Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА МОРАЛЕН КОДЕКС НА УЧАСТНИЦИТЕ В ПРОЦЕСА ПО ОПАЗВАНЕ НА НЕДВИЖИМИТЕ ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА

Валентина Едрева

web

Случаят с проекта за преобразуване на хотел "България" и зала "България" - две знакови сгради не само за столицата, но и за цяла България, и обясненията на колеги, че всъщност тази сграда се запазвала, реновирала и т.н., както и редица други случаи на неадекватна намеса върху сгради - паметници на културата, ме провокира да предложа на обществото ни този документ, тъй като битува дълбоко неразбиране на материята - опазване на културно-историческото наследство.

Недвижимите паметници на културата, като част от културно-историческото наследство на народа ни и на света, са предмет на особен интерес от обществото и следва да са достояние на цялата общественост.

Във връзка с това тяхното дълговечно запазване и подобаващо представяне пред обществото са предмет на дейността по опазване на недвижимите паметници на културата. Тя включва различни по вид действия, извършващи се от хора с различни професии, квалифицирани със специфични знания и умения в областта по опазването на недвижимите паметници на културата, които общо ще означаваме като реставратори. (Тук за краткост недвижимите паметници на културата ще означаваме като ПК). Общо казано, професионално ангажираната група от участници в процеса по опазване на ПК включва архитект-реставратори, инженери конструктор-реставратори, технолог-реставратори, художник-реставратори, озеленители-реставратори, строители-реставратори и всички необходими специалисти по видовете намеси в ПК или така наречената група реставратори (на проектантите и изпълнителите).

Тук като подгрупа спадат и изпълнителите - строители, реставратори и други, които нямат законови правомощия, и за съжаление, в България от тях не се изисква определена специфична квалификация по норматив.

Към тази група на проектантите-реставратори би следвало да се включат и специалистите от Националния институт за паметниците на културата, които имат методически и контролни функции по отношение опазването на недвижимите паметници на културата и които са оторизирани от Закона за паметниците на културата и музеите да следят за адекватна намеса по тях. Но средствата и числеността им е толкова малка, че те не могат да обикалят страната, за да контролират дали всички, които участват в процеса на проектиране и изпълнение на намеси по ПК, са коректни.

Тук следва да се приобщят и археолозите-проучватели, които разкопават археологическите паметници на културата. Те трябва да поемат ангажимент, че ще включват превантивни методи за опазване, заедно с финансиране за първа защита на разкопаваните части на археологическите ПК, докато се проучат и се изготвят проекти за бъдещото им консервиране, реставриране и социализиране.

Недвижимите паметници на културата, като материални субстанции с голяма стойност, имат различна форма на собственост. Другата голяма група от хора, ангажирани в процеса по опазване на ПК, са техните собственици, които могат да бъдат частни лица, държавни и общински организации и др., както и със смесена собственост. Съгласно нормативната уредба всички собственици на недвижими паметници на културата са длъжни да ги опазват, съхраняват и поддържат в изряден вид. Към тази група следва да причислим и всички ползватели на недвижими ПК и концесионери, т.е. всички, които влагат средства при използването им за свои цели.

В последните години се забелязва една тенденция за подмяна на материалната субстанция на недвижимите паметници на културата с преизграждането им или до такава степен префасонирането им, че почти изчезва автентиката им. Това са случаите на намеса от собственици с пари, които вместо да ги вложат в класическа реставрация на ПК, търсейки максимален лукс, комфорт и печалба, чувствайки се ограничени от даденостите на ПК, го разрушават, като го разширяват и преизграждат. Такива собственици, въпреки възможностите си, допринасят за унищожаването на ПК. Защото такава намеса се допуска в изключителни случаи за паметници, които не могат да се съхранят по никакъв друг начин, но са толкова значими, че е необходимо тяхното повторение или спомена за тях, но в този случай автентичността им е загубена и значението им се принизява. Другият случай, който също е масова практика, е изоставянето на недвижимите ПК, неполагане на елементарни грижи и усилия за опазването им, докато се самосрутят. Това е тоталното унищожаване на ПК.

