* * *

web

СРЕД ЖУЖЕНЕТО НА ПЧЕЛИТЕ ПАДНАХ в една книга, после в друга. Унесох се, заровила нос из буквите, с дъх на топла хартия и на трева. Капка мед. Обследвам пътя на мравката, която иска ръката ми, втренчена в историята на един заможен китаец. Отдавна умрял. Взел си жена от добро семейство, обладаваща качествата, определени от правилата:
Да бъде скромна, смирена и любезна, да почита и уважава съпруга си, да се поставя след другите, да не споменава заслугите си, да не умува много върху грешките си, да понася упреците и липсата на внимание, да реагира на всичко със сдържаност.
Да си ляга късно и да става рано, да не клинчи от работата от зори до късна доба. Да не обсъжда личните си проблеми, да е търпелива и в трудните, и в лесните задачи, да е чиста и спретната - иначе казано, да бъде старателна.
Да служи на мъжа си според установените правила, да е спокойна и да се владее, да избягва смях и шеги. (О, Господи!) Да отдава всичките си грижи на свещената храна, която се поднася на прадедите. Тоест да е достойна да продължи рода на съпруга си.
Но никой в дома й не бил я учил на изкуството на любовта.
Когато мъжът се опитвал да влезе в хармония с душата й, шепнейки изкусителни строфи, тя смутена побягвала. Един ден отишъл и купил една богато илюстрирана книга. Взел младата съпруга на коленете си и заедно я отворили. Въпреки че трептяла от срам, разглеждали, водени от ръката на неизвестен художник, проникнал в хилядолетните пластове на най-старото удоволствие.
Денят се изнизал и в полумрака все още просветвали копринени страници с рисунки, коментари и препоръки. Съпругата била съкрушена. Какво ли не пробвал съпругът. Тя си оставала все тъй изрядна, но глуха за езика на тялото. Накрая я върнал на семейството й. И си взел друга жена. И все по-често се застоявал във виолетовите покои на младите си наложници, където...
Едва успявам да захвърля книгата и да се присъединя към долната част на тялото си, изкачило неочаквано върха на удоволствието, което изисква да се превръщам в друго. Готова да се забия в ножа. Само да видя как идваш в това изгубено село с опушени дракони... да обичам, умирайки бавно, смесила сокове с изтичаща кръв...

© Виргиния Захариева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.06.2008, № 6 (103)

Други публикации:
Виргиния Захариева. Кадрил късно следобед. София, 1996.