Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

web

СРЕД ЖУЖЕНЕТО НА ПЧЕЛИТЕ ПАДНАХ в една книга, после в друга. Унесох се, заровила нос из буквите, с дъх на топла хартия и на трева. Капка мед. Обследвам пътя на мравката, която иска ръката ми, втренчена в историята на един заможен китаец. Отдавна умрял. Взел си жена от добро семейство, обладаваща качествата, определени от правилата:
Да бъде скромна, смирена и любезна, да почита и уважава съпруга си, да се поставя след другите, да не споменава заслугите си, да не умува много върху грешките си, да понася упреците и липсата на внимание, да реагира на всичко със сдържаност.
Да си ляга късно и да става рано, да не клинчи от работата от зори до късна доба. Да не обсъжда личните си проблеми, да е търпелива и в трудните, и в лесните задачи, да е чиста и спретната - иначе казано, да бъде старателна.
Да служи на мъжа си според установените правила, да е спокойна и да се владее, да избягва смях и шеги. (О, Господи!) Да отдава всичките си грижи на свещената храна, която се поднася на прадедите. Тоест да е достойна да продължи рода на съпруга си.
Но никой в дома й не бил я учил на изкуството на любовта.
Когато мъжът се опитвал да влезе в хармония с душата й, шепнейки изкусителни строфи, тя смутена побягвала. Един ден отишъл и купил една богато илюстрирана книга. Взел младата съпруга на коленете си и заедно я отворили. Въпреки че трептяла от срам, разглеждали, водени от ръката на неизвестен художник, проникнал в хилядолетните пластове на най-старото удоволствие.
Денят се изнизал и в полумрака все още просветвали копринени страници с рисунки, коментари и препоръки. Съпругата била съкрушена. Какво ли не пробвал съпругът. Тя си оставала все тъй изрядна, но глуха за езика на тялото. Накрая я върнал на семейството й. И си взел друга жена. И все по-често се застоявал във виолетовите покои на младите си наложници, където...
Едва успявам да захвърля книгата и да се присъединя към долната част на тялото си, изкачило неочаквано върха на удоволствието, което изисква да се превръщам в друго. Готова да се забия в ножа. Само да видя как идваш в това изгубено село с опушени дракони... да обичам, умирайки бавно, смесила сокове с изтичаща кръв...

 

 

© Виргиния Захариева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.06.2008, № 6 (103)

Други публикации:
Виргиния Захариева. Кадрил късно следобед. София, 1996.