Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИЗ ДНЕВНИЦИТЕ НА КОКОШКАТА С ЗАШИТОТО ОКО
Есента, стара къща край Сена

web

2 Септември

Всъщност така и не мога да установя кой и по какъв начин се бе материализирал в тялото ми през изминалите месеци. Във всеки случай не е приятен тип. Което се вижда и от почерка. Но ако все пак си послужа със сравнение - това е малко животно, което непрекъснато го тресе. Окото му е грижливо закърпено с червен вълнен конец, факт, за съжаление не увеличаващ способността му да вижда. То присъства в една-единствена вдлъбнатина от действителността, обживяна до втръсване, и само вроденият му мазохизъм го задържа още в нея.
Напрегнато е.
Дори може да се каже, че е оглозган нерв, развил се до отделен вид на материята...
Разбира се, това създание се преоблича за вечеря.
Но как трепти неговата папионка...

7 Септември

Реката като шевна машина.
Лилии, листа, огромни плюски,
над прозрачни жаби с тикове -
тропосани
от гъски
ситно над водата,
само близвайки с краче последно
слънцето.

13 Септември

Лицето ми се мени непрекъснато.
Бодли, пера, кръпки, цели валма. Пъпки също. Не рискувам да се огледам дори в реката. Само вечер пламъци в огнището, докато слепокът тананика:
Мишки в шкафа
мишки във мазето
в кухнята
мишки пред камината, по масата
и в телевизора е пълно
Домашните пантофи - два големи плъха,
пак ги няма.
Ето как се получава усещането за пантоф.
Под стълбата до стария хармониум открих цепнатина, в която се оттича удоволствието.

14 юни

Днес е Петдесетница. Утре Свети Дух.
Готова съм конеца да изтегля като сабя и да опаткам змея, сред кукдкудякане и песни.

17 юни

Банята -
яхнала дървесните корони,
с водоравни дървени стени
и небесен под отдолу - мравки на звезди
Денят, завинаги оплетен в корсета на costume de pays
Ваната - едно chateau позеленяло
жълта тиква и пауни с отпорени глави.
...Извират отровни шампоани.
Същия ден - по-късно
Лодката - пътуване безкрайно, нагоре към отверствието, от което сме дошли.

21 юни

Снесох Сена!
Сутрин - сънена,
зелена по обяд,
привечер със сенки примирени.

36 юни

Явно местонахождението на оня тип със зашитото око е изяснено.
Тогава къде съм била аз по това време?
Напълно ми е невъзможно да дам сведения.
Това обяснява и липсата на послания.
Сега обаче, като наскубя няколко букета за китайските ми вази (в които моля ви са уринирали), ще си пусна Шости (Дмитрий) и ще видим...

6 Януари

Премина мехурче от шампанско,
теглено от самолет.

 

 

© Виргиния Захариева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.04.2008, № 4 (101)

Други публикации:
Виргиния Захариева. Камъкът, който не слуша реката. София, 1989.