Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

web

ВЪТРЕ В МЕН живее чудовището. То обича да спи, да се фука, да преяжда, да си бърка в носа и е много разсеяно. Знаят за него. През лятото го наказват да чете учебници.
То обаче се рее, прозява се, шава нетърпеливо на стола. От това се получава страхотен сърбеж. Иска да се катеря, да яхам, да вися, да обирам, да чупя и да тичам, да тичаме след много апаши. Чак до вечерта, когато слънцето едва се подава, и скрити, отдавна забравени, наблюдаваме от паяжините на тавана. Тогава чудовището започва кротичко да ми се моли. Аз ни довличам до баба и нейната печка.
С чудовището четем много. То казва, че ще ставаме писател. В стаята на Леля ми има планини от книги. Често ги чуваме, като се сгромолясват. Защото досега само е свирила, но един ден започна да вика и да троши с цигулката зъбите на рояла. После изхвърли грамадния фикус през балкона. Добре, че долу нямаше никой.
Аз му взимам на чудовището, които поиска. Тайно, защото не ни дават.
Обаче усещат и почват да дебнат. Хитри - през очилата. Заключват ги. Знам къде слагат ключа и си дочитам. Обаче веднъж го скриват наистина. Чудовището е бясно. Крещи... ще чета, ще четаааа, колкото искам, и ще играя... вещица стара... и не искам да уча.
Искам си книгата...
Дават я.

Сега чудовището е голямо. Има лице на жена. Вътре в него подскача малко момиченце, с тънки крачета. Чудовището мъчи, блъска и скубе едно момченце - също чудовище, и неговия баща.
Чак когато заспят, в голямата стая до камината си играят тихичко три малки деца.

 

 

© Виргиния Захариева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.06.2008, № 6 (103)

Други публикации:
Виргиния Захариева. Кадрил късно следобед. София, 1996.