Недвижимите паметници на културата са обект също на Закона за устройство на територията като продукт на човешката дейност в областта на градоустройството, лесоустройството, архитектурата и строителството. Във връзка с това всички инвестиционни инициативи за намеса в тях и околната им среда подлежат на одобряване от органите на МРРБ и техническите служби в общините на населените места, по-специално от главните архитекти на общини и райони и кметовете им, които са оправомощени по ЗУТ. Кметовете на общини и главните им архитекти са другата група от хора, ангажирани в процеса по опазване на ПК, които с издаваните административни актове, поради несъвършенствата на законовата уредба, могат да нанесат непоправими щети.

И накрая, но не на последно място, идва групата на сдружените граждански общности - приятели на културно-историческото ни наследство. Тук могат да се включат всички, които милеят за опазването на ПК, в това число Националният комитет на ИКОМОС, Съюзът на архитектите в България, Съюзът на българските художници, ДОКОМОМО и др.

Докато първите три групи имат правомощия за пряка намеса по ПК при вземане на решения като предвиждания, проектиране, съгласуване, одобряване, изпълнение на различни намеси, последната група няма правомощия за намеса. Тя може да служи като обществен оценител, като коректив при неадекватни мерки и намеси върху ПК, с изяви в медиите, но за съжаление, тяхното сдружаване трудно се организира у нас.

Първите три групи, оправомощени в различна степен от различни закони, поради несъвършенствата на нормативната база понякога вземат различни решения, коренно противоположни, продиктувани от собствените им интереси, които най-често са в ущърб на ПК.

Структурата на стария Институт за паметниците на културата (НИПК) беше разчетена да удовлетворява всички необходими действия за юридическа и физическа закрила на ПК, като затваряше кръга от дейности по издирване, изучаване, регистриране, проучване, проектиране, изпълнение и популяризиране на ПК.

В НИПК бяха съсредоточени специалисти за всички видове намеси, в процеса по опазване се следеше и разискваше за най-адекватните мерки за защита на всеки ПК, тъй като всеки индивидуален случай изисква индивидуален подход. В проучването, проектиренето и изпълнението, в обмяната на мнения между професионалистите, в преките наблюдения се изграждаха специалистите по опазване на ПК.

С либерализиране на нормативната база по отношение на правомощията за намеса върху недвижимите паметници на културата се допусна проектанти и изпълнители, които нямат никакъв опит и знания за специфичните изисквания за консервация и реставрация на ПК и които нямат и доказан респект към миналото, към опазването и съхраняването му (те са проектанти и изпълнители на такива обекти само защото са имали шанса да удовлетворят исканията на собствениците на ПК), да предлагат решения, които са несъвместими с изискванията за опазване на културно-историческото наследство. Необходимите високи професионални и нравствени качества бяха пренебрегнати. Проектантът с предложението си за намеса върху ПК често предопределя унищожаване на автентични части. Грешките му са непоправими, защото загубата на автентика е загуба на паметник на културата. Същевременно всеки паметник на културата е уникален и с индивидуални проблеми, което предопределя индивидуален подход за опазването му, съобразяване с много обстоятелства, характерни само за него, и налага уникално решение. Това е професия за хора, отдадени на опазването на миналото, с уважение към труда на творците преди нас, с разностранни знания и умения и детективски хъс да търсят истината за отминали епохи и да й остават верни, в същото време с творчески потенциал за естетическо приобщаване на ново към старо.

Във връзка с това, поради липса на законов регламент за правоспособност на проектантите и изпълнителите в процеса по опазване на ПК, предлагам проект за морален кодекс на участниците в процеса по опазване на недвижимите паметници на културата. Всеки, който иска да бъде участник в този процес, следва да подписва моралния кодекс и с това да декларира пред обществото, че ще се стреми да спазва международните и българските документи в тази област, за да не се унищожава това общонародно богатство, а да се съхрани за поколенията, и в същото време да не се губят излишно време и средства, като се предлагат решения в ущърб на опазването на ПК.

Поставям на обсъждане така изведения документ, като той е отворен да бъде дописван, видоизменян, редактиран и надявам се, да се приеме от обществото като нормативен акт. В това си предложение моралният кодекс е само една основа, върху която може да се дискутира.

Считам, че всички организации с отношение към процеса по опазване на нашето културно-историческо наследство, като МК, НИПК, Националният комитет на ИКОМОС, САБ, Камарите на архитектите и инженерите и други, ще се включат с предложения по тази тема.

