Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ТЕЛЕГРАМА

web

На Силвия Ч.

I.

Не можеш да си представиш
колко близо съм -
в твоята къща
дори
в твоя диван -
мека пружина стене под тежестта ти
тежестта на всички тези години
прекарани заедно
в краищата на два телефона

Дори да ги забравим отворени
звуците ще бъдат еднакви
докато някой реши
от скука
да се обеси на нашия кабел

Аз съм твоята пропаст
плъхът с който играеш на тъмно
и който на зазоряване
съблича изтънялата кожа

Накъде
с тези куфари
и кутии за шапки -
отдавна пристигнахме

Нахлупили ниско
широките периферии
чакаме да дойде шофьорът
който няма да ни закара
където...

Искаме
нещо да му покажем
нещо да му покажем
гледаме врата необръснат
студения блясък на луната-фуражка
съвсем омагьосани

На четиридесет
ще бъбрим
не е зле да си намерим
любовници
и час по час
надничаме в тенджерата
където под зеленчуците
те едвам шават

Докато ми четеш
последното си стихотворение
полюшвайки се на виенския стол
аз плета ръкавица
да сложиш на ръката
която ще ми помаха за сбогом
от влака
София - Тян Цзин

Нима ще прекараш
живота си
клечейки край някаква ваза -
колко можеш да се преструваш
че съвсем не забелязваш
тези дракони
сини
зелени
бясното им летене
клечейки
край някакви ваза

Светът не е куче
вечер
да идва на твойта врата
да получи там нещо
и ако иска да се забрави

Може би
да го подириш
из ония потайни места
където ще му дадеш
каквото на тебе ти трябва
и ще си тръгнеш с други неща

Ти завърза платното за Нищото
и по-тежка от всякаква котва
се заби
в най-дълбокото

Аз разбирам
липсата на разки движения
истински ти подхожда
затова
твоите шапки
зелено-спокойни
плуват из въздуха

Тогава поне
дай душата си
на някоя риба
но не я питай
кога ще се върне

Вярно
къде да се иде -
в локалите
вече няма редки животни
няма и кой да ги опръстени

Но намерих
една книжка
в която пише -
последните две сме ние
и законът е длъжен
да ни опази

II.

Досега лъгах
при това
най-безсрамно

Вече съм на една друга гара
край други релси
косата ми
отдавна не е права
и стрелочникът
малко луд
я разресва

Той се задъхва
блестят копчетата му
в здрача
ако натисна
едно дори
целия напосоки ще щръкне
ти знаеш

Аз обаче
хитрувам
как дотук
да примамя
твоите обеци
тихичко да звънят
поръбвайки полумрака
твоята бяла кожа
защото съвсем притъмня
а няма добри абажури
само крушки високо отгоре

Един мравчок
се препъна
в косъма ми
настръхнал

Понеже
днес дават
от едното повече
утре от същото
после още
но
идва ден
всичко
което си имал
ти се отнема
и се дава друго
а може и да не ти се даде

Бонбонки
в кесия -
отъркваме се
шумим
карамели
шоколадови
кисели
срещу повръщане
и нататък
така

След
следобедния ядач на бонбони
само хартийки
обикалят из вятъра

Затова ето ухото ми
викай
всеки път
когато ти се мълчи

Телефона
го подарих на началник-гарата
изпран и изгладен
в кутия със нафталин
молците
страшно обичат
вълна от думи

Изпуснала съм си
нещо
в очите ти
трябва
на всяка цена
да го взема

Само да не се довлече
онова старо животно
нашто приятелство
между нас да издъхне
утринна вейка
как ще го понесе

С лице подарено на Изток
напарих завистлив бял ориз
вземи клечки седефки
зърно по зърно
да преглътнем -
не което влиза
е страшното -
а което излиза от нас

Сложи най-изисканите коприни
защото
много ще пием
и ще се капем със соса
ще ми четеш
Башо и Исса
а аз все ще гледам да вмъкна
и нещо мое

Докато станем
два свитъка стари
с хълмове
уморени ездачи
с планини и морета -
измамни пейзажи
над два
твърде червени
печата

Ти на кого остави децата?

ВЕЙ ДЖЪН

 

 

© Виргиния Захариева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.04.2008, № 4 (101)

Други публикации:
Виргиния Захариева. Кокошката с зашитото око. София, 1992.