Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МАЙ ИМАШ ВСИЧКО, САМО НЕ МЕЧТА

Велина Петкова

web

К. беше един от ония безработни самотници, които изкарваха парите си, като пишеха есета или разкази за нискотиражния вестник на малкото си градче в най-нечетените страници. Напоследък и сам не си вярваше, че някога ще стане велик писател, но не се и замисляше много върху това. Беше се научил да страни от околния свят, за да не се обижда от малките деца от квартала, които му се подиграваха за старомодните дрехи или мизерната квартира. Беше свикнал да спи по-малко, защото си нямаше жена, която да му готви и чисти, а денят му се струваше кратък, когато трябваше да свърши всичко това. Не се оплакваше от много работа, просто защото рядко му даваха да се изяви. Нещата, които пишеше, бяха толкова дълбоки и изпълнени с чувства, така съкровени и истински, че рядко ги публикуваха. Изискванията на вестника бяха различни - те търсеха да съобщят вече наученото от другите вестници, отразяваха случките от преди два дни без особени подробности и разяснения - ако успееш да попрепишеш първи и да го предадеш на редактора, може и да се прибереш с хонорар в джоба. Малко внимание се обръщаше на последните страници на вестника, онези, с по-ситния шрифт. Но тъй като много хора вярваха, че така ще се прочуят с таланта, който считаха, че притежават, затова и доста неща пристигаха за тази рубрика.

К. беше забравил какво е да те прегърне и поощри някой. Мъчно му бе за жената, която липсваше до него. Мъчно му бе, че си няма дете, за което да се грижи, но това го и облекчаваше, защото, ако имаше, нямаше да може да се справи. Затова пък, когато пишеше, душата му запяваше тъжната песен на живота му, текстът оживяваше и вълнуваше. Музата за него беше причината да живее. Ако я нямаше, все пак щеше да е умрял от глад. Но тя го крепеше и духовно. Беше си изградил защитна стена от околния свят, а Музата беше името на сигурността му.

Един ден същата тази Муза го накара да остави съдовете в мивката и да седне пред белия лист. В разказа му се говореше за мъж, който не бил лишен от нищо - пълна негова противоположност. Имал си семейство с две деца, обичлива съпруга, сигурна работа и завистливо бъдеще. Живеел щастливо със семейството си в богата къща, като онези по филмите, както К. обясняваше, имал дори жена, която да върши работата на съпругата му - да чисти, готви и глади дрехите. Мъжът с нищо не можел да се оплаче, освен с едно... Казват, че мечтите са смисълът на живота. Те те държат изправен и те мотивират да успяваш. Мечтата на този мъж била вече избледняла във времето. Не му оставало за какво повече материално да мечтае. А и нямал време, работата му била важна и отговорна, той бил нещо като управител на фирма, който все бързал за някъде. Понякога сам се чудел какво му има и защо се чувствал празен, въпреки че всичко си имал. Но така и не се сещал, че мечтата отдавна се е загубила някъде из чекмеджетата на бюрото му. Започнал да се чувства неуверен, плашел се какво ще му донесе бъдещето. Нямал време да разговаря вече дори и със съпругата си, децата му пораснали и се отделили от него (и те преуспели, само че в чужбина). А той така упорито продължавал да се труди и да си пие приспивателните преди лягане...

Изведнъж К. спря с историята си, без да я довърши. Обичаше това, което пишеше, обичаше и героите си, те бяха част от неговия свят, за него беше важно с какво ще ги срещне. За първи път не довърши разказа. Не му се искаше да обрече мъжа на сигурно нещастие. Не му се искаше да го осъди да бъде немечтател, да бъде някой, загубил пламъка си за живот. Написа обаче заглавието "Май имаш всичко, само не мечта".

Минаха няколко дни, но К. Не завърши разказа си. Учуден, откри и за себе си нов смисъл в това, да се мечтае. Разбра, че мечтите са "фитилът", който разпалва и поддържа огъня на живота ни и му дава сладко-тръпчивия вкус на омарето. Усещането, че животът ни има смисъл.

 

 

© Велина Петкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.12.2007, № 12 (97)