 

ПРОЕКТ ЗА

МОРАЛЕН КОДЕКС НА УЧАСТНИЦИТЕ В ПРОЦЕСА НА ОПАЗВАНЕ НА НЕДВИЖИМИТЕ ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА

Като се има предвид задължението на обществото за дълговечното запазване, подобаващо представяне и опазване на недвижимите паметници на културата, и че тази дейност включва различни по вид действия, извършващи се от хора с различни професии, квалифицирани със специфични знания и умения в областта на опазването на недвижимите паметници на културата, се предлага този Морален кодекс, подписването на който да даде гаранция за поетата отговорност от участниците в този процес за правилното опазване на недвижимите паметници на културата.

  1. Под названието ‘участник в процеса по опазване на недвижимото културно-историческо наследство’ се подразбира: реставратор-проучвател, в т.ч. археолог-проучвател, проектант, изпълнител, методист-експерт, инспектор; кметове, главни архитекти - органи по одобряване на проектни документации в общини и министерства; собственици на паметници на културата; сдружените граждански общности - приятели на културно-историческото ни наследство.

  2. Всеки участник, независимо от своя интерес, в процеса по опазване на ПК е длъжен да се запознае и стриктно да прилага международните и националните документи по опазване на ПК.

  3. Всеки археолог - проучвател, разкопаващ археологически обекти - ПК, се задължава да включва превантивни методи за опазването им, заедно с предвидено финансиране за първа защита на разкопаваните части на археологическите ПК, докато се проучат и се изготвят проекти за бъдещото им консервиране, реставриране и социализиране.

  4. Всеки участник - проектант в процеса на проектиране на намеси по недвижим ПК, следва да прилага стриктно Венецианската харта за опазване на културно-историческото ни наследство при конкретната намеса, да предприема адекватни мерки за защита на всеки ПК, както и индивидуален подход за неговото опазване.

  5. Всеки участник - изпълнител в процеса на изпълнение на намеси по недвижим ПК, се задължава да прилага принципите на реставрационната наука и стриктно да изпълнява само съгласувани от НИПК и одобрени проекти.

  6. Всеки участник - орган по одобряване на проектната документация при намеса по ПК, се задължава да проследи стриктното изпълнение на всички изисквания, приоритетно по Закона за паметниците на културата и музеите (ЗПКМ), и след това по Закона за устройство на територията (ЗУТ), Наредбите на МК и МРРБ, както и други нормативни изисквания, свързани с опазването на недвижимото културно-историческо наследство.

  7. Участниците от групата на сдружените граждански общности - приятели на културно-историческото ни наследство, приемат за своя неотменна задача да бъдат обществен оценител, коректив при неадекватни мерки и намеси върху ПК, като организират изяви в медиите, както и обществени обсъждания на намерения за предстоящи намеси по значими ПК.

  8. Всеки участник - реставратор в опазването на недвижимите ПК, приема като свое неотменно задължение непрекъснато да усъвършенства знанията и уменията си за постигане на най-добра професионална специализация в областта на опазването, за най-точна намеса при консервацията, реставрацията и експонирането на обектите от културно-историческото ни наследство.

  9. Всеки участник в процеса на опазването приема като първостепенно свое задължение да поддържа висок професионализъм и нравственост по отношение опазването на паметниците на културата (ПК), с уважение към труда на творците преди него, и да прилага подход за естетическо приобщаване на новите намеси към стилистиката и характеристиката на ПК.

  10. Всеки участник - собственик на ПК, се задължава при инвестиционни намерения за намеси върху ПК и средата му, първостепенно да поръчва проекти за консервация и реставрация на оригиналната субстанция на ПК при доказани професионалисти в областта на опазването, като всички нови намеси са подчинени устройствено, архитектурно и стилово на ПК, като спазва законовата процедура.

  11. Всеки участник в опазването, с действията си или бездействието си, ако нанесе безвъзвратна загуба на автентичност, да бъде обществено порицан и му бъде наложена забрана за бъдещо участие в процеса по опазване на ПК.

Документът е отворен за дописване от всички, които имат отношение към културно-историческото наследство.

Считам, че Българският национален комитет на ИКОМОС може да поеме функцията на водеща организация, която да координира всички предложения и да изведе документа докрай, както се надявам и Съюзът на архитектите в България да поеме своята отговорност в тази дейност, заедно с Камарата на архитектите в България.

 

 

© Валентина Едрева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.02.2008, № 2 (99)