СДЕЛКА

Венцеслав Николов

web

И аз реших да си продам душата. За какво ми е, само проблеми създава. Оня ден един дедик ме настъпи в трамвая и вместо да го фрасна по мутрата, взех, че го съжалих. Толкова се ядосах на себе си, че слязох и продължих пеш. Вървя и размишлявам, а окото ми все във витрините, чудни неща изложени там, от хубави по-хубави, бяла техника ли не щеш, дънки едни си харесах, касетофонче, те сега излизат от мода, та по-евтино го даваха... Обичам да си купувам разни неща, лошото е, че в портмонето ми само квитанции и разписки има, аз пари в него не държа, като ми дадат на 6-то число заплатата, направо в магазина я нося и си вземам нещо. Нали разправяха, че на другия свят нищо нямало, поне тук да се зарадвам.

В училище бяхме учили за един, Фауст се казваше май, та той изгодно си беше продал душата, оттам се сетих. Не дочетох тогава откъса в учебника, млад бях още, не знаех, че ще ми затрябва. Мислех си: светлото бъдеще е пред мен, нали така ни и учеха тогава. Пък то се оказа едно, не ти е работа. По цял ден се трепеш, пари няма, а вечер и музика не можеш да си пуснеш: “Не може, викат, пречиш на другите!...“ Щото аз обичам силно да слушам, момичетата с усилватели пеят, но и аз им помагам, като го надуя до края, най ми е кеф!

В службата издебнах, като го нямаше шефа, та се поразрових из интернет. Много файлове имаше за онзи Фауст, отворих няколко, достатъчно, за да разбера, че всъщност ми трябва един друг: Мефистофел се казва, той е купувачът... Шефът в това време се върна, начумерен един, та трябваше бързо да затворя прозореца. По-късно ще опитам в Google да потърся адреса... Работя си аз, ама все за онова си мисля, колко ли ще дадат за душата ми? Току-виж за повечко се разберем, може даже и колело със скорости да си взема. Веднъж влязох в църквата, дето е на главната, много печеше слънцето, а пък там прохладно, приятно. Хора имаше доста, седят на пейките и слушат, а свещеникът им говори. Не всичко разбрах, но останах с впечатление, че душата е ценно нещо. Току-виж стигне и за колица, една ланчия съм си харесал, бижу! Само че със заплата не можеш я купи. Да открадна няма откъде, на мен няма да дадат... Ще трябва добре да внимавам и да не отстъпвам от цената... О, с папката тръгна шефът, едва ли скоро ще се върне... Я да видим сега? Даа, това ще е... виж ти, цял сайт имат, даже скайп... Искам ли да се регистрирам? Защо не, като постоянен клиент сигурно ще имам предимства... Име, фамилия, предмет на сделката... продажба, така, кликваме на душа... Ето, готово: “Вие сте регистриран потребител на Мефисто и ко. Добре дошъл при нас. С кого искате да преговаряте?” С кого, с главния, разбира се. Другите сигурно са за дребните сделки, а на мен повечко пари ще са ми нужни. Значи натискаме едно, после Yes, май че е всичко?... Нека си обработва данните, да не помисли, че бързам, това ще намали цената.

... И костюм и десетина ризи ще ми трябват - размишлявам, - само първо да изберем цвета на колата. Сега са модерни сребристите, но и нещо по-червено ще ми хареса, да бие на очи... А няма ли да е по-добре спортна да взема, “вууу” и издухваш всички от пътя?... А, вече са готови, браво, бързо работят... Какво, какво... “Вашият номер е... Моля, изчакайте обаждането на нашия оператор!” Абе да не са луди тези - една, две, три запетайки... това прави четири милиарда... и 452! И се скриха проклетниците, като че ли за килограм сирене си говорим, а не за безсмъртната ми душа... Ей, ей, покажи се пак, можеш и с някой от помощниците да ме свържеш, не е нужно с най-главния, нямате ли представители за отделните държави или така, по места. Тъй де, да не би всички компютърджии все с Бил Гейтс да разговарят!

... Ама и аз съм един наивник, на книгите ще вярвам! Седнал съм да си губя времето с тези... Що не ида за малко до Германия, чувам там доста пари можеш да събереш от празни бутилки. Те са по-напред в екологията, плащат и за боклука. За касетофончето не вярвам да стигнат, но поне за дънки ще има, вярно, май втора употреба бяха, но ми отиваха...

Абе този Фауст, дали наистина си е продавал душата? Сигурно лъжат, те, писателите все си ги измислят едни!

Пърша, август 2010

© Венцеслав Николов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.10.2010, № 10 (131)