолкизпълнител, фото - фотосесия и др., където влияеше фактът, че съкратената основа също беше започнала да се употребява като самостоятелна дума и ги изравнява със случаите от първата група.

Поради колебанията в записването естествено се наложи мнението, че би било разумно онова, което се случва в речта ни, непременно да намери отражение, като се стигне до промяна (или поне до отваряне) на действащото правило, регламентиращо правописа на думите от първата група, за да отговаря той на писмената практика на съвременния българин.

Изборът, който беше направен в академичния правописен речник от 2002 година, е да се допусне отварянето на правилото. Това означава, че продължава да се препоръчва слятото писане на думите, но едновременно с това се допуска и разделното им писане. Следователно днес е еднакво правилно да се пише и бизнесцентър, и бизнес център, и офистехника, и офис техника.

(В скоби ще посоча, че само в отделни случаи трябва да се запази единствено слятото писане, за да не се достигне до двусмислие вследствие на разделното. Заради това например е единствено правилно да се пише голмайстор или поппевец.

Независимо от дадената свобода при някои от сложните думи разделното писане е много рядко. Това важи преди всичко за случаи със съставка радио - радиопрограма, кино - кинопрожекция, и някои други, които са се наложили по-отдавна в езика и с чието слято писане българинът е свикнал.)

Припомням, че даваната препоръка важи преди всичко за случаите, когато първите съставки на сложните думи съществуват в българския език като самостоятелни думи и това се съзнава от всички. По този начин тези бивши сложни думи на пръв поглед се превръщат в съставни наименования, в които едната дума поема функциите на приложение към другата.

Извършеното отваряне на правописното правило, което беше съобразено с масовата писмена практика, засяга доста думи и то беше прието с облекчение от обществото. Заради това днес в писмените материали, с които се сблъскваме всеки ден, ще видите изписани преди всичко бинго зала, брейди облигации, бънджи скокове, дерби среща, домино ефект, допинг контрол, интернет програма, нето премия, паник бутон, секс робиня, соло изпълнение, стерео микроскоп, тенис клуб, тото печалба, фитнес център, чалга изпълнител, чейндж бюро, шах турнир, макар нормата да препоръчва и слятото им писане.

Както многократно е отбелязвано, допускането на (правописни) дублети в книжовната норма води до това, по-късно да се наложи само една от двете препоръчани форми. Изводите ми от развоя до този момент са, че много скоро ще трябва отново да се извърши промяна в правописното правило и при разглежданите сложни думи ще се утвърди като единствено възможно разделното писане, което действително ще ги превърне в съставни наименования. За това обаче ще са ни нужни още наблюдения във всички области на писмените изяви на българина.

(Допускането на правописни дублети води до особено затруднение при съставянето на новите правописни речници, защото при тях в словника обикновено се включват само думи, но не и словосъчетания. Неотбелязването на възможността за разделното писане на такова място обаче подвежда читателя и той решава, че то не се допуска. Това налага да се намери някакво решение по въпроса и в подготвяното ново, преработено издание на нормативния правописен речник. Възможно би било при всяка от отделните първи съставки в словника да се въведе специална статия, където да се отбележи с примери предоставената свобода на графично оформяне.)

2. В нашия правопис още преди първия нормативен правописен речник практиката е наложила сложните съществителни имена, при които за подчинена основа е използвано съкратено прилагателно име (предимно от чужд произход), да се пишат слято. Поради тази причина в масовата практика (почти) няма колебания как да се оформят сложни имена като аудиосистема, биомеханика, геополитика, еврокомисар, енергооборудване, етнополитика, зоосвят, компактдиск, космофизика, магнитоносител, мотоклуб, националдемократ, порноиндустрия, психотерапия, термоизолация, турбогенератор, хидросистема.

(От тази група трябва да бъдат разграничени отделни по-особени съчетания, използвани в момента в езика ни, в които подчинената част може да се разглежда като съкращение на прилагателно име, образувано от различни видове чужди съкращения или съчетания. Такива са например комбинации като имейл съобщения или онлайн режим. Действително те се срещат рядко в речта, но за тях трябва да се знае, че отделните им съставки се пишат разделено.)

По-особен случай в речта ни днес представляват особени съчетания, наложили се през последните години, в които подчинената част може да се разглежда като съкращение от прилагателни имена, представяни с различни буквени съкращения, писани с главни или малки букви. Правилото за тяхното писане беше утвърдено в нормативния правописен речник от 2002 г. и гласи, че те трябва да се пишат разделно. Такова е например положението при АГ отделение, ВиК части, ДНК фактор, ЕКГ данни, жп възел, ЕС лидер, МВР център, СДВР шеф, СДС депутат, ТБЦ бактерия, тв репортер, УКВ програма.

Мотивът за това решение беше, че повечето съвременни българи не възприемат първата съставка в посочените примери като част от някаква сложна дума, а като съвършено самостоятелна дума, участваща всъщност в съставно наименование. Понякога при този тип съчетания поради незнание използваното съкращение при писане погрешно се свързва със следващата дума чрез малко тире, за да напомни сложна дума, макар тук структурата да е много по-различна и да изисква различно решение.

Днес понякога като подчинена част в съставните наименования може да се появят и съкращения, изписани не с кирилица, а с латиница. Такива са например често срещани комбинации като CD плейер, DJ парти, GSM оператор, GPS система, HIV вирус, PIN код, PR агенция, PVC дограма, SIM карта, SMS съобщение, TIR карнет, US президент, VIP гости. За тях също важи правилото, че трябва да бъдат писани отделно от следващата съставка, а свързването им с малко тире, наблюдавано понякога, е неоснователно.

(Броят на съчетанията, които съдържат в себе си като първа съставка BG - BG гражданин, BG паспорт, BG политика, постоянно расте, като при тях почти не се допуска грешно записване, но те дразнят със своята маниерност, която обаче трябва да бъде обект на друга оценка.)

© Владко Мурдаров
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2008, № 1
© Електронно списание LiterNet, 20.04.2008, № 4 (101)

Други публикации:
Български език и литература, 2008, № 